Политическия цикъл на българското общество

България има голям проблем. Този проблем не е, че в рамките на няколко месеца спря търговския регистър и от НАП изтече информация, че незаконно се профилират граждани на база доходите им. Не и, че за тези икономически катастрофи няма да бъдат повдигнати обвинения на никого. Всичко това са симптоми. Първоизточникът на проблема е, че в държавата все още са много силни основни механизми от комунизма. Но за много хора отвореният въпрос е как това може да се промени. Пиша тази статия, за да обобщя ситуацията и още веднъж, за да я направя очевидна за всеки.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за програмисти

Това е третата статия от серията ми "Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за ...". предишните две бяха от перспективата на обществените услуги и на структурата на самата прокуратура.

Тази статия е опит да опиша проблемите на прокуратурата в България с терминология близка до ИТ специалистите. Много от паралелите, които правя са неточни. Също така, познанията ми за правосъдната система са аматьорски, затова са възможни и други неточности и грешки. Затова Ви моля, ако видите разминаване, което според Вас опорочава сравнението, да споделите това в коментар, за да можем да обсъдим темата в повече детайли.

Прокуратурата е държавно обвинение (ако искате - адвокат на дръжавата) и като такова работата ѝ е да изпълнява контрол на качеството (QA) в държавата. Разбира се, ако разглеждаме държавата като фирма, тя има изключително много продукти, услуги, отдели и процеси. Все пак за всички тях, независимо от формата или целта, когато мащабите станат по-големи, се заражда нуждата от контрол на качеството.

Това далеч не е нов проблем за архитектите на общности и държави, и във всички общности (дори и при катунарите) съществуват различни форми на правосъдни органи или съдилища. Но в съвременните съдебни системи на гражданско право, има много различни области и институции на правото. Така например има публично и частно право, а самото публично се дели на конституционно право, административно право, финансово, наказателно и други. Именно в тази сложна система съществуват множество закони, нормативни актове и съдебни прецеденти, които оформят правата и отговорностите на различните институции, включително и прокуратурата.

Според Конституцията на България на прокуратурата е вменена изключителната отговорност на QA - да търси бъгове както във външните за държавната администрация (персонала) услуги, така и във вътрешните процеси. В съдебни системи като нашата прокуратурата е единствената институция, която може да докладва (повдига обвинения) за повреди (злоупотреби срещу държавата) преди потребителите (обществото) да започнат масово да се оплакват, да бойкотират и да се отказват от услугите като цяло. Само за сравнение, във Великобритания - например - всяка държавна агенция може да повдига обвинения пред съда. Това, което прави българската система изключително рядък случай е това, че главният прокурор има пълен контрол над прокуратурата и дори да спира следствени действия - следствието, което работи заедно с прокурорите също му е подчинено. В света на разработчиците на ИТ е трудно дори да си представим, че ръководителят на QA отдела може да отмени всеки бъг репорт. Но в реалността на българската държава дори няма процедура, която да позволи да бъде тествана самата система на QA или да бъде потърсена отговорност на ръководителя на отдела (главния прокурор). Такава проверка в момента е задействана от ЕС, но резултатите от нея са само препоръчителни, заради суверенитета на нашата държава, над която ЕС няма пряка власт.

Именно заради тази абсурдна ситуация, Гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" се бори за реформа на съдебната система, а 3 от 7те ѝ цели се фокусират върху реформа на ролята на главния прокурор. За съжаление именно тези точки се оказаха най-трудни за прокарване в парламента и срещу тях се обяви огромното мнозинство от депутати, а ДСБ се оказа единственият им твърд защитник в парламента. Предвид, че промените трябва да бъдат направени в Конституцията, сега ни остава само надеждата, че ще успеем да се преборим в следващият парламент да има повече партии и депутати, които да подкрепят реформата на прокуратурата.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за военни

След като в последния кандидат-президентски дебат Румен Радев заговори за реформа на прокуратурата, на другия ден той загатна границите на тази реформа с думите:

Първо ще питам главния прокурор, неговото мнение е определящо. Как така, няма да има методическо ръководство над подчинените му прокурори и ще е най-отгоре. Как няма да има контрол върху зам.-главен прокурор за борба с корупцията.

Преди време написах статия озаглавена "Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за деца". В нея обясних как спазването на закона в търговията и услугите, както и спазването на обществения интерес зависят от добре функционираща прокуратура. Сега, в отговор на въпросите на ген. Радев, искам да опиша защо е важно прокуратурата да не е чисто йерархична организация, за разлика от армията.

Докато в една армия е критично важно да има синхронизация на действията, в прокуратурата това не е необходимо. Напълно приемливо е да има паралелни разследвания за едни и същи съмнения (доказателствата по които могат да бъдат обединени при последващо дело) или паралелни обвинения към две страни в спор. В този смисъл, прокуратурата по-скоро напомня разузнаването. Общото между двете е, че е напълно възможно и смислено да има разследвания, които до момента на официалното повдигане на обвинение са секретни и дори висшестоящи прокурори не знаят за тях. Това е така, защото едно разследване и обвинение сами по себе си не са наказание, а са подготовка за спор в съда, който да бъде разрешен от друга институция - съдебния състав.

По света има много примери за това. Като започнем от известния процес срещу Ал Капоне, когото със съвместни усилия на бюрото за вътрешни приходи и екип от федерални прокурори (във федеративните държави има паралелни структури на държавни и провинциални прокуратури) успяват да осъдят за данъчни измами, при все неуспехите на други паралелни дела. Друг известен процес е този за Аушвиц след падането на нацистка Германия, описан във филма "Лабиринт на лъжи" в който младият прокурор Йохан Радман, в конфликт с мълчанието на немските общество и институции през 50те години на 20 век, започва разследвания за военните престъпления в концентрационните лагери. Неговото разследване също е пазено в тайна от върхушката на тогавашната прокуратура в американския сектор.

Битката с мафията в Италия също е легендарна с имена като Джовани Фалконе, Паоло Борселино и Пиетро Грасо, първите от които губят живота си в борбата с мафията, а последният има решаваща роля не само в мафиотските дела срещу Бернардо Провенцано, но и срещу Берлускони. Разбира се, най-близо до нас е Румъния, където главният прокурор подаде оставка заради разследвания срещу него, които не биха били възможни, ако разследващите прокурори му бяха подчинени. В Румъния това е възможно само заради наскоро проведена реформа, която позволява тази независимост. Много от тези дела са се водили в тайна, заради съмнения за злонамереност или изтичане на информация от ръководството или по-широката структура на прокуратурата или следствието.

Всъщност в света има и централизирани прокуратури. Един от най-известните примери е руската прокуратура по начина, по който тя е устроена от времето на Сталин и Андрей Вишински. Именно там на прокурорите се връчват военни звания и се спазва военна йерархия. Днес руската прокуратура е устроена по същия начин и в резултат на това в руското общество има множество съмнения за корупция на главния прокурор Юрий Чайка и семейството му (включително и филма по-долу), които няма кой да разгледа и евентуално повдигне.

Друга прокуратура, която все още е централизирана и устроена по модела на Вишински е българската. Но е време да променим това. Защото се оказва, че точно този монопол над обвиненията е един от ключовите фактори, които разграничават инструмента за репресии от механизма за защита на обществения интерес.

Изборите са само средство за постигане на цели

На тези президентски избори ме поканиха да споделя моите 7 причини да гласувам за Трайчо Трайков. Ето причините да гласувам за това, което се оказва кандидатът Трайчо Трайков с бюлетина №7:

1. Масово политиците от управляващите партии (съзнателно или не) не проумяват проблемите в българското общество. Тази статия съм я писал преди ГЕРБ да номинират Цецка Цачева и с едно важно изключение далеч не е толкова персонална, колкото заглавието звучи.
2. Другите кандидати освен Трайчо Трайков не отчитат нуждата от и консенсуса около много конкретна и ясна реформа в съдебната система и в частност прокуратурата.
3. Прокуратурата в България - в настоящата си форма - е апарат за политически репресии, изобретен и разработен в епохата на сталинизма.
4. В нормалния свят прокуратурата е един вид регулатор на регулаторите (или регулатор от последна инстанция), който отговаря за спазването на закона и на обществения интерес както в държавния, така и в частния сектор. От това има нужда България, за да пребори корупцията.
5. Първата политическа статия, която съм писал в живота си (в началото на 2006г) е за тогавашните проблеми в прокуратурата, които не са се променили много през годините.
6. Най-голямото ми разочарование от настоящия президент Росен Плевнелиев е, че активно съдейства за реабилитирането на предишния главен прокурор Борис Велчев, при все, че самият Велчев стигна дотам да признае провала си.
7. Знам достатъчно много за Трайчо Трайков, за да му имам доверие и да знам, че ще направи каквото може да довърши започнатата реформа от Христо Иванов и Радан Кънев, която в момента и тримата изрично формулират да се фокусира върху приемане на 7те идеи на Гражданска инициатива "Правосъдие за всеки", на която аз с гордост се считам за активен член.

След тези 7 причини, в тази фейсбук кампания от мен се очаква да поканя други 7 човека да споделят своите причини. Няма да го направя. Ако четете това и не се чувствате лично призовани да направите каквото можете, за да спечели Трайчо Трайков президентските избори (било то писане още веднъж на 7 причини или разговаряне с някой, който се колебае), смятам че от това следват няколко неща:

1. Не мисля, че аз мога да намеря начин да Ви убедя.
2. Явно Вие или не смятате за достатъчно важно, или не вярвате, че Вие лично можете да направите повече, за да се случи промяната в България.
3. На хората, които не са ангажирани с тази или с подобна кауза, им е омръзнало да ги товарят с обществени проблеми.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за деца

Тези дни в социалните мрежи се разпространява статия озаглавена "Съдебната реформа в България, обяснена за деца". Предвид сериозните проблеми с престъпността и правосъдието в страната, смятам за много важно повече хора да разберат как независимото правосъдие е част от решението на проблемите. Статии като тази са начинът повече хора да осъзнаят, къде се коренят болшинството от тези проблеми.

Това, което не е споменато в обяснението на съдебната реформа е, че има пряка и непосредствена зависимост между масовите злоупотреби в държавата (от нагласени конкурси до крадене на едро) и нефункциониращата прокуратура.

Прокуратурата е тази, която защитава обществения интерес. Това означава, че независимо дали става дума за държавни или частни дружества, по един или друг начин прокуратурата е тази, която трябва да следи да се спазва закона. При държавните, тя трябва да повдига обвинения за злоупотреби в ущърб на държавата от страна на фирменото ръководство, което носи отговорност за съответното дружество.

При частните дружества, съществуват регулаторни органи, които трябва да осигурят справедлива бизнес среда чрез защита на конкуренцията, потребителите, професионалната етика, природата и т.н. Но именно прокуратурата е тази, която трябва да гарантира, че когато тези регулаторни органи не защитават държавния и обществения интерес, на тях ще им бъде потърсена отговорност.

Прокуратурата е тази, чиято изключителното право и отговорност е да защитава интереса на държавата - тя е държавно обвинение. А както е обяснено в статията, йерархичната ѝ структура свежда отговорността за такива решения единствено до ръководителя на прокуратурата. По този начин той получава възможност еднолично да решава кой да бъде преследван и кой - не, независимо от реалните обстоятелства. Въпреки че съдът трябва да оцени кой е прав и кой не, в административното правосъдие, прокуратурата е тази, която набавя необходимите доказателства на съда. А как може един съдия да направи обективна преценка, като разполага само с манипулативно подбрани материали?

В момента тази длъжност се заема от Сотир Цацаров, но през годините всички главни прокурори без изключение - Татарчев, Филчев и Борис Велчев са използвали тази изключителна концентрация на власт, за да играят своите собствени игри.

Ако тази статия Ви е била полезна, може да оцените и следващите по темата. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за военни се обяснява как точно структурата на прокуратурата е разграничаващ фактор между правови и тоталитарни държави. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за програмисти се обяснява как точно прокуратурата е отговорна за осигуряването на справедливост в едно общество.

Технология на тоталитаризма

Ежедневните протести от декември затихната. Те получиха широка и безпрецедентна подкрепа, за пръв път директно ощетените от манипулативното правосъдие се присъединиха със свое събитие. Но протестите вече си изиграха ролята и е време обществените процеси да приемат друга форма.

Докато това се случва и за да не бъдат забравени някои основни неща, които се казаха в голямата шумотевица, искам да споделя един коментар на Кристиан Таков, в който той обобщава начините, по които прокуратурата контролира обществения живот в България. Той припознава три конкретни типа действия:

• Повдига неоснователни обвинения и тормози сума ти народ.
• Внася некадърен обвинителен акт, така че обвиняемият да да не бъде осъден
• Бездейства там, където трябва да действа - не повдига обвинение. В резултат от една страна се осъществява прокурорски чадър, а от друга, може да се изнудва.

Има множество примери за всяко от тези действия, но без запознаване с конкретните материали по делото е трудно да се разграничи кога за кой сценарий става дума. Затова ще се въздържа да давам примери тук. Все пак когато чуете за следващото липсващо или провалено обвинение, върнете се към този списък и преценете сами дали то влиза в някоя от тези категории и коя.

Разбира се, подобно поведение не е уникално за България. Случва се прокурорите да грешат или да злоупотребяват. Това, което го няма в свободните държави, е да няма възможност за търсене на отговорност за тези грешки и злоупотреби. Това разкрива и основната причина за този проблем, както и решението му. Проблемът е, че българската прокуратура и до ден днешен е организирана по сталинистския модел на Андрей Вишински. А решението не е много сложно и е известно на всички. То се състои от седем точки предложени от Инициатива "Правосъдие за всеки" и подкрепени от много страни:

1. Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
2. Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.
3. Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността “Заместник главен прокурор за борба с корупцията” във висшия управленски ешелон на държавата. Той образува и ръководи досъдебни производства и внася обвинителни актове по сигнали и жалби на граждани и държавни институции, като е независим от Главния прокурор. Избира се и се отчита ежегодно за дейността си пред Висшия съдебен съвет. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.
4. Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
5. Подкрепа за предложеното в проекта за изменение и допълнение на Конституцията на РБ разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.
6. Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в административния орган на съдебната власт.
7. Изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.

За съжаление политиците в това народно събрание ясно дадоха да се разбере, че осъзнават проблемите и решенията, но нямат волята да ги решат. С това остават в изолация както отвътре, така и отвън.

Банкова ретроспекция на бавни обороти

Помолих няколко приятели, за които знам, че имат различно мнение от моето, да коментират предишната ми статия за банките. Няколко от тях казаха, че там смесвам факти и съмнения. За съжаление работим с непълна информация и не мога да препотвърдя това, което те определят като съмнения, спекулации или просто мнения. Моите наблюдения над процесите в България през годините ми дават увереност в това, което виждам, но в крайна сметка това е една субективна гледна точка. Затова тук ще се опитам да съчетая други мнения, които събрах, и които обясняват това, което се случи с КТБ през последните дни. Ясно ми е, че в момента всички очи са насочени към ПИБ, но за добро или лошо все още не мога да разнищя ситуацията там по подобен начин. На тези, които имат енергията да продължат да се ровят по темата, препоръчвам да прочетете целите статии, към които включвам препратки.

За начало на обощението си искам да използвам един цитат от Красен Станчев, който смятам, че описва какво се случи на много хора:

Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.

В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.

Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.

За по-пълен поглед над ситуацията ще се обърна към цитат от Кристофор Павлов, главният икономист на УниКредит Булбанк, когото съм цитирал и преди и, който описва същността на проблема преди той да изплува на вниманието на обществото:

„Качеството на вземанията остава основно предизвикателство пред банковия сектор и то ще бъде основният фактор, който ще формира оперативните резултати на банките не само през тази, но и през следващите няколко години“, заяви главният икономист на УниКредит Булбанк по време на участието си в предаването „Invest/Or?” по телевизия Bulgaria On Air.

Под "качество на взимания" Павлов има предвид възможността на банките да събират лихвите по кредитите, които са раздавали. Не е тайна, че вътрешната задлъжнялост в България е на критични нива. Изказването на Павлов е за предизвикателствата пред банките по принцип, а не конкетно за КТБ. Иво Прокопиев и неговите издания, от друга страна, от години следят работата на самата КТБ. Той изказва съмнения, че в тази банка проблемът, макар и сходен, все пак може да се дължи на злоупотреби.

Бизнесменът посочи, че при среден показател в банковата система за съотношението между лоши и общо отпуснати кредити от 17% при КТБ той е 1.28%. Това означава, че отношението на мениджмънта и на банковия надзор към понятието кредитен риск и неговото третиране очевидно е абнормално, коментира Прокопиев."

Докато Станчев, Павлов и Прокопиев изказват мнения като експерти, изглежда и прокуратурата (редовните читатели на този блог знаят, че аз съм изключително критичен към мотивацията на главните прокурори през последните десетилетия) вижда нещо подобно и се чувства принудена да реагира:

Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка", съобщиха от държавното обвинение в сряда. Неофициално оттам казаха, че обвинението към Гунев е, че като ръководител на банковия надзор не е наложил мерки за спиране на източването на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от многото отворени въпроси, които поставят под съмнение действията на прокуратурата в тази ситуация, е дали тя ще потърси отговорност на предшествениците на Гунев, защото има силни индикации, че проблемът няма как да е само от година (когато Гунев е бил назначен).

Мисля, че всичко това е обобщено много добре от Стив Ханке - международен експерт, който има много близки наблюдения над процесите в България:

Ханке призова хората да не се паникьосват и да не вярват на слухове. “Знам, че хората са обезверени, нямат доверие на институциите. Може би ще повярват на някого отвън, като мен, защото когато дойдох, обещах да се справя с хиперинфлацията и го направих”, каза още той...

По думите му БНБ е постъпила по най-правилния начин в ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ) и се е намесила веднага след като е видяла проблема. Що се отнася до разследването срещу подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, Ханке коментира, че е важно то да бъде качествено.

Моето убеждение е, че този анализ за пореден път показва, че беззаконието в България е причината за това икономиката и обществото да не могат да функционират нормално. С това на мен ми се струва, че вината за новата порция страдания на българите отново се връща в тях самите за това, че не съумяват да осъществят контрол над процесите в собствената си държава.

Това е само тест

Който следи този блог знае за отвореното писмо и подписката, които с група приятели инициирахме. Става дума за обществена критика към номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия и призив към Росен Плевнелиев да я оттегли. На мен лично този експеримент ми помогна да освежа представите си защо в България има толкова много социално лицемерие и оцелява такава куха политическа фасада. Фактът, че това се случи едновременно с делото Трентън Олдфийлд в Лондон, ми даде възможност да наблюдавам огромното разстояние в развитието на гражданските общества в България и Великобритания.

В тази статия ще опиша как точно възникна и реализирахме идеята за отвореното писмо и подписката според моята перспектива. Ще се фокусирам върху фактите. В края правя една оценка, която дъжа да оставя отворена. За голямата част от това, което смятам за решения вече съм писал.

Смятам, че за да е пълна картината, трябва да започна с моята лична мотивация. През вече далечната 2006 сайтът Още инфо публикува първата моя политическа статия. Следейки двуличното правосъдие в България аз бях ужасен от мисълта за главен прокурор да бъде назначено поредното послушно номенклатурно детенце и то по начин, който тогава достигаше нови висоти на абсурда – не защото правосъдната ни система не е пълна с подобни фиктивни избори, а защото тогава това се случи с такава неприкрита подмяна за толкова висок пост.

Близо седем години по-късно мога да кажа, че моето пророчество за Борис Велчев е сбъднато. Частта, в която сгреших беше, че ще има поне фиктивно преследване на второстепенни подставени лица. Това не се случи. На практика от гледна точка на съдебната система през този период в България не се забелязва реално развитие. Това са седем години, загубени за така болезнения преход, но спечелени за онези, които искат да прикрият следите си. Това личи и от мотивите на Плевнелиев за номинацията – кухи и изписани по необходимост.

Бях изненадан, че в медиите и интернет номинацията на Борис Велчев беше отразена толкова повърхностно и по задължение – подобно на президентските мотиви. По стечение на обстоятелствата в този момент участвах в обсъждане на въпроса „Защо хвалим послушни, пасивни и подчинени деца?“ и една от тезите ми беше, че децата (а и възрастните) са такива, каквито модели за подражание откриват около тях. В емоционален момент дадох за пример новината за посредствеността на Борис Велчев и Росен Плевнелиев като общественици, които би трябвало да дават пример на цялата нация. Когато вече достатъчно хора бяха видели коментара аз се замислих как аз самият се отличавам от двамата политици-марионетки, за които говоря и чиято посредственост презирам. Това вече означаваше, че след като няма реакция, аз трябваше да я инициирам.

Не за пръв път работя с хора и подемам подобна кампания. Много пъти съм участвал в дискусии около проблемите на политическата система в България. Затова лесно инициирах събирането на едно динамично ядро от активни хора, с които нахвърлихме първа версия на писмото в споделен документ, която да представим за обсъждане в по-голяма група. Така нямаше необходимост да обяснявам прекалено много на хората от това ядро, а когато инициативата достигна по-широка група, тя вече имаше по-детайлна аргументация и по-конкретен вид – оставаше само да се изяснят детайлите и формата. За една седмица писмото беше готово, създадохме онлайн петиция и се бяхме свързали с неправителствени организации (НПО). Смятам за важно уточнение, че всички участващи си имат и други ангажименти в живота. Вече писах и в друга статия, че лично за мен тази кампания дойде в много неподходящ момент. Това, което поддържаше моята лична енергия беше окуражаващата подкрепа, която получавах от най-различни страни и чиято интензивност изобщо не очаквах. Който не е опитал подобно нещо няма как да знае колко високо хората ценят доброволните инициативи за по-справедливо общество.

Откритата кампания беше сравнително кратка. Планът (последователността на който може би трябва да бъде преразгледана) включваше изпращане на писмото до президентството и медиите в петък, катализиране на подкрепата през уикенда и управление на официалните реакции през следващата седмица. Катализирането на подкрепата се състоеше в личен контакт с подбрани общественици и промотиране на кампанията из форуми и социални мрежи. Управлението на официалните реакции включваше следене на медиите, последващи опити за контакт с тях и разширяване и поддържане на активна дискусия в социалните мрежи. Поради вирусния характер на кампанията, тя е инициатива с отворен край. Очакването при нея е за експоненциално нарастваща подкрепа. Когато тази подкрепа покаже признаци на затихване, независимо от продължаващата активна кампания, това най-вероятно означава, че целевата група е заситена и е време кампанията да бъде върната към устойчива активност.

А ето и равносметката – накратко каква подкрепа получихме: официално ни подкрепи една НПО, а една онлайн медия и два сайта на общественици (Свободата.ком и този на Иво Инджев) публикуваха наши текстове. В резултат на това за четири дни активна кампания събрахме над 300 подписа онлайн (близо половината от тях от София). По моя груба оценка около 10% от тях са от мои приятели. Със сигурност подобна лична подкрепа са получили и други от организаторите, но смятам, че в голяма степен приятелската подкрепа се припокрива. Със сигурност след втория ден приятелските подписи са по-скоро изключение. Всъщност покрай тази инициатива завързах нови познанства, на които разчитам в бъдеще.

Подкрепата, която получихме е много по-важна от съпротивата, но подобно на политическите кампании, които се фокусират върху т.нар. swing voters – избиратели, чийто глас може лесно да бъде спечелен или загубен, и аз изпитвам необходимост да анализирам подкрепата, която не получихме, въпреки осъществения личен контакт. Като една кампания, излизаща от нищото, ние нямахме поддръжници, които можем да загубим, а по-скоро няколко конкретни имена, които смятах за сигурни, но чиято подкрепа не получихме. Тази статия, описваща процеса на организацията, стана достатъчно дълга, затова анализа на съпротивата ще оставя за някоя следваща.

Като заключение искам да обобщя, че всъщност реалистичните цели на кампанията бяха постигнати. От една страна ние проверихме до къде се простират възможностите ни за кратко време да реализираме политическа акция. От друга – проверихме доколко българското общество (по-конкретно част от неформалните лидери в него) е готово да последва чужди инициативи, които са базирани на неоспорими факти. За мен лично краткосрочният резултат е, че разбрах, че ситуацията не е назряла за другата ми по-голяма идея за обществен натиск върху избора на нов главен прокурор. Дългосрочният е, че по-ясно мога да разгранича малкото, но силно ядро на гражданското общество в България и подсилих различни лични контакти в него. Ние също оставихме исторически артефакт демонстриращ един от основните проблеми на съдебната система в България и разобличаващ Росен Плевнелиев като политик, при който думите не получават покритие с действия. Ние показахме, че една стъпка от политическите игрички демонстриращи свързаност между Първанов и Плевнелиев, не е останала незабелязана. Не на последно място, сега документирам един процес, който сравнително лесно може да бъде адаптиран и повторен за други цели. Аз лично съм готов да подпомогна различни опити за такива инициативи – при интерес пишете коментар тук или се свържете с мен по друг начин.

Истинският преход

Опитах се да установя контакт с различни общественици, които да подкрепят подписката ни. Иво Инджев беше така добър да ми предложи да публикува мое мнение на блога си. Затова написах тази статия, оригиналната публикация можете да намерите тук.

В България, под натиска на Европейската комисия, протича една плавна промяна. Това е промяната, която милиони българи искаха да се случи на 10 ноември 1989 - промяната от тоталитарно към гражданско общество. Тази промяна е по-популярна като преход от комунизъм към демокрация. Едва ли някой днес би тръгнал да спори, че през 1989 се е променило кой знае какво. В тази статия излагам моето разбиране за това, което се случва и давам пример как една малка стъпка може да ни доближи до така желаната нормалност.

Но нека започнем от официалното начало - промяната на думи - периодът след ноември 1989, документиран във филма "Подмяната 10ти" на Пламен Петков. В този период, въпреки говоренето за демокрация, някак съмнително обществения живот продължава да бъде ръководен от функционери около БКП и ДС. Известни такива имена са Александър Лилов, Андрей Луканов, Атанас Семерджиев, Любен Гоцев, Гиньо Ганев, Цвятко Цветков, но има и много други.

След края на XX в. в страната се усеща нужда от друга, по-осезаема промяна. В отговор започва процес на промяна на лицата. Така безцеремонният Никола Филчев е заменен с деликатния учен-пеналист Борис Велчев. За разлика от предшественика си, Велчев е много старателен в спазването на закона и адекватното говорене. По подобен начин поддръжникът на режима на Милошевич и агент на ДС Георги Първанов - Гоце е заменен от успешния ръководител на проекти Росен Плевнелиев. Като политик, Плевнелиев лесно може да бъде запомнен с призивите си за прозрачни и обективни процедури. Не на последно място, изглежда в момента наблюдаваме опити да бъде заменен мутренският стил на Бойко Борисов с ингелигентното говорене на Миглена Кунева.

И все пак едва ли има нужда да убеждавам когото и да било, че промяната, която ни трябва е друга. Трябва ни промяна на действията. Това означава не само прокурорът да говори внимателно, но и да покаже нагледно, че прокуратурата като институция реагира адекватно на съмненията за престъпления против държавата. Означава и президентът не само да говори за добре мотивирани решения, но и да взима такива. Но всъщност преди всичко означава ние като общество да осъществяваме активен и непрекъснат контрол върху нашите държавници.

Убедени в това и в силата на личния пример, група приятели инициирахме отворено писмо и съпровождаща го интернет подписка, които оспорват номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия, която Росен Плевнелиев направи. Подписката поставя под въпрос както аргументите, които Плевнелиев изрежда, така и цялостната работа на Велчев като главен прокурор. Ние смятаме, че неуспехът да бъде наложен закона в България не трябва да бъде възнаграждаван с нов висок и значим за държавата пост. Смятаме и, че повърхностни и слаби аргументи не са истинска прозрачност. Излагайки това свое убеждение, ние успяхме да спечелим подкрепата на Гражданска инициатива "Справедливост" за нашата кауза. Сега искам да приканя всички, които търсят действителна промяна в България да се запознаят с нашето писмо, да подкрепят подписката и при възможност да я разпространят. Точно такива конкретни действия са необходими, за да се случи постепенно промяната, която ние всички желаем.

С тази подписка няма да предизвикаме мека революция, но ясно ще покажем, че не искаме държавници с поведение граничещо с лицемерие. А точно такива граждански действия трябва да виждат както настоящи и бъдещи политици в България, така и хората, оказващи натиск над тях отвън. За всички тях такива подписки дават ясен знак какво ще подкрепим ние като представители на българското общество. А когато такива подписки получат силна подкрепа сред обществото, и медиите вече няма да могат да се преструват, че не са информирани за тях. Затова искам да приканя всички да помогнете слагайки името си на страницата на подписката. Само когато видят, че активните и будни граждани в България са единни в искането си за действия, подкрепящи думите, само тогава политиците ще се съобразят с такова искане.

Тази подписка няма да промени България за един ден. Но тя е една малка стъпка, която погледната като част от една по-голяма картина ще предизвика повече отговорност и повече справедливост, както сред политиците и правистите, така и в останалата част от обществото. А не е ли точно това важна част от промяната, която искаме?

До президента за прокурора

Тези дни съм изключително зает на работата си. Завършвам два проекта и започвам нов, закъснявам и с предаването на една глава за книга. Отделно се местих, имах финансови и здравословни проблеми. Въпреки това, когато в българското публично пространство се появи поредната провокация и нямаше почти никаква реакция, аз не устоях и инициирах отворено писмо и подписка до президента. Нямам нито време, нито желание да се занимавам с тези неща, но един текст на Иван Кръстев ме накара да си дам сметка, че ако искам някога през живота си да имам нещо общо с България, трябва да опитам поне още един път. Ето конкретната извадка, която ме вдъхнови (скрил съм имената, за да улесня правенето на паралела, който аз направих):

В предишните изборни цикли [той] легитимираше своето управление като се уповаваше на факта, че безсрамно нагласените избори не са последвани от публични протести. Легитимността на режима се основаваше върху плебисцит на мълчанието, но това престана да бъде валидно в момента, в който критична маса от [обществото] решиха, че повече не могат да мълчат.

Към петицията добавих резюме на писмото:

В прикаченото писмо са изброени добре известни примери за некомпетентност и немърливост в работата на прокуратурата, които са довели до провала на иначе убедителни дела срещу личности от олигархията. Изброени са и множество примери за откази на прокуратурата да се задейства (което е нейно задължение), включително за скандалните убийства от бездомни кучета тази зима. Обяснено е, че като главен прокурор Борис Велчев е този, който трябва да следи тази работа да бъде свършена. В края на писмото са изброени силно осъдителни оценки от ЕС и САЩ, както и самопризнания на Велчев за провали. Затова с тази подписка призоваваме българите да покажат, че те също се интересуват от съдбата на държавата си. Искаме да покажем, че не чудо или някой отвън ще реши собствените ни проблеми, а ние самите трябва да се вземем в ръце и да контролираме тези, които сме назначили да ни управляват.

Моля, подкрепете искането, за да покажем, че не ни е все едно когато на най-високо ниво в държавата някой не си върши работата и след това друг му подсигурява кариерата в знак за благодарност за несвършената работа. Ето връзките отново: писмото и подписката. Поне покажете с минимално усилие, че не ви е все едно за прикритите престъпления в България.

Резултатът няма да е огромен, но е сигурен - в историята ще остане едно измерване на това колко силно българите искат по-нормален начин на живот. Ако институциите не реагират, поне това ще може да бъде използвано за аргумент в последващи действия, както в България, така и извън нея (например от ЕК). Аз ще се погрижа това измерване да стигне до тях.

Най-неотложната промяна

През 2006 написах първата си статия на политическа тематика. Тогава ме ужасяваше мисълта, че след близо 15 години хаос, България може да бъде обречена на още 7 години безвремие. Сега ме е обзело отвратително усещане за deja vu.

В България има много неща, които не са наред. Много имаме да работим, за да се гордеем от страната, в която живеем. Да се гордеем, не защото сме патриоти, а защото знаем, че ние сами сме изградили собствената си среда такава, каквато я искаме. По един или друг начин това се случва. Безспорно не по най-добрия и не както ни се иска, но едно по едно нещата се променят.

Всъщност пиша този коментар, защото съм твърдо убеден, че ние като граждани трябва да положим общи усилия да променим едно-едничко и ключово нещо, моментът за което ще дойде много скоро. Твърдо съм убеден, че това единствено нещо ще се отрази на хиляди други по-големи и по-важни неща в близките години. Затова ние трябва сега да съберем сили, да положим извънредно усилие, да направим промяна, каквато досега не се е случвала.

За какво говоря? Може би вече сте се досетили, че проблемът, който аз смятам за решаващ е това, което от ЕК наричат "правосъдие и вътрешен ред". Това е нещото, от което зависи силните на деня да уважават останалите, предприемчивите да печелят по справедлив път, престъпниците да се страхуват да убиват, а съдът в Страсбург да не глобява нас за това, че друг не си е свършил работата.

Разбира се тази тема за реда и правосъдието е огромна и сложна. Няма ден, в който в нея да няма скандали. Няма човек, който да не се е сблъсквал с абсурда на българското "правораздаване". Само че в тази безкрайна плетеница има една структура, която държи ключа на всяко по-голямо дело, и чийто ръководител има пълната власт и не е подложен на никакъв контрол.

Тази решаваща структура е прокуратурата (за мандата си Татарчев казва: "Над мен е само Бог"). А вече 20 години нейните ръководители са символ на абсурдите в България. Ако не знаете за тях, достатъчно е да напишете името на някой от тях в Гугъл, за да разберете каква престъпност и арогантност са концентрирани в тези иначе благоразумно изглеждащи личности. Последният от тях беше неформално номиниран от предишния президент и избран с абсолютно единодушие от тогавашния ВСС. Резултатите от това виждаме и до днес.

Може би не много хора в страната знаят, че наближава нов избор на главен прокурор. Още по-малко знаят за неформално обсъжданите вероятни номинации. Но при настоящите обстоятелства имаме пълни основания да смятаме, че ако ние не окажем необходимия (и огромен) натиск, ни чакат поне още 7 години абсурди и беззаконие.

Аз лично имам две конкретни неща наум, които разчитам, че ще направят необходимата промяна възможна. Първото, разбира се, е непрекъснато да сочим подривната роля на прокуратурата във всеки от ежедневните проблеми около нас. Само така мнозинството активни българи ще осъзнаят колко критичен е наближаващия избор. За другата стъпка ще пиша по-късно, но ще се радвам, ако някой сподели собствените си идеи как промяната може да бъде постигната.

А статията, която написах преди 7 години се оказа, че не само предвиди какво ще се случи (то не е трудно), но и дори подцени колко безскрупулна ще остане олигархичната система.

Беззаконието като норма?

Не съм имал големи очаквания към Борис Велчев. За съжаление поста на който бе поставен - главен прокурор на България го прави може би единствената обществена фигура, която не подлежи на никакъв контрол в продължение на мандат от 7 години.

Подобно на президента, дори конституцията да ограничава правата му по определен начин, поста му предразполага той да има голямо влияние в обществото. Затова при все, че е поставен, е опасно, когато от него чуваме опити за омаловажаване на манипулациите в съдебната система. На среща с президента, той е заявил:

Във всяко едно общество, във всяка една държава винаги ще има едни 15 – 20 дела, по които се очакват проблеми. Ако по тях ще оценяваме другите 260 000, по които се работи системно, това ми се струва леко несправедливо

Това е пореден опит от страна на институция да направи недосегаемостта на олигархията да изглежда като нещо нормално. Но за една свободна държава това не е никак нормално. Ако на някой му трябват аргументи за тази проста истина, нека чете надолу.

Разбира се да се говори за 15-20 случая без да се взима предвид в каква държава е това, е целенасочено опростяване. Например ако говорим за страни като САЩ (или Германия) това би означавало грубо по едно такова дело на щат (или провинция), или съответстващо на милиони хора. Еквивалентът в България би бил 1-2 дела. Съпоставка с европейски страни с население сходно с българското би ни поставило между Австрия и Дания в група от 6 страни с население между 5 и 10 милиона. На техния фон скорошен анализ на Прозрачност без граници ни дава открояваща оценка. Коментирайки го, Кобус де Суърт, управляващият директор на международната организация казва:

От доклада ясно се вижда, че България и Румъния се отличават с това, че техните институци дефиниращи демокрацията и занимаващи се с борба с корупцията са по-слаби от тези в останалите държави. Слабостта на институциите е това, което ги откроява...

Ако трявба да дам съвет на България и Румъния как да подобрят усилията си за борба с корупцията, бих ги насочил към проблемите с финансирането на политически партии. Бих се и постарал да докажа сериозността си относно справянето с корупцията и осигуряването на справедливост. Не на последно място бих обсъдил регулирането на отношенията между политиката и бизнеса. Един пример е въвеждането на кодекс на поведение за парламента. Това е една от критичните забележки на Прозрачност без граници - липсата на такъв кодекс в много страни, включително България и Румъния, но и в много други от анализираните страни...

Може да се твърди, че и в двата случая [на България и Румъния] има впечатляваща липса на публична отчетност на бюджета, по проблеми от обществено интерес и по публичните доставки. На тези въпроси трябва да се обръща внимание, но те не са го получили в периода след разширяването [на ЕС]...

Накрая искам да разясня, че корупцията често е свързана с организираната престъпност. По отношение на холандската позиция [блокиране на българското членство в Шенгенското пространство], не трябва да се фокусираме само върху класическите области на борбата с корупцията. По-важен е по-широкият подход към първопричините позволяващи разцвета на корупцията...

Например фактът, че в България няма публична отчетност на бюджета [напр. на МВР] сам по себе си не означава, че има корупция. Със сигурност обаче това прави появата на корупция много по-лесна. Нашият опит е, че правната рамка, редовните проверки и достъпът до информация взети заедно реално правят напредъка в борбата с корупцията наистина възможен...

Не става дума за справяне с много случаи на корупция възможно най-бързо. По-скоро трябва устойчив подход към борбата с корупцията.

Няма как да очакваме Борис Велчев да се интересува от такива анализи - той е в позиция да си говори и без да слуша. Проблемът е, че следващият главен прокурор отново се очертава да бъде избран, за да си върши работата избирателно.

Вътрешен ред и сигурност*

* заглавието е взаимствано от термина, който ползва ЕК, за да демонстрира, че проблемите по пътя полиция-прокуратура-съд са взаимносвързани.

Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Кoгато дойдоха за профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Мартин Нимьолер (1892-1984)

Благодарение на социалните мрежи се разчу за поредното безумие в правораздаването в България. Става дума за един конкретен съдебен процес, в който подред полиция, прокуратура и съд пренебрегват доказателства с цел да обявят за разкрит един грабеж, независимо от обстоятелствата. Най-вероятно под обществен натиск втора съдебна инстанция разкрива злоупотребите (защото това са именно целенасочени пропуски) и прави следните констатации:

...Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите...

Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея...

...ако го беше сторил (да прегледа съществуващите видеозаписи - бел. ред.), дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия...

И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния...

Аз лично знам и други случаи (за щастие не толкова тежки), където последващите инстанции дори си позволяват да променят фактите по обвинението.

Но в крайна сметка за мен е напълно закономерно, че при присъда в Страсбург парите се плащат не от джоба на полицаи (които и без това незаслужено получиха част от пенсиите на категорийните работници чрез противоконституционната национализация), прокурори и съдии, а от държавния бюджет. Логиката за това е проста: ако ние не си оправим държавата, неволята няма да дойде да ни я оправи. А именно ние сме избрали (с гласуване, въздържание или недостатъчна подкрепа на алтернативите) хората, които днес носят отговорност за провала и на МВР (Борисов, който заедно с Цветанов спъва реформите в министерството) и на прокуратурата (Първанов, който постави Велчев, за да няма кой да разследва делата му), а и индиректно на съдебната власт, защото повечето членове на ВСС са назначени под техния контрол.

В този ред на мисли и предвид наближаващите избори за мен е много важно да бъдат подкрепени кандидати, които говорят за тези проблеми и за търсене на отговорност от силните на деня. Дори да сме скептични към предизборни обещания, даването на гласност на проблемите определено е по-голям ангажимент от мълчанието. За мен това мълчание е признак на гузна свързаност.

Всички невидими деца*

* заглавието е взаимствано от едноименния филм.

Във връзка с една статия за липсата на грижа в домовете за увредени деца от днес изпратих едно писмо до прокуратурата. Наясно съм, че шансът то да бъде прочетено там е малък, затова ми се прииска да го публикувам (същинската част от него) и тук.

Уважаеми дами и господа прокурори,

Едва ли има възрастен човек в България, който да не е осъзнал, че ширещите се престъпност и безхаберие са нещо, в което всички по един или друг начин имаме пръст. Като че ли това е един затворен кръг, в който завързаните по един или друг начин ръце на всеки се преплитат с изгодното
бездействие и удобното оправдание за него. Това е дотолкова болезнено познато на всеки от нас, че ежедневно предпочитаме да мислим за по-прости и по-приятни неща или за собствените си по-специфични, но и по-малки проблеми.

В същото време всеки ден покрай нас се прокрадват милиони възможности, които да ни помогнат като спасителна сламка да се хванем за тях и чрез едно малко действие да задвижим една огромна обществена вълна на промяна, да изкупим поне част от грешките, които сме трупали през годините. Аз вярвам, че всеки от нас с усърдие и добре премерени действия може да започне поне една такава промяна, без да рискува конфликт между идеалите и ежедневието си.

Затова Ви призовавам, моля Ви, опитайте се да намерите начин да покажете, че както Вие, така и аз, сме част от общество, което носи отговорност за действията си и се грижи за слабите си.
Направете това, което ще помогне на родените и неродените ни деца, независимо от своите вродени особености, да получат възможност да преследват мечтите си, колкото и малка може да
е тя. Аз знам (надявам се и Вие) за примери, които подобно на завършека на статията, показват че положителна промяна у тези деца е възможна и вероятна.

Благодаря Ви!

За съжаление тази статия ми напомня на злополучния филм Баклава. Първоначалният замисъл на неговия автор е да снима художествен филм с участието на дете от дом за изоставени деца. Постепенно идеята еволюира в полу-документален филм за българската гротеска реалност. Когато българските институции видяха трейлъра на филма, единствената им реакция беше да го заклеймят, забранят и да преследват автора. Надявам се един ден да успеем да надживеем тази наша вродена комбинация от защитна реакция и лицемерие като общество. Трейлърът на филма може да бъде видян тук. Вие преценете дали в него има нещо документално, въпреки художествения сюжет:

Жертва на пешка за мат, или легенда за добрия прокурор

По повод абсурдното назначаване на Борис Велчев (младши) за главен прокурор си позволих да напиша една статия с прогноза (20 януари 2006), която ми се виждаше безалтернативна. В крайна сметка си пролича, че е трудно да предвидиш ходовете на управляващата клика, но явно нищо съществено не се е променило. Текстът е препубликуван от ОЩЕ инфо:

Отворените въпроси

Кой е Борис Велчев? Някои ще отговорят: Внукът на едноименния деец от близкото минало. Други ще кажат: Един от прогресивно мислещите преподаватели в Юридическия Факултет на СУ. Трети просто: Една от многото ръце на Георги Първанов или интересите, стоящи зад него. Но факт е, че досега Велчев не е заемал публичен пост, който е така отговорен и на толкова високо ниво, колкото този, който ще заеме днес след вчерашния избор.

Какво можем да очакваме? По въпроса има всевъзможни мнения, кои откровени, кои – не. Аз си позволявам да дам моята прогноза, която явно е много пристрастна, но се основава на наблюденията ми над съвременната политика и начина, по който тя се води в момента от управляващите страната. Пиша този текст с искрената надежда да не се окажа прав и ако някой след време погледне този текст да си каже: “Така си мина и замина и поредната пропагандна спекулация.”

Сценарият

Ето как си представям аз началото на мандата на Борис Велчев: Той е ерудиран и интелигентен човек. Способен е да се представи в добра светлина на непознаващите го. Способен е да направи и това, което все по-голяма част от българското общество очаква от него: да си изпълни задачата на главен прокурор и да повдигне и води пълноценно обвинения към добре известни личности. Аз очаквам, че той наистина ще го направи. Ще свали няколко депутатски имунитета (предполагам, че Софиянски ще е един от първите които ще изгорят), ще започне няколко дела срещу вече безполезни за олигархията престъпни босове. Ще започне да изпълнява функцията на главен прокурор, така както много хора искрено са се надявавяли. Това ще бъде много хубаво, но ще постигне няколко цели, които в голяма степен ще влошат нещата.

Резултатите

Мога да си представя два начина, с които такова поведение на Борис Велчев ще допринесе до затвърждаване на позициите на сегашната олигархия. Това ще притъпи бдителността на обществото и международната общност към доста свенливите и недостатъчни промени в Конституцията, които се планират, в противовес на необходимите цялостни реформи свързани с престъпността и функционирането на съдебната власт в страната. От една страна това ще подсили позициите на Георги Първанов за президентския пост, който явно много му се услажда и той полага огромни усилия да го запази. От друга, ЕС ще оцени усилието на тройната коалиция да се пребори с проблемите чрез подходящ прокурор и няма да държи толкова много на определени неудобни за управлението промени в Конституцията и други закони (лично аз се съмнявам, че в Съюза са толкова късогледи колкото българския народ и, че номерът ще мине и пред тях) Естествено остава и проблемът, че със своето правосъдие, Б. Велчев може и да допринесе за изчистване на тъмния пазар и затвърждаване на позициите на олигархията.

Развръзката

Моето предположение е, че след като тези два критични момента минат, прокуратурата ще продължи да работи постарому. БСП и ДПС ще си останат недосегаеми, а НДСВ - само ако продължи да играе по свирката им. От Евросъюза вече няма да държат на реформите, от което активно се интересуват избирателите в България, като по този начин думата им няма да има същата тежест за намеса във вътрешните работи на страната. Интересна подробност остава как може рязко да бъде осъществена обратната промяна: от предполагаемо обективния Борис Велчев, към някой, който играе по техните правила. Решението е сравнително просто. Новите закони, които ще бъдат гласувани, включват възможността Народното Събрание да гласува недоверие на Главния Прокурор, в случай че той не слуша.

Послепис

Иска ми се да се окажа лош пророк. Но ми се струва, че най-сигурният начин да предотвратя пророчеството е да го споделя.