Финансова сигурност в глобален мащаб няма

Анализ на HSBC коментира проблемите пред валутната търговия. Може би добро обобщение на статията е този цитат от нея:

„Липсата на яснота повдига въпроси около редица валути... Светът на форекс търговията сега е по-скоро интуитивен, отколкото функция на конкретни причинно-следствени връзки“, коментира Блум.

Това е всъщност важен фактор подкопаващ финансовата стабилност в световен мащаб. Голяма част от спестяванията по света (пенсии, застраховки и осигурителни системи) са пари, които трябва да бъдат инвестирани в нещо, за да не загубят стойността си в резултат на инфлацията. Предвид факта, че средният живот на една компания е около 20 години, бизнесът не е толкова надеждна инвестиция за перспектива от 40-50 години, колкото например се събират за една пенсия.

Сред другите алтернативи за инвестиция остават валутите и суровините. Освен за краткосрочните рискове от търговията в несигурен пазар, цитираната статия сочи проблем и за валутите, ползвани като резерв. Понастоящем еврото (с близо 25% от декларираните световните валутни резерви) е единствения глобален конкурент на долара (60%) за резервна валута, въпреки че по всеобщо признание монетарната политика на САЩ е неустойчива.

На този фон суровини като злато и нефт, подобно на второстепенните (различни от долар и евро) валути са силно надценени, защото се използват за спестявания/резерви и съответно стават обект на спекула. Повишените цени на свой ред водят до увеличаващи се добиви, които водят до обезценяване. Най-силно това се усеща при природния газ, но е фактор и при златото и нефта.

Така новата икономическа реалност прави спестяването изключително трудно и подтиква хората, които разполагат с пари да работят с тях много по-интензивно, ако искат да ги запазят. А може би това е един нововъзникващ аргумент в полза на разходопокривната пенсионноосигурителна система срещу капиталопокривната, въпреки че първата е по-малко прозрачна и изисква много повече политическа отговорност.

Нова година в един нов свят

В коментари след статията за предизвикателствата пред еврозоната през 2012 развих една своя теза. От една страна тя е опит за отговор на един поколенчески проблем, с който човечеството се сблъсква. От друга това е индивидуалният отговор, върху който аз работя несъзнателно през последните 15 години и съзнателно през последните 5. За съжаление този отговор (както и всеки, който е смислен) не е универсално, а мое индивидуално решение. Всеки трябва да реши задачата за себе си. Сега малко по-подробно: използвах подзаглавието на статията като контрапункт, за да развия тезата си.

Забавящ се ръст на икономиката, италиански дългове и нуждата от още икономии ще са истинското предизвикателство през следващата година

Моят прочит е, че истинското предизвикателство е увеличаващата се глобална конкуренция и неспособността на Европа да се адаптира към това. На Европа спешно е нужна нова добавена стойност, за която в световен мащаб има търсене. В текстилната и добивната индустрии, както и в комуникациите, здравеопазването и образованието Европа загуби каквито и водещи в световен план позиции да е имала. Под огромен натиск са машиностроенето (вкл. автомобилостроенето), селското стопанство и ИТ. Умишлено не споменавам финансите, но и те са по-скоро в първия списък. Въпросът е с какво съвременният европеец заслужава по-високото си качество на живот от останалия свят? Отговор все още няма. Въпреки, че сме назад от останалата част на Европа, ние в България продължаваме да работим по-малко и да живеем по-добре от много страни в третия свят. Защо, докога? Тези отговори можем да си ги даде само всеки един от нас поотделно, но засега ми се струва, че отговорите не са никак приятни. Като че ли има единодушие, че структурните реформи са най-доброто, което правителството може да направи, но не са най-важното като цяло. Най-важното е всеки от нас да се вземе в ръце и да покаже, че е незаменим.

Тук не става дума само за това да работим повече - повече работа е само едно от възможните решения, и далеч не най-доброто. По-добър начин да се повиши добавената стойност е да се работи по-ефективно - по-интелигентно, с по-малко халос, с повече концентрация, с повече желание и хъс, с повече мисъл, с повече внимание към това какво може да се научи и от грешките и успехите. Това е решението, което виждаме Северна Европа (и най-вече Германия) да прилага.

Но има един друг според мен още по-добър начин за повишаване на добавената стойност: е да измислиш нещо ново, за което има търсене, но няма предлагане. Това е изключително трудно и не всеки може да го направи. Още по-трудно е да можеш да се издържаш (и то дългосрочно) от предлагането на такава услуга, но успелите със сигурност ще получат уникално предимство.

В България вече се откриха няколко такива ниши като някои иновативни ИТ продукти, многоезичните центрове за поддръжка, античния исторически туризъм, но за да си заслужим благоденствието всеки от нас го чака много работа. Аз лично смятам, че в страната ни има изключително голям потенциал за неконвенционалното обучение (заради кризата в образователната система). Училището по роботика Робопартанс със сигурност е един пример за успешен бизнес в тази област.

Това, което все още предстои да бъде открито в областта е как да бъдат достигнати глобални пазари, защото българският е прекалено малък (и като брой и като средства). А потенциал има голям - ние имаме културни връзки с Европа (все още най-големият икономически съюз в света), рускоезичните страни (огромен пазар, където формалното образование също буксува) и Турция (втората най-бързо растяща икономика в света).

Не е лесно да си голям

И преди съм писал за трудностите и рисковете пред големите организации. Наскоро попаднах на този много показателен комикс по темата.

Особености на българската бизнес среда

В едно интервю за Дневник, Кристофор Павлов от Уникредит Булбанк много изчерпателно описва икономическата ситуация на България, както в национален, така и в глобален план.

Например той споменава една много голяма пречка пред предприемачите в България:

Представете си, ако имате малък хотел и трябва да се конкурирате с предприемачи, които просто не се интересуват от това точно колко печелят или губят, тъй като парите им са дошли от контрабанда с цигари или измами с ДДС например. В такава ситуация, независимо от това, че предлагате по-конкурентен продукт, няма как да изместите такъв играч от пазара просто защото за него пазарната логика не важи.

Както и много други коментатори, той говори за задачите пред правителството като ги разделя в три групи. Това са корупция, балансът качество-цена в администрацията и усилия за улесняване конкуренцията в продуктовите пазари.

Цялото интервю е много интересно и показва как точно различни външни влияния и политически решения се отразяват на всеки от нас.

Барак Обама за новите реалности

В тазгодишното си обръщение към обществото в САЩ, Барак Обама обръща внимание на една промяна в съвременните реалности:

...мнозина американци си спомнят за времето преди глобализацията, когато беше достатъчно да се работи здраво, за да получиш прилични заплата и социални придобивки. Но светът се промени и за мнозина тази промяна беше болезнена...

Хубаво е повече хора да осмислят тази промяна, защото в новата реалност не е достатъчно да си работлив и усърден. Трябва и да можеш да допринасяш с нещо уникално, от което някой да има нужда.

Предприемачи за пример

Нещо безспорно, което всеки от нас може да направи за децата си, е да им даде положителен пример в живота, който да може да ги впечатли и те евентуално да могат да последват. Въпреки че по света има множество примери за подражание, когато те са по-далечни, децата срещат трудности да ги приспособят към своята среда. Затова и тези, които са по-близо, имат по-голямо влияние. За мен са много любопитни положителните примери на успели предприемачи в новата българска история.

А такива примери има много предвид кратките моменти от историята ни, когато това е било възможно. През българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. Тук не става дума за идеализирани образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:

• Иноватори: Добри Желязков, Цветан Недков, Лалю Метев, Димитър Паничков


• Инвеститори: Стоян Бочев, Атанас Буров, Пенчо Семов


• Меценати: Евлоги Георгиев, Иван Денкоглу, Иван Калпазанов, Димитро Папазоглу, Димитър Ценов

За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.

Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите в България са писани и книги, напр.

• Й. Коев, Предприемаческата идея. Преглед и реинтепретация, Стено, 2005


• Р. Аврамов, Комуналният капитализъм, Фондация Българска наука и култура, 2007

Това, което ми харесва точно в тези хора е, че те могат да служат като модели за подражание не само на деца, но и на възрастни.