Следя темата за Тибет от много време. Следя и темата за олимпийските игри. Но ми се струва, че се говорят два абсолютно различни езика, защото ги говорят хора от абсолютно различни светове. Нищо чудно, че не се разбират.
Най-добрият увод за мен са
няколко цитата на Далай Лама. А най-доброто решение е нещо, което някой протестиращ някъде в Европа беше казал: "Далай Лама винаги е казвал, че не е за насилствено отделяне на Тибет, защо тогава китайските лидери не искат да седнат на една маса с него?" За мен отговорът е ясен. И той е далеч от глупавите аргументи на милионите китайски младежи с кухо чувство за национализъм, че "Тибет винаги е бил китайски" и "Далай Лама е сепаратист". Комунистическата власт в Китай трепери, не само от Тибет, но и от зараждащата се средна класа в страната. Те се опитват да заглушат всеки глас за промяна, която не е дирижирана от тях. Политика, която ни е добре позната от нашето и Съветското минало.
Всъщност подобен подход все още се ползва в България. Как тези хора не осъзнават, че тяхното мислене тотално се разминава с всичко в т.нар. християнски ценности. Тъжното е, че виждаме, че и лидерите на "свободния свят" са склонни да си затворят очите. Само че при тях е само поза. Ако тяхното общество ги натисне, те ще заемат сериозна позиция, за да спасят кожите си. Но в болшинството си обществото нехае.
Това са много разхвърляни мисли. Неща, до които съм стигнал по много дълъг път. Бих задълбал за всяко нещо за което има интерес или някой е несъгласен...
Публикации
