Ненадейният наблюдател

Който следи този блог знае, че се интересувам от събитията в горещите точки по света. Тук съм писал за Грузия, Китай, Молдова. Правил съм го защото в определени моменти съм смятал, че хората около мен, които се интересуват, не обръщат достатъчно внимание на детайли, които смятам за важни. За други теми, които следя не съм писал, защото не съм имал какво да добавя към разговора.

Тези дни много силно ме вълнуват събитията в Украйна. Смятам, че те са много показателни за това, което се случва в България, макар и в много по-малка степен - без престрелки и жертви. Нямам лични приятели, които са украинци, но въпреки това смятам, че успявам да получа много широко покритие на темата, четейки медии на 5 езика (е, някои не крайно пълноценно). Успях да наблюдавам дистанционно събитията в Одеса - като повратна точка на руския сепаратизъм в Украйна - от различни противоречащи си перспективи на мои приятели, които отидоха там. Затова смятам, че съм много чувствителен към манипулациите (например RussiaToday) или просто незаинтересоваността (Telegraph, Forbes) на медии да предоставят пълноценни гледни точки.

Точно в този контекст една ненадейна медиа ми направи изключително силно положително впечатление. Това не е Guardian, известен с търсенето и на левия наратив в конфликтите по света (въпреки че за Украйна техните новини са завидно детайлни). Не е и The Daily Beast с техните радикални и подривни прочити на събитията. Всъщност става дума за Vice, които за много хора в България са известни с лайфстайл (за по-педантичните - от англ. "lifestyle", на български може би се превежда като "модни") материалите си като българското им видео за Vagina Crew. На мен лично лайфстайл изданията са ми доста скучни. Оставам с впечатлението, че се опитват да ми наложат неща, които не ми идват отвътре (всъщност изключението от това усещане - държа да отбележа - беше българското издание на Intelligent Life което в краткото си съществуване имаше доста авторски материали).

Та при тази моя нагласа, която в голяма степен е изградена именно на базата на Vice, откриването на новинарския им канал с репортажи от конфликтни краища на света беше много голяма приятна изненада. Първо видях откъслечни репортажи от Крим, като този:

После видях, че техните предавания от горещите точки продължават. Сега виждам, че са започнали и поредици за Венецуела и Централноафриканската република. Техните репортери се опитват да разговарят с всеки, който има желание за това. Това, което ме впечатлява при тях е, че с техния подход на лайфстайл медиа те успяват да предразположат хората да говорят, въпреки че тези хора често са скептични към масовите медии. Това, разбира се, няма как да е информация, която е изчерпателна. За да има обективно покритие на събитията, е необходимо да има много подобни източници, които да допълват картината на обобщенията, които основните медии правят.

В същото време като, че ли един такъв поглед е достатъчен, за да възникне въпроса: "Защо на някои места протестите са достатъчно толерантни, за да възникнат анти-протести, а на други - не?" Разбира се зад феномена на анти-протестите има много други фактори, като например липсата на пълноценен диалог между двете групи, но наличието на две гледни точки винаги дава възможност те да бъдат съпоставени.

Интервю с Христо Петров

Често Ъпсурт запечатват в текстовете си коментари, които преди това са обикаляли софийските улици. Ето едно интервю за е-Вестник, озаглавено "Всички сме в мръсен кенеф. Вместо да го изчистим, си мерим парфюмите", в което Ицо Хазарта показва, че трябва развито самоосъзнаване, за да има такива текстове. Препоръчвам прочитането на цялото интервю, но ето няколко откъса, които ми направиха много силно впечатление.

На въпроса "Кои са по-отвратителни днес – политиците или медиите?" той отговаря:

Аз познавам много повече медиите, отколкото политиците. Но пак казвам – тук има много голям проблем. Аз не съм бил на тяхно място и на този свят много неща си зависят от шибаната гледна точка. Има много неща, които наистина не зависят от политиците. Всеки си има виждане и при всичките тези хора това, което остава и което е важното, всъщност е какво са направили… Резултатите са важни.

А ето какво казва за медиите и тяхната обективност:

Аз усещам, но смятам, че повечето журналисти сами имат вина за положението. Нали говорихме преди малко за тези политически оръжия и това изродяване на медиите в политически пиар, рекламни листовки? За да стане така, има нужда от хора – за изграждането на тази машина. Ами тези хора сами си го причиняват това. Преди 6-7 години казах в едно интервю за национална медия, че много пари отиват на вятъра и има много хора, които не вършат никаква работа и се разпределят по някакъв „комунистически“ принцип. И аз казах на репортера: „Чакай сега, това аз го казвам, не го казваш ти, защо да не можеш да го напишеш?!”… „Е, не, сега, кажи тук за наградите…”. Вие сами се цензурирате. Защо ти не се цензурираш? (б. р. – към Бакалов). Защо някой не идва да ти каже нещо?

И накрая за това колко е важно личното мнение:

Не съм сигурен, не искам да казвам, защото сме го докарали до такова положение, че като кажеш нещо хубаво за някого, се казва, че те е заплашил или ти е дал пари, а като кажеш нещо лошо, казват, че си от другия отбор. Не искам да има шибани отбори, искам да мога да казвам свободно какво според мен се прави и какво не.

Обикновен, но интелигентен - качество, което рядко се забелязва при българските необикновени звезди.

Отворено писмо с призив за свобода на словото от висши партийни функционери в Китай

Уважаеми приятели,

23 висши партийни функционери на Китайската Комунистическа Партия са подписали отворено писмо, което приканва правителството да подкрепи свободна и независима преса. Цензурата в Китай трие копия на писмото от китайски сайтове и блокира международни. Направил съм копие на английския и китайския текст.

Моля публикувайте копия и разпространете този текст (не линка към него), ако можете, за да стане достъпен от колкото се може повече интернет адреси. Ще е добре да има и доброволци, които да преведат и преразкажат текста, така че да е по-трудно той да бъде цензуриран по съдържание.

Благодаря!

Капан за таблоиди

От приятели разбрах за случката около появата на Джони Деп в Бургас. Това ми се стори доста показателен експеримент за две неща:

1. Една нискобюджетна, но хитра реклама съумя да достигне огромна за страната аудитория
2. Българските национални телевизии демонстрираха жълтия си характер, занимавайки зрителите на централните им емисии с непроверени "пикантни" (думите на водещите) новини

Явно в България има остра нужда от професионална делова телевизия. Все пак голяма част от обществото все още гледа телевизия.

Може ли да съществува независима телевизия в България?

В контекста на по-широка дискусия в цял свят и за всякакви медии, така зададен въпросът е може би прекалено конкретен. Но за да избегна "може би" частта поставям въпроса така.

Поводът е спирането на Re:TV. Съобщението от телевизията има доста претенциозни заявки, но за мен важно е да се обърне внимание на тази част и мисля, че тя не може да бъде оспорена:

...Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV...