Между пряката демокрация и справедливостта

Днес, на фона на множество протести в цялата страна, Инициатива „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) организира Марш за правосъдие в София. За разлика от разнородните причини за протестите, и както името ясно показва, този марш е изрично за съдебна реформа, която да не позволи беззакония като отношението към Иванчева и Петрова или добре координираните саморазправи с висши съдии, оставени без институционална реакция. На Марша се появиха гласове, които започнаха да призовават за пряка демокрация и да обвиняват ИПВ, че била против пряката демокрация. Тук искам да обясня нещо, което на мен ми се струва просто: защо темата за пряката демокрация няма общо със съдебната реформа.

Още архитектите на древната Атинска демокрация са си давали сметка за необходимостта от разделение на отговорностите във властта и необходимостта от експерти, които да балансират общите събрания. С развитието на съвременните представителни демокрации във Франция, Великобритания и САЩ, тези баланси се утвърждават като три отделни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. В това разделение, първата определя правилата (законите), втората ги прилага, а третата е арбитърът в случаи на конфликти. Пряката демокрация се отнася до първата категория - как се създават законите. Докато съдебната реформа засяга третата - как се търси справедливостта в случаи на конфликт. Ето едно видео, което също обяснява това разделение:

Що се отнася до обвиненията, че ИПВ била против пряката демокрация, те са абсурдни. Аз самият съм член на ИПВ, но и съм активен поддръжник на идеята за пряка демокрация. Освен, че съм бил активен член на всички възможни форуми за онлайн гласуване, съм и инициатор на няколко кампании, както за Референдум за изборна реформа, така и за пряко управление в София. Също съм съмишленик на Пиратската партия в България, при все, че те все още не взимат идеята насериозно и нещата там стават много бавно.

ИПВ е създадена, за да се бори за съдебна реформа. Не е нито задължение, нито необходимост за ИПВ да се занимава с пряка демокрация. Нещо повече, всякакви опити за тази или други теми, несвързани със съдебната система, отнемат от енергията на целта, за която е създадена ИПВ. А иначе аз самият съм пример, че двете неща не се изключват взаимно по никакъв начин.

#ПравосъдиеЗаВсеки

За всички, които участват в обществения живот в България става все по-очевидно, че липсата на правосъдие е в сърцевината на проблемите. Това се случва по три начина:

• Централизацията на прокуратурата дава на главния прокурор абсолютната власт да решава кога да повдига (справедливо или не) обвинения в съда и кога да си затваря очите.
• Политическото и олигархическото влияние във съдебната власт (чрез ВСС и председателите на съдилищата) нарушава принципа на разделение на властите, заложен в Конституцията. В същото време същите тези политици и олигарси оправдават бездействието си със същия този принцип.
• Цялото общество (малко или много всеки от нас), осъзнавайки тоталитарната хватка във властта, намира начини да се адаптира към тази 80-годишна реалност и така се превръща в част от проблема.

В резултат от всичко това, в страната се случват кражби, престъпления и погроми почти всеки ден, но няма кой да ги забележи, да им даде гласност и да работи за справедливостта при всеки от тях. На пощата на Инициатива „Правосъдие за всеки“ почти ежедневно пишат хора, на които им е отказано прилагане на закона, но в организацията нямаме ресурсите и компетенциите да помагаме на всички тях. И това не е само при нас - на хората с добри намерения не им стигат възможностите да помагат. Вдъхновени от примери като #MeToo и #allforjan, ние решихме да се опитаме да дадем публичност на всички тези проблеми с помощта на един хаштаг: #ПравосъдиеЗаВсеки. Можете да го ползвате във фейсбук, туитър и всички други социални мрежи, за които се досетите.

Това, което искаме да постигнем с тази кампания е да отворим публичен канал за комуникация, извън контрола на една организация или институция. От своя страна това позволява на:

1. онеправданите да привлекат внимание към тормоза на който са подложени;
2. журналисти, правозащитници и активисти да намерят нуждаещи, на които те лично могат да помогнат; и
3. общественици и политици – които искат да покажат, че демокрацията в България може да функционира без да бъде контролирана от олигархията – да работят за промени, които да разрешават реалните проблеми на хората

Но за да успеем с това начинание, трябва да съберем критична маса от независими и активни личности, които със собствените си действия да служат за пример на това общество, в което всеки от нас иска да живее.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за програмисти

Това е третата статия от серията ми "Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за ...". предишните две бяха от перспективата на обществените услуги и на структурата на самата прокуратура.

Тази статия е опит да опиша проблемите на прокуратурата в България с терминология близка до ИТ специалистите. Много от паралелите, които правя са неточни. Също така, познанията ми за правосъдната система са аматьорски, затова са възможни и други неточности и грешки. Затова Ви моля, ако видите разминаване, което според Вас опорочава сравнението, да споделите това в коментар, за да можем да обсъдим темата в повече детайли.

Прокуратурата е държавно обвинение (ако искате - адвокат на дръжавата) и като такова работата ѝ е да изпълнява контрол на качеството (QA) в държавата. Разбира се, ако разглеждаме държавата като фирма, тя има изключително много продукти, услуги, отдели и процеси. Все пак за всички тях, независимо от формата или целта, когато мащабите станат по-големи, се заражда нуждата от контрол на качеството.

Това далеч не е нов проблем за архитектите на общности и държави, и във всички общности (дори и при катунарите) съществуват различни форми на правосъдни органи или съдилища. Но в съвременните съдебни системи на гражданско право, има много различни области и институции на правото. Така например има публично и частно право, а самото публично се дели на конституционно право, административно право, финансово, наказателно и други. Именно в тази сложна система съществуват множество закони, нормативни актове и съдебни прецеденти, които оформят правата и отговорностите на различните институции, включително и прокуратурата.

Според Конституцията на България на прокуратурата е вменена изключителната отговорност на QA - да търси бъгове както във външните за държавната администрация (персонала) услуги, така и във вътрешните процеси. В съдебни системи като нашата прокуратурата е единствената институция, която може да докладва (повдига обвинения) за повреди (злоупотреби срещу държавата) преди потребителите (обществото) да започнат масово да се оплакват, да бойкотират и да се отказват от услугите като цяло. Само за сравнение, във Великобритания - например - всяка държавна агенция може да повдига обвинения пред съда. Това, което прави българската система изключително рядък случай е това, че главният прокурор има пълен контрол над прокуратурата и дори да спира следствени действия - следствието, което работи заедно с прокурорите също му е подчинено. В света на разработчиците на ИТ е трудно дори да си представим, че ръководителят на QA отдела може да отмени всеки бъг репорт. Но в реалността на българската държава дори няма процедура, която да позволи да бъде тествана самата система на QA или да бъде потърсена отговорност на ръководителя на отдела (главния прокурор). Такава проверка в момента е задействана от ЕС, но резултатите от нея са само препоръчителни, заради суверенитета на нашата държава, над която ЕС няма пряка власт.

Именно заради тази абсурдна ситуация, Гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" се бори за реформа на съдебната система, а 3 от 7те ѝ цели се фокусират върху реформа на ролята на главния прокурор. За съжаление именно тези точки се оказаха най-трудни за прокарване в парламента и срещу тях се обяви огромното мнозинство от депутати, а ДСБ се оказа единственият им твърд защитник в парламента. Предвид, че промените трябва да бъдат направени в Конституцията, сега ни остава само надеждата, че ще успеем да се преборим в следващият парламент да има повече партии и депутати, които да подкрепят реформата на прокуратурата.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за деца

Тези дни в социалните мрежи се разпространява статия озаглавена "Съдебната реформа в България, обяснена за деца". Предвид сериозните проблеми с престъпността и правосъдието в страната, смятам за много важно повече хора да разберат как независимото правосъдие е част от решението на проблемите. Статии като тази са начинът повече хора да осъзнаят, къде се коренят болшинството от тези проблеми.

Това, което не е споменато в обяснението на съдебната реформа е, че има пряка и непосредствена зависимост между масовите злоупотреби в държавата (от нагласени конкурси до крадене на едро) и нефункциониращата прокуратура.

Прокуратурата е тази, която защитава обществения интерес. Това означава, че независимо дали става дума за държавни или частни дружества, по един или друг начин прокуратурата е тази, която трябва да следи да се спазва закона. При държавните, тя трябва да повдига обвинения за злоупотреби в ущърб на държавата от страна на фирменото ръководство, което носи отговорност за съответното дружество.

При частните дружества, съществуват регулаторни органи, които трябва да осигурят справедлива бизнес среда чрез защита на конкуренцията, потребителите, професионалната етика, природата и т.н. Но именно прокуратурата е тази, която трябва да гарантира, че когато тези регулаторни органи не защитават държавния и обществения интерес, на тях ще им бъде потърсена отговорност.

Прокуратурата е тази, чиято изключителното право и отговорност е да защитава интереса на държавата - тя е държавно обвинение. А както е обяснено в статията, йерархичната ѝ структура свежда отговорността за такива решения единствено до ръководителя на прокуратурата. По този начин той получава възможност еднолично да решава кой да бъде преследван и кой - не, независимо от реалните обстоятелства. Въпреки че съдът трябва да оцени кой е прав и кой не, в административното правосъдие, прокуратурата е тази, която набавя необходимите доказателства на съда. А как може един съдия да направи обективна преценка, като разполага само с манипулативно подбрани материали?

В момента тази длъжност се заема от Сотир Цацаров, но през годините всички главни прокурори без изключение - Татарчев, Филчев и Борис Велчев са използвали тази изключителна концентрация на власт, за да играят своите собствени игри.

Ако тази статия Ви е била полезна, може да оцените и следващите по темата. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за военни се обяснява как точно структурата на прокуратурата е разграничаващ фактор между правови и тоталитарни държави. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за програмисти се обяснява как точно прокуратурата е отговорна за осигуряването на справедливост в едно общество.

Цецка Цачева - президент на всички българи?

Миналата седмица Бойко Борисов обяви пред медиите, че търси обединител на нацията. Но явно това му е трудно, защото той, както и повечето други политици в България, се затруднява да види темите, които обединяват българите.

А преди около месец излезе поредното проучване, което показва каузата, която обединява най-много българи - правосъдната реформа. Въпреки сложността и присъщата аполитичност на темата, над половината запитани посочват именно сериозни промени в съдебната система като най-голям национален приоритет. Вече в продължение на години наблюдаваме как на водещите български политици непрекъснато им е натяквано от всички страни (както в България, така и отвън), че трябва да реформират съдебната система. С невероятни извъртания политиците упорито намират начини да слагат прът в развитието на страната към пълноценно функционираща правова държава. Това стана най-очевидно на два пъти: 1) първия път на 9 декември 2015 когато невероятно голямо мнозинство в парламента се изметна от предварително поетия ангажимент и гласува против собствените си предложения, и 2) втория път когато Цецка Цачева и Данаил Кирилов си подхвърляха като горещ картоф конкретните предложения на Инициатива “Правосъдие за всеки” докато накрая председателката на парламента не ги затри в нарушение на закона.

С тези свои действия Цецка Цачева се превърна в символ на политическата съпротива срещу най-консенсусната за българското общество реформа. Естествено след всичко това тя няма как да бъде обединител. Един обединител би повел борбата за истинска съдебната реформа, както е описана в седемте точки на “Правосъдие за всеки”, и както е подкрепена от бившият министър Христо Иванов, съдия Лозан Панов и много други български и международни експерти, съдии и наблюдатели.

В същото време президентската институция има правомощията да поднови реформата през Конституцията. С правото си на законодателна инициатива, бъдещият президент може да внесе промените на Конституцията наново и да защитава волята на обществото в дебати с правителството и парламента. Не на последно място, Бойко Борисов пое отговорност да даде път на промяната, ако тя спечели изборите. С този негов ангажимент, той отваря пътя към пълен обществен консенсус и тази възможност не трябва да бъде пропускана.

Аз ще гласувам за този кандидат-президент, който обещае, че ще поднови реалната съдебна реформа.

Технология на тоталитаризма

Ежедневните протести от декември затихната. Те получиха широка и безпрецедентна подкрепа, за пръв път директно ощетените от манипулативното правосъдие се присъединиха със свое събитие. Но протестите вече си изиграха ролята и е време обществените процеси да приемат друга форма.

Докато това се случва и за да не бъдат забравени някои основни неща, които се казаха в голямата шумотевица, искам да споделя един коментар на Кристиан Таков, в който той обобщава начините, по които прокуратурата контролира обществения живот в България. Той припознава три конкретни типа действия:

• Повдига неоснователни обвинения и тормози сума ти народ.
• Внася некадърен обвинителен акт, така че обвиняемият да да не бъде осъден
• Бездейства там, където трябва да действа - не повдига обвинение. В резултат от една страна се осъществява прокурорски чадър, а от друга, може да се изнудва.

Има множество примери за всяко от тези действия, но без запознаване с конкретните материали по делото е трудно да се разграничи кога за кой сценарий става дума. Затова ще се въздържа да давам примери тук. Все пак когато чуете за следващото липсващо или провалено обвинение, върнете се към този списък и преценете сами дали то влиза в някоя от тези категории и коя.

Разбира се, подобно поведение не е уникално за България. Случва се прокурорите да грешат или да злоупотребяват. Това, което го няма в свободните държави, е да няма възможност за търсене на отговорност за тези грешки и злоупотреби. Това разкрива и основната причина за този проблем, както и решението му. Проблемът е, че българската прокуратура и до ден днешен е организирана по сталинистския модел на Андрей Вишински. А решението не е много сложно и е известно на всички. То се състои от седем точки предложени от Инициатива "Правосъдие за всеки" и подкрепени от много страни:

1. Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
2. Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.
3. Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността “Заместник главен прокурор за борба с корупцията” във висшия управленски ешелон на държавата. Той образува и ръководи досъдебни производства и внася обвинителни актове по сигнали и жалби на граждани и държавни институции, като е независим от Главния прокурор. Избира се и се отчита ежегодно за дейността си пред Висшия съдебен съвет. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.
4. Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
5. Подкрепа за предложеното в проекта за изменение и допълнение на Конституцията на РБ разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.
6. Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в административния орган на съдебната власт.
7. Изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.

За съжаление политиците в това народно събрание ясно дадоха да се разбере, че осъзнават проблемите и решенията, но нямат волята да ги решат. С това остават в изолация както отвътре, така и отвън.

Последователи

Беззаконието като норма?

Не съм имал големи очаквания към Борис Велчев. За съжаление поста на който бе поставен - главен прокурор на България го прави може би единствената обществена фигура, която не подлежи на никакъв контрол в продължение на мандат от 7 години.

Подобно на президента, дори конституцията да ограничава правата му по определен начин, поста му предразполага той да има голямо влияние в обществото. Затова при все, че е поставен, е опасно, когато от него чуваме опити за омаловажаване на манипулациите в съдебната система. На среща с президента, той е заявил:

Във всяко едно общество, във всяка една държава винаги ще има едни 15 – 20 дела, по които се очакват проблеми. Ако по тях ще оценяваме другите 260 000, по които се работи системно, това ми се струва леко несправедливо

Това е пореден опит от страна на институция да направи недосегаемостта на олигархията да изглежда като нещо нормално. Но за една свободна държава това не е никак нормално. Ако на някой му трябват аргументи за тази проста истина, нека чете надолу.

Разбира се да се говори за 15-20 случая без да се взима предвид в каква държава е това, е целенасочено опростяване. Например ако говорим за страни като САЩ (или Германия) това би означавало грубо по едно такова дело на щат (или провинция), или съответстващо на милиони хора. Еквивалентът в България би бил 1-2 дела. Съпоставка с европейски страни с население сходно с българското би ни поставило между Австрия и Дания в група от 6 страни с население между 5 и 10 милиона. На техния фон скорошен анализ на Прозрачност без граници ни дава открояваща оценка. Коментирайки го, Кобус де Суърт, управляващият директор на международната организация казва:

От доклада ясно се вижда, че България и Румъния се отличават с това, че техните институци дефиниращи демокрацията и занимаващи се с борба с корупцията са по-слаби от тези в останалите държави. Слабостта на институциите е това, което ги откроява...

Ако трявба да дам съвет на България и Румъния как да подобрят усилията си за борба с корупцията, бих ги насочил към проблемите с финансирането на политически партии. Бих се и постарал да докажа сериозността си относно справянето с корупцията и осигуряването на справедливост. Не на последно място бих обсъдил регулирането на отношенията между политиката и бизнеса. Един пример е въвеждането на кодекс на поведение за парламента. Това е една от критичните забележки на Прозрачност без граници - липсата на такъв кодекс в много страни, включително България и Румъния, но и в много други от анализираните страни...

Може да се твърди, че и в двата случая [на България и Румъния] има впечатляваща липса на публична отчетност на бюджета, по проблеми от обществено интерес и по публичните доставки. На тези въпроси трябва да се обръща внимание, но те не са го получили в периода след разширяването [на ЕС]...

Накрая искам да разясня, че корупцията често е свързана с организираната престъпност. По отношение на холандската позиция [блокиране на българското членство в Шенгенското пространство], не трябва да се фокусираме само върху класическите области на борбата с корупцията. По-важен е по-широкият подход към първопричините позволяващи разцвета на корупцията...

Например фактът, че в България няма публична отчетност на бюджета [напр. на МВР] сам по себе си не означава, че има корупция. Със сигурност обаче това прави появата на корупция много по-лесна. Нашият опит е, че правната рамка, редовните проверки и достъпът до информация взети заедно реално правят напредъка в борбата с корупцията наистина възможен...

Не става дума за справяне с много случаи на корупция възможно най-бързо. По-скоро трябва устойчив подход към борбата с корупцията.

Няма как да очакваме Борис Велчев да се интересува от такива анализи - той е в позиция да си говори и без да слуша. Проблемът е, че следващият главен прокурор отново се очертава да бъде избран, за да си върши работата избирателно.

Вътрешен ред и сигурност*

* заглавието е взаимствано от термина, който ползва ЕК, за да демонстрира, че проблемите по пътя полиция-прокуратура-съд са взаимносвързани.

Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Кoгато дойдоха за профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Мартин Нимьолер (1892-1984)

Благодарение на социалните мрежи се разчу за поредното безумие в правораздаването в България. Става дума за един конкретен съдебен процес, в който подред полиция, прокуратура и съд пренебрегват доказателства с цел да обявят за разкрит един грабеж, независимо от обстоятелствата. Най-вероятно под обществен натиск втора съдебна инстанция разкрива злоупотребите (защото това са именно целенасочени пропуски) и прави следните констатации:

...Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите...

Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея...

...ако го беше сторил (да прегледа съществуващите видеозаписи - бел. ред.), дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия...

И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния...

Аз лично знам и други случаи (за щастие не толкова тежки), където последващите инстанции дори си позволяват да променят фактите по обвинението.

Но в крайна сметка за мен е напълно закономерно, че при присъда в Страсбург парите се плащат не от джоба на полицаи (които и без това незаслужено получиха част от пенсиите на категорийните работници чрез противоконституционната национализация), прокурори и съдии, а от държавния бюджет. Логиката за това е проста: ако ние не си оправим държавата, неволята няма да дойде да ни я оправи. А именно ние сме избрали (с гласуване, въздържание или недостатъчна подкрепа на алтернативите) хората, които днес носят отговорност за провала и на МВР (Борисов, който заедно с Цветанов спъва реформите в министерството) и на прокуратурата (Първанов, който постави Велчев, за да няма кой да разследва делата му), а и индиректно на съдебната власт, защото повечето членове на ВСС са назначени под техния контрол.

В този ред на мисли и предвид наближаващите избори за мен е много важно да бъдат подкрепени кандидати, които говорят за тези проблеми и за търсене на отговорност от силните на деня. Дори да сме скептични към предизборни обещания, даването на гласност на проблемите определено е по-голям ангажимент от мълчанието. За мен това мълчание е признак на гузна свързаност.

Системни манипулации

Красен Станчев пише много добра статия в Градски вестник:
Етнограбеж и ред

...Но и циганският грабеж е рационално действие. Увереността в успеха му е разковничето на проблема. Ако туй не се схване, загрижеността ще роди поредното безумие на българската провинциалност.

...Никола Похлупков, на 70 години от София, се опитал да защити къщата си в Оряхово с подръчни средства и ранил през 2001 г. 28-годишната циганка Мария Мицова. Осъден е да плати обезщетение, а опитът за кражба е оправдан (къщата не била ограбена). Такава е практиката на съда. Друг типичен случай са доброволните дружини на будни граждани и селяни. Опити за създаването им има навсякъде. В с. Срацимир, край Силистра, селяни под водачеството на кмета организират охрана, сътрудничат си с полицията и дори лобират за законово уреждане на самозащитата. Идеите им не са съвсем правилни, а депутатът им е неспособен...

Темата е популярна, но в поведението на циганите-грабители няма нищо циганско. Те действат рационално, като всички грабители.

Професията грабител за тях е най-изгодната реализация в сравнение с алтернативите за работа и бизнес. Тя получава разпространение поради бездействие на полицията от началото на 90-те, при възстановяването на частната собственост (1992-1998 г.). Изведнъж се появява много имущество и дори реколта...

...Градовете са територия на по-големите бандички, има повече за грабене, не е изгодно да се прониква в селата... Циганите се оказват без конкуренция по селата. Това е пазарна ниша, а не етносна характеристика.

Частна собственост без защита и съд е редът, от който печели професията грабител. Практика на съда е известна на крадците, цигани или не. Ако една от сто баби имаше пушка, все някоя би гръмнала някого. Това би увеличило рисковете на професията. Ако на будните селяни не се пречеше да защитават собствеността си, може би разходите биха накарали повече крадци да търсят изява на друго поприще. Ако г-н Похлупков не бе осъден, а г-ца Мицова бе призната за виновна, самозащитата би станала повече, а кражбата - по-малко популярна...

А повсеместното беззаконие води до израждане на обществото. Етническата омраза е само едно от средствата на подхода "разделяй и владей". Резултатът: увеличение на гласовете за Атака, ДПС и Евророма - все партии обвързани със сенчестата власт.

Провалена държавност

Поводът за тази публикация е шумът в обществото около нелепото пребиване до смърт на Стоян Балтов. Причината е по-обширна. Тя включва дългата история около много подобни убийства (част от примерите: сестри Белнейски, шведския турист в Несебър), както и около серията по-различни убийства (от Илия Павлов до Ахмед Емин), та и около множество абсурдни по същността си по-социално приемливи престъпления на български общественици (личността на настоящия президент илюстрира недоразумението в българската политика).

Мисля, че този шум около всяко убийство е неспособност да се вникне в дълбочината на нещата. Убийствата без наказание са само най-грозната проява на беззаконието в България. А именно беззаконието е един от основните същински проблеми. Просто ние като граждани трябва да наложим закона да бъде спазван. Хората от държавните институции не го правят, дори често безобразно злоупотребяват със собствената си неспособност на принципа "аз за теб, ти за мен".

Някак си в този ред на мисли ми хрумва, че за обществото е много по-важно да се занимава с убития узбекски архар от представителното лице на същото това общество, отколкото с убития студент от озверели криминални субекти. Странно ли звучи? За мен не, защото става дума за разделение на отговорностите и за това всеки да изпълнява собствената си отговорност... И ние сме в ситуация, в която ние като общество не изпълняваме своята отговорност, затова някак си се появява съмнение, че имаме право да искаме от изпълнителната и съдебната власт да изпълнят своите задължения. За какво става дума? Ние толерираме например Георги Първанов да безчинства по своя си собствен начин, като го преизбираме и не търсим отговорност от него за действията му. Преизбират го не само тези, които гласуват за него, но и тези, които не са направили достатъчно да издигнат и изберат по-добра алтернатива (това би било конструктивно решение). Една първа минимална стъпка е да възпитаме политиците си, че ако искат да са на власт, те трябва да се научат да не лъжат. Откровенната лъжа трябва да се наказва с оставка. Често се появяват платени представители на медиите, които разпространяват нова информация, чиято единствена цел е да внесе нов шум, да накара хората да се съмняват във фактите и в крайна сметка да заглуши нечия вина. Затова е уместно оставки да се искат и при по-силни, но недоказани съмнения. Това не е химера, то се случва на места, където обществото знае по-добре интереса си.

Един основен проблем в България е съдебната система, която е така проектирана (вярвам целенасочено), че да не работи в обществен интерес и да е сравнително устойчива (по удивителен начин тя е независима, когато това е удобно оправдание за нереформирането и). Част от работата на съдебната система е да разграничи фактите от лъжите и измислиците. Именно затова силните на деня нямат интерес да я реформират. Шумът на корумпираните журналисти работи в тяхна полза. Европейският съюз в лицето на Европейската комисия си е поставил за цел да реформира българската съдебна система.

Затова и тези чужденци правят нещо, което е в наш интерес. Лошото е, че повечето от нас - Българите не правим нищо в тази посока. Ние сме заети, да свързваме двата края, от време на време роптаем за един или друг скандал. И някак си не осъзнаваме, че това ни обрича на мизерия и затворен кръг, който трябва да надживеем, за да излезем от него (подобно на историята във Flatland). Ние трябва да повярваме в това, че можем сами да изградим свят, в който хората се придържат към истинските ценности, че от нас зависи да разбием порочния кръг. Малкото успехи показват, че единственият начин да постигнем промяна, е като първа стъпка да съберем достатъчно критична маса, че да станаем фактор, с който държавните служители да се съобразяват. Дори ако това означава на митинг да излизат 99% от населението. Ако няма успех, значи ние всички - и тези на площада, и тези в къщи - не сме направили достатъчно, за да постигнем желаното.

А именно такива действия биха променили нещо, както за околната среда, така за обществените пари, дори и за престъпността и убийствата. Защото едва когато обществото принуди своите политици и общественици да влязат в правия път, тогава последните ще проимат интерес да контролират останалата част от същото общество да остане в същия този прав път и да поддържат реда и сигурността. Защото докато политиците въртят мръсни сделки, те ще имат интерес да има един контингент от криминално проявени хора, държани извън затвора, но удобно контролирани за определени поръчки. Докато елитът е над закона, него няма да го интересува дали същият този закон защитава онези останалите, които все още са под него. И не на последно място, докато има хора над закона, ще има онази мисъл в главите на младите, че е много по-хубаво да влезеш в този псевдо-елит, отколкото да оставиш нещо след себе си, с което ти и децата ти да се гордеете.

Жертва на пешка за мат, или легенда за добрия прокурор

По повод абсурдното назначаване на Борис Велчев (младши) за главен прокурор си позволих да напиша една статия с прогноза (20 януари 2006), която ми се виждаше безалтернативна. В крайна сметка си пролича, че е трудно да предвидиш ходовете на управляващата клика, но явно нищо съществено не се е променило. Текстът е препубликуван от ОЩЕ инфо:

Отворените въпроси

Кой е Борис Велчев? Някои ще отговорят: Внукът на едноименния деец от близкото минало. Други ще кажат: Един от прогресивно мислещите преподаватели в Юридическия Факултет на СУ. Трети просто: Една от многото ръце на Георги Първанов или интересите, стоящи зад него. Но факт е, че досега Велчев не е заемал публичен пост, който е така отговорен и на толкова високо ниво, колкото този, който ще заеме днес след вчерашния избор.

Какво можем да очакваме? По въпроса има всевъзможни мнения, кои откровени, кои – не. Аз си позволявам да дам моята прогноза, която явно е много пристрастна, но се основава на наблюденията ми над съвременната политика и начина, по който тя се води в момента от управляващите страната. Пиша този текст с искрената надежда да не се окажа прав и ако някой след време погледне този текст да си каже: “Така си мина и замина и поредната пропагандна спекулация.”

Сценарият

Ето как си представям аз началото на мандата на Борис Велчев: Той е ерудиран и интелигентен човек. Способен е да се представи в добра светлина на непознаващите го. Способен е да направи и това, което все по-голяма част от българското общество очаква от него: да си изпълни задачата на главен прокурор и да повдигне и води пълноценно обвинения към добре известни личности. Аз очаквам, че той наистина ще го направи. Ще свали няколко депутатски имунитета (предполагам, че Софиянски ще е един от първите които ще изгорят), ще започне няколко дела срещу вече безполезни за олигархията престъпни босове. Ще започне да изпълнява функцията на главен прокурор, така както много хора искрено са се надявавяли. Това ще бъде много хубаво, но ще постигне няколко цели, които в голяма степен ще влошат нещата.

Резултатите

Мога да си представя два начина, с които такова поведение на Борис Велчев ще допринесе до затвърждаване на позициите на сегашната олигархия. Това ще притъпи бдителността на обществото и международната общност към доста свенливите и недостатъчни промени в Конституцията, които се планират, в противовес на необходимите цялостни реформи свързани с престъпността и функционирането на съдебната власт в страната. От една страна това ще подсили позициите на Георги Първанов за президентския пост, който явно много му се услажда и той полага огромни усилия да го запази. От друга, ЕС ще оцени усилието на тройната коалиция да се пребори с проблемите чрез подходящ прокурор и няма да държи толкова много на определени неудобни за управлението промени в Конституцията и други закони (лично аз се съмнявам, че в Съюза са толкова късогледи колкото българския народ и, че номерът ще мине и пред тях) Естествено остава и проблемът, че със своето правосъдие, Б. Велчев може и да допринесе за изчистване на тъмния пазар и затвърждаване на позициите на олигархията.

Развръзката

Моето предположение е, че след като тези два критични момента минат, прокуратурата ще продължи да работи постарому. БСП и ДПС ще си останат недосегаеми, а НДСВ - само ако продължи да играе по свирката им. От Евросъюза вече няма да държат на реформите, от което активно се интересуват избирателите в България, като по този начин думата им няма да има същата тежест за намеса във вътрешните работи на страната. Интересна подробност остава как може рязко да бъде осъществена обратната промяна: от предполагаемо обективния Борис Велчев, към някой, който играе по техните правила. Решението е сравнително просто. Новите закони, които ще бъдат гласувани, включват възможността Народното Събрание да гласува недоверие на Главния Прокурор, в случай че той не слуша.

Послепис

Иска ми се да се окажа лош пророк. Но ми се струва, че най-сигурният начин да предотвратя пророчеството е да го споделя.