Стратегически анализ на политическата система

От вече 30 години в България тече т.нар. Преход и изглежда, че няма признаци да приключва. Неизменна част от това са повтарящи се масови протести, с които България се превърна в държавата в ЕС, където най-често улични протести свалят правителства. Като реакция на тази нова реалност, често се говори за „нужда от стабилност“ или страх да не дойде по-лошо. При повсеместна политическа корупция, много хора явно нямат доверие в демократичните процеси и не са убедени, че промяната може да доведе до по-добро. Това се затвърждава от три феномена:

1. Стабилни корумпирани партии по оста ляво-дясно.
2. Псевдо-етнически балансьор, който неизменно участва в управлението, макар и понякога в сянка.
3. Редица фиктивно нови партии, в които често се завъртат вече опорочени лица и които злоупотребяват с даденото им доверие.
4. Маргинализирани реформистски партии, които се борят за реформа със силен фокус върху правосъдието.

Наскоро попаднах на анализ на политиката в САЩ, публикуван в Harvard Business Review от Катерин Гел и Майкъл Портър, който използва известния модел на Портър за 5те конкурентни сили. Подходът ми се стори удачен за анализиране в дълбочина на патовата ситуация в България и за търсене на решения за преодоляването ѝ. Затова организирах онлайн дискусия по темата. Тази дискусия използва структура на брейнсторминг сесия, каквато многократно съм използвал в миналото, включително за моята докторантура. Петте конкурентни сили на Портър, приложени в политиката са:

1. Настоящи конкуренти: Съществуващи опоненти
2. Клиенти: Гражданско общество
3. Доставчици: Партньорски организации
4. Заместители: Извънпартийна политика
5. Нови конкуренти: Нововъзникващи партии

Запис от нашата дискусия може да бъде гледан тук: А това е таблицата със записките от нашата дискусия. Времето не ни достигна да изчерпим всичките 5 теми, но все пак изводите са достатъчно красноречиви. Ето и основните изводи, които произлязоха от дебата:

1. Съдебна реформа, която да доведе до правосъдна система гарантираща еднаквото прилагане на законите към всички. Това може да стане с две основни промени: съдебно самоуправление, независимо от политически влияния и децентрализиране на обвинителния процес, така че да бъде ограничен монопола над обвинението, който в момента има главния прокурор.
2. Религиозни, професионални, спортни и други общности, независими от политическата конюктура, но изградени върху мрежи от по-малки местни общности изградени от доверие между членовете в тях.
3. Лични положителни примери, които да бъдат поощрявани и да водят до други последващи ги положителни действия.
4. Повече диалогичност и толерантност към чуждото мнение. Това се очаква да доведе до по-устойчиво доверие и по-компромисни решения от една страна и по-широко представителни политически партии, които да проведат правосъдна реформа.

Това са изводи и цели, които вярвам всички участници в дискусията знаят много добре как да преследват в собственото си ежедневие. От друга страна, анализът затвърди убеждението ми, че използването на подобни модели от разлчни сфери на приложната наука и прилагането им в колективни онлайн сесии е добър начин за катализиране на обществена енергия за разрешаване на натежали обществени проблеми. Със сигурност ще има още...