Предпоставки за престъпление

През последните години от докторантурата си работих с проф. Пол Екблом, един от основателите на центъра Design against Crime в колежа Central Saint Martins към University of Arts London. Пол е едно от съвременните главни действащи лица в областта на науката за престъпността (от англ. crime science), която възниква в Лондон през 90те, като противовес на неефективността на криминологията като подход. Три характеристики на науката за престъпността я отличават от криминологията:

• Приложна е и целта ѝ е намаляване на престъпността, а не само нейното изучаване.
• Фокусира се върху феномена на престъпността, а не изключително върху самите престъпници.
• Мултидисциплинарна е и използва приложни научни методи, а не се базира само върху социална теория.

Пол е един от най-невероятните хора, с които съм се запознавал, и наред с другата ми ръководителка - проф. Анджела Сасе, ме въведоха в света на науката на приложението в реалния свят. Тук представям един от многото модели, разработени в книгата му Crime Prevention, Security and Community Safety Using the 5Is Framework, в която описва в детайли съвременни добри практики и модели от противодействието на престъпността, натрупани в близо 30-годишната му работа като изследовател за британското вътрешно министерство. В работата си там, Пол е анализирал базите от данни с анализи на престъпления и ги е обобщил в модел, който нарича Conjunction of Criminal Opportunity. Аз превеждам* това като Предпоставки за престъпление, а това е общата му диаграма:

Идеята му е, че факторите, предопределящи престъпленията (или по-общо нарушенията и злоупотребите) могат условно да се разделят на 11 основни групи. Тези фактори не работят в изолация, а водят до самото престъпление едва когато се съчетаят накуп. Ето и по-детайлно описание на самите групи от фактори, които условно могат да бъдат разделени на такива, определени от ситуацията, и определени от престъпника:

• Поощряващи престъплението - хора, които - съзнателно или не - с действията си поощряват извършването на престъпление. Например, онези които имат готовност да закупят определени стоки от битак на съмнително ниска цена.
• Липса на възспиращи престъплението - липса на хора, които с действията си да спрат възможно престъпление. Такива биха били например свидетели, които да се притекат на помощ или ангажирани служители на реда, на които може да се разчита да си свършат работата.
• Обща среда - средата наоколо е винаги фактор. Дали ще бъде място, където лесно престъпниците да се скрият или общата нагласа, че престъплението не е укоримо, това винаги допринася за престъпната атака.
• Защитна обвивка - всяка потенциална цел на престъпление може да бъде обградена с някаква защитна обвивка. Дали това ще е заключено помещение, сейф или просто опаковка, завързана за земята, това са само различни форми на обвивката със своите предимства и недостатъци.
• Атакувана цел - самата цел на престъплението също е фактор. Дали тя е нещо, което изглежда лъскаво и скъпо, и дали открадната тя може да се използва пълноценно (и съответно може да бъде продадена на добра цена) са фактори, които влияят на атрактивността на целта.
• Присъствие на престъпника в ситуацията - когато престъпникът е на подходящото място в подходящия момент, това определено влияе на решението му дали да извърши престъплението.
• Преценка на риска, усилието и печалбата - престъпниците се наемат да рискуват само, ако рационалната преценка на обстоятелствата им подскаже, че риска си заслужава.
• Ресурси за престъпление - има ли потенциалният престъпник средствата и инструментите за атаката? Тук могат да бъдат включени както физическите инструменти, така и умения, информация, и други нематериални ресурси.
• Готовност за престъпление (мотиви, емоции) - нерядко престъпленията са подтикнати от нещо друго. Дали това ще е някакви предишни събития или ще се случат като бърза реакция на някакво раздразнение, без този подтик, нещата може и да не се случат.
• Липса на умения за избягване на престъплението - много често престъпленията са подтикнати просто от безизходица. Ако човек няма друг начин да си изкара прехраната, за него престъплението остава водеща алтернатива.
• Престъпна нагласа - не рядко престъплението се е превърнало в начин на мислене на атакуващия. Дали това ще е защото е рецидивист, защото е преживял прекалено много травми, или защото това е нормалният начин за разрешаване на проблеми в неговата общност, то често предопределя конкретните престъпни действия.

Лесно се вижда, че тези фактори не са точно разграничими и понякога една предпоставка може да се припише към няколко от тях. Тази условност не е непременно проблем. Тя по-скоро показва колко комплексна е темата и как тя може да се разглежда през различни призми.

Борбата с престъпността е скъпо занимание и няма начин всяко престъпление да бъде предусетено и предотвратено. Затова науката и практиката на превенцията на престъпността се фокусират върху т.нар. горещи точки - места и събития, при които има повтаряемост на престъпленията.

* Нямам претенции, че преводът ми е качествен, затова ще съм благодарен за предложения за превод (може и авторско описание, съответстващо на идеята), които да помогнат този модел да стане по-достъпен и да може да се ползва по-широко.

Мъртви души*

* Взаимствам името "Мъртви души" от едноименната книга на Николай Гогол, защото смятам, че словосъчетанието добре описва феномена, за който пиша тук. Не виждах връзка със самото съдържание на книгата. След това се замислих и вече не съм толкова сигурен.

Наскоро гледах един филм, който развива на пръв поглед странен сценарий. Това е The Purge: Anarchy (преводът може би е: "Пречистването: Анархия"), а действието му се развива в САЩ. Филмът описва един свят от бъдещето, където има един ден в годината, в който всякакви престъпления, включително убийства, са разрешени. Сюжетът на филма се развива в този ден и в него се проявяват идеи за това как на този ден утайката на обществото се самопречиства. В него се вижда как нещата много бързо могат да излязат извън контрол и да се влошат още повече:

За съжаление това, което за някои е антиутопичен сценарий, за други днес се оказва реалност. Ето една случка, която намерих разказана във Фейсбук на руски. Според профила на авторката, тя живее в Новосибирск:

Соседский паренек занес ключи от квартиры.
- Надолго уезжаешь?
- Не знаю...
- Это как?
- На Донбасс еду, воевать...
- Господи, зачем?
- Я боец. Такие как я знают, что скоро большая война. Года через два... Надо готовиться, надо быть в форме.
- Будешь убивать таких же как ты украинских ребят, единоверцев?
- Мы в равном положении. Они тоже собираются меня убивать.
- А с кем будет большая война?
- Мне без разницы. Хотите анекдот? Заходит в Россию 5-миллионная китайская армия, неделю идут по тайге, вдруг деревня - пять домов. Все жители в одном доме гуляют свадьбу. Китайцы заходят в дом, видят жениха мордой в салате. Офицер объявляет: "Мы взяли вашу территорию под свой контроль". Жених поднимает лицо из салата и спрашивает: "А сколько вас?" - "5 миллионов" - "Ну, дела! Где ж мы вас хоронить-то будем?"
... Мне не смешно, и парень даже не улыбается. Ноль эмоций.
- Ты, допустим, идейный. А другие ребята зачем туда едут?
- Большинство от скуки спасаются. Побегать, пострелять. На войне хорошо - не надо ничего самому решать. Простая жизнь.
- А смерть?
- Смерть тоже простая. Лучше, чем дома заживо гнить... Мне пора. Ключи родителям отдайте. Они думают, что я гуманитарку повез и скоро вернусь. Не говорите, пожалуйста, про наш разговор.
... Что характерно - ни слова про Новороссию, бандеровцев, защиту русских...

Може би нямаше да приема този разказ толкова сериозно, ако и аз не познавах хора, които имат нагласата за някакъв подобен катаклизъм, по думите на един от тях: "Да ни дадат на всички по един пистолет и да останем само 500 човека". Наскоро роднина на една позната, българин живеещ в Швеция, се оказа убит в Украйна. Не съм разпитвал за обстоятелствата.

Преди време бях видял това описано и от един от т.нар. "киборги" - украинските войници, които са се окупирали в летището на Донецк и вече седмици отблъскват постоянните атаки на т.нар. "опълчение" на ДНР след сключването на примирието в Украйна. В интервю по време на ротацията му, Евгени "Маршал" казва, че Русия им стоварва "своя човешки боклук, така да се каже, за да ги почистим". Той добавя, че тези хора не умеят да воюват и дава примери за това. Можете да го чуете в 1:20-1:45 минута от това видео:

И това не е само в Източна Украйна. Новините са пълни с примери как хора от цял свят се стичат към зоните на военни конфликти по света. Правят го с най-различни мотиви, само някои от тях доловени от репортерите или засегнати във филма The Purge.

Тези истории ме карат да си мисля как въпреки привидното спокойствие, бездната между обществото и отчаяните от него се разтваря. Прочистването, като реакция от разтварянето на тази бездна е реалност днес. То не е регламентирано като ден в годината, а е избутано в зоните, които са извън контрол. Филмът показва само една много малка част от причините защо това не може да бъде оставено така. Най-вече, защото озверелите тълпи от аутсайдери за съвременното общество в безумието си взимат и невинни (дори нерядко - заслужили особено уважение) жертви. Но и защото вендетата, част от насилието, е подсилващ се порочен кръг.

Съмнявам се, че тези хора ще могат някога да живеят адекватно. Подобно на мечките-стръвници, когато зверствата и убийствата започнат да се повтарят и станат част от нечий живот, човек привиква към тях. Именно затова е важно да предпазим децата, имали досег с тази отровна среда (у нас това са най-вече бежанците) от развиване на подобни страсти. Трябва да им покажем, че ние като общество се грижим за тях и да им помогнем да се привържат към това общество така, че да могат да бъдат съпричастни с чуждото страдание.

Банкова ретроспекция на бавни обороти

Помолих няколко приятели, за които знам, че имат различно мнение от моето, да коментират предишната ми статия за банките. Няколко от тях казаха, че там смесвам факти и съмнения. За съжаление работим с непълна информация и не мога да препотвърдя това, което те определят като съмнения, спекулации или просто мнения. Моите наблюдения над процесите в България през годините ми дават увереност в това, което виждам, но в крайна сметка това е една субективна гледна точка. Затова тук ще се опитам да съчетая други мнения, които събрах, и които обясняват това, което се случи с КТБ през последните дни. Ясно ми е, че в момента всички очи са насочени към ПИБ, но за добро или лошо все още не мога да разнищя ситуацията там по подобен начин. На тези, които имат енергията да продължат да се ровят по темата, препоръчвам да прочетете целите статии, към които включвам препратки.

За начало на обощението си искам да използвам един цитат от Красен Станчев, който смятам, че описва какво се случи на много хора:

Много е трудно да се каже дали от днешна гледна точка на БНБ е трябвало да има намесва по-рано. Поради простата причина, че тогава, когато започнаха опитите за извеждането на депозитите на държавните предприятия, най-вече в областта на енергетиката, от КТБ, тя започна относително агресивна кампания за набиране на депозити на физически лица. Тоест, банката имаше намерение да замести депозитите на държавните предприятия с депозити на физически лица.

В един момент тези опити да се изтеглят депозитите на държавните предприятия по времето на правителството на Борисов спряха и след това бяха възобновени по време на служебното правителство през април-май 2013 г. Тогава кампанията за набиране на депозити на физически достигна до астрономически висини – лихвата за депозити стана почти 8 процента, което е невъзможна лихва. Но хората повярваха в обратното и мнозина внесоха своите пари там.

Частните депозити са се изравнили към края на 2013 г. с държавните сметки в КТБ. Сега опашките пред офисите на КТБ показват, че вложителите са осъзнали, че има опасност. И в момента, в който започва спор в медиите между двете основни фигури в банката – едното е политическо в лицето на Делян Пеевски, а другото полу политическо, което е и собственик на КТБ в лицето на Цветан Василев, хората разбират накъде могат да отидат нещата и започват да си теглят парите.

За по-пълен поглед над ситуацията ще се обърна към цитат от Кристофор Павлов, главният икономист на УниКредит Булбанк, когото съм цитирал и преди и, който описва същността на проблема преди той да изплува на вниманието на обществото:

„Качеството на вземанията остава основно предизвикателство пред банковия сектор и то ще бъде основният фактор, който ще формира оперативните резултати на банките не само през тази, но и през следващите няколко години“, заяви главният икономист на УниКредит Булбанк по време на участието си в предаването „Invest/Or?” по телевизия Bulgaria On Air.

Под "качество на взимания" Павлов има предвид възможността на банките да събират лихвите по кредитите, които са раздавали. Не е тайна, че вътрешната задлъжнялост в България е на критични нива. Изказването на Павлов е за предизвикателствата пред банките по принцип, а не конкетно за КТБ. Иво Прокопиев и неговите издания, от друга страна, от години следят работата на самата КТБ. Той изказва съмнения, че в тази банка проблемът, макар и сходен, все пак може да се дължи на злоупотреби.

Бизнесменът посочи, че при среден показател в банковата система за съотношението между лоши и общо отпуснати кредити от 17% при КТБ той е 1.28%. Това означава, че отношението на мениджмънта и на банковия надзор към понятието кредитен риск и неговото третиране очевидно е абнормално, коментира Прокопиев."

Докато Станчев, Павлов и Прокопиев изказват мнения като експерти, изглежда и прокуратурата (редовните читатели на този блог знаят, че аз съм изключително критичен към мотивацията на главните прокурори през последните десетилетия) вижда нещо подобно и се чувства принудена да реагира:

Подуправителят на БНБ и ръководител на "Банков надзор" Цветан Гунев е обвиняем за длъжностно престъпление - не е упражнил контрол върху отпуснати 19 "лоши" кредита от "една банка", съобщиха от държавното обвинение в сряда. Неофициално оттам казаха, че обвинението към Гунев е, че като ръководител на банковия надзор не е наложил мерки за спиране на източването на Корпоративна търговска банка (КТБ).

Един от многото отворени въпроси, които поставят под съмнение действията на прокуратурата в тази ситуация, е дали тя ще потърси отговорност на предшествениците на Гунев, защото има силни индикации, че проблемът няма как да е само от година (когато Гунев е бил назначен).

Мисля, че всичко това е обобщено много добре от Стив Ханке - международен експерт, който има много близки наблюдения над процесите в България:

Ханке призова хората да не се паникьосват и да не вярват на слухове. “Знам, че хората са обезверени, нямат доверие на институциите. Може би ще повярват на някого отвън, като мен, защото когато дойдох, обещах да се справя с хиперинфлацията и го направих”, каза още той...

По думите му БНБ е постъпила по най-правилния начин в ситуацията с Корпоративна търговска банка (КТБ) и се е намесила веднага след като е видяла проблема. Що се отнася до разследването срещу подуправителя на Централната банка Цветан Гунев, Ханке коментира, че е важно то да бъде качествено.

Моето убеждение е, че този анализ за пореден път показва, че беззаконието в България е причината за това икономиката и обществото да не могат да функционират нормално. С това на мен ми се струва, че вината за новата порция страдания на българите отново се връща в тях самите за това, че не съумяват да осъществят контрол над процесите в собствената си държава.

Банковият облак

По повод събитията около КТБ и ПИБ в медиите излезе следният цитат:

Икономистът Георги Ганев е категоричен, че няма банка в света, която може да удържи на удара от трезорите й да бъдат изтеглени 800 млн. само за няколко часа. "Това е световен рекорд! 800 млн. лева са около 14 % от всичките срочни депозити. ПИБ няма да работи в събота и неделя, но ще работи в понеделник., а дотогава тя има нужда да набере кешова наличност и да я изпрати по клоновете, за да могат да бъдат обслужени всички хора, затова всички да бъдат спокойни"

Макар и на пръв поглед това да звучи успокояващо, ако приемем цитата буквално (а защо да го приемаме по-малко буквално от твърденията на самата банка за сумата?) излиза, че ПИБ е направила невъзможното.

Но кои са тези магьосници, които правят невъзможното? Те със сигурност са банкери с история. През злощастната 1996 г. Капитал пише статия, озаглавена "Държавата страда от приятели", в която частта за тях започва с:

В този смисъл по-интересен и по-скъп на обществото е един друг приятелски кръг - Стоян Шукеров, шеф на управление "Валутни операции", Камен Тошков, шеф на "Банков надзор", Янко Янев, бивш шеф на БЗК, Емилиян Димитров, шеф на Първа частна банка, Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев, шефове на Първа инвестиционна банка, Стоян Радев, бивш шеф на борда на Юнионбанк, Христо Александров, безработен, но щастлив "банкер", бивш шеф на Агробизнесбанк.

Иначе магическата сила на банката изниква и от Уикилийкс и историята с "гнилите ябълки". Три години след написването на дипломатическата грама някак си се оказва, че в разгара на световната банкова криза, най-стабилни са именно банките, споменати там. Те пък от своя страна се прославят по света и у нас с нереално изгодните условия по депозитите си. Стават известни и с това, че финансират олигарси, които не могат да обслужват задълженията си, но използват бизнеса си за политически натиск.

И все пак как е възможно съчетанието от тези факти? Отговорът е банално прост по български. Обяснението идва с едно вглеждане в историята на собствениците на ПИБ. Останалата част от отговора е избирателното изпълнение на задълженията на българските регулатори. На хартия България има една от най-стабилните банкови системи в Европа. На практика обаче БНБ (и КФН, а и целият сектор "вътрешен ред и сигурност") действат неубедително.

Българските институции не действат рационално и не защитават обществения интерес. За щастие, в случая с банковата система, тяхната фиктивна спасителна мрежа не е последната. Хубавото е, че България е член на ЕС, а болшинството големи банки са с чуждестранна собственост. На фона на тези факти като че ли се очертава изводът, че настоящата криза, колкото и болезнена, е по-добрият начин да бъде спаднат балона на съмнителното банково финансиране в България. А който си е държал парите в някоя от магическите банки, въпреки многократните предупреждения и предишни сътресения, е време да размисли защо тези събития се повтарят с едни и същи участници и дали не е в негов интерес да ги премести в някоя с по-добро управление.

Ненадейният наблюдател

Който следи този блог знае, че се интересувам от събитията в горещите точки по света. Тук съм писал за Грузия, Китай, Молдова. Правил съм го защото в определени моменти съм смятал, че хората около мен, които се интересуват, не обръщат достатъчно внимание на детайли, които смятам за важни. За други теми, които следя не съм писал, защото не съм имал какво да добавя към разговора.

Тези дни много силно ме вълнуват събитията в Украйна. Смятам, че те са много показателни за това, което се случва в България, макар и в много по-малка степен - без престрелки и жертви. Нямам лични приятели, които са украинци, но въпреки това смятам, че успявам да получа много широко покритие на темата, четейки медии на 5 езика (е, някои не крайно пълноценно). Успях да наблюдавам дистанционно събитията в Одеса - като повратна точка на руския сепаратизъм в Украйна - от различни противоречащи си перспективи на мои приятели, които отидоха там. Затова смятам, че съм много чувствителен към манипулациите (например RussiaToday) или просто незаинтересоваността (Telegraph, Forbes) на медии да предоставят пълноценни гледни точки.

Точно в този контекст една ненадейна медиа ми направи изключително силно положително впечатление. Това не е Guardian, известен с търсенето и на левия наратив в конфликтите по света (въпреки че за Украйна техните новини са завидно детайлни). Не е и The Daily Beast с техните радикални и подривни прочити на събитията. Всъщност става дума за Vice, които за много хора в България са известни с лайфстайл (за по-педантичните - от англ. "lifestyle", на български може би се превежда като "модни") материалите си като българското им видео за Vagina Crew. На мен лично лайфстайл изданията са ми доста скучни. Оставам с впечатлението, че се опитват да ми наложат неща, които не ми идват отвътре (всъщност изключението от това усещане - държа да отбележа - беше българското издание на Intelligent Life което в краткото си съществуване имаше доста авторски материали).

Та при тази моя нагласа, която в голяма степен е изградена именно на базата на Vice, откриването на новинарския им канал с репортажи от конфликтни краища на света беше много голяма приятна изненада. Първо видях откъслечни репортажи от Крим, като този:

После видях, че техните предавания от горещите точки продължават. Сега виждам, че са започнали и поредици за Венецуела и Централноафриканската република. Техните репортери се опитват да разговарят с всеки, който има желание за това. Това, което ме впечатлява при тях е, че с техния подход на лайфстайл медиа те успяват да предразположат хората да говорят, въпреки че тези хора често са скептични към масовите медии. Това, разбира се, няма как да е информация, която е изчерпателна. За да има обективно покритие на събитията, е необходимо да има много подобни източници, които да допълват картината на обобщенията, които основните медии правят.

В същото време като, че ли един такъв поглед е достатъчен, за да възникне въпроса: "Защо на някои места протестите са достатъчно толерантни, за да възникнат анти-протести, а на други - не?" Разбира се зад феномена на анти-протестите има много други фактори, като например липсата на пълноценен диалог между двете групи, но наличието на две гледни точки винаги дава възможност те да бъдат съпоставени.

Как искаме да бъде в нашата страна?

Не за пръв път си мисля, че съм безкрайно далеч от съвременна България. Затова исках да напомня тези думи на Васил Левски:

В нашата България не ще бъде така... В нея всички народи ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

Искам да ги напомня на всеки готов да обвинява други само защото са различни. Защото вместо да търсим вина в различността на другите , трябва да се вгледаме в себе си, да видим дали сме изпълнили своя ангажимент, за да изградим общество със закони и да видим ние какъв пример даваме. А примерът, който искаме да дадем не трябва да се изчерпва само с невключване в повсеместната злоба. Карл Попър, един от най-големите мислители на XX век казва:

Безграничната толерантност води до изчезване на толерантността. Ако разширим безграничната толерантност и до тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитаваме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантние, тогава толерантите ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.

Защото въпреки различията си, ние живеем в едно огромно общество, където щастието на един не е възможно, когато другите са нещастни.

Кога се кове желязото

Вчера беше ден на много емоции за България. Не много се промени, но още веднъж ясно се видя разделението в държавата. Докато някои обявиха, че протестът е бил превзет от ГЕРБ, други се опитаха да преначертават граници, които те не харесват. За добро или лошо очертанията на тези граници стават все по-ярки.

А все повече се вижда, че България е разделена. Дали това е заради финансови зависимости, ценности или просто заради прехода е труден въпрос, но със сигурност го има това разделение между хората, които протестират "за ценности", и тези които протестират когато сметките за ток ги притиснат. Разделението е между хората, които протестират всеки ден на жълтите павета срещу олигархията, и онези дошли от някой по-малък български град да подкрепят своите фаворити - независимо дали от БСП, ДПС или ГЕРБ. Явно проблемите на вторите са толкова големи, че не им позволяват да обръщат внимание на ценностите на първите. Това разделение е дълга тема, за която са говорили и писали други. Това не е разделение София срещу провинцията, богати срещу бедни, интелигентни срещу прости или красиви срещу грозни. Разделението е на хора, които вярват в собствените си способности, и такива, които мислят, че единствената им възможност за развитие е да бъдат покровителствани от силните на деня, разделение на свободни и зависими.
Именно от темата за разделението се вижда, че проблемът в България не са толкова политиците, колкото избирателите. Защото политици има различни. Но избирателите изхвърлят тези, които признават грешките си, и преизбират безцеремонните. Това е процес, в който не играят решаваща роля изборните манипулации. Аз си мисля, че и платеният вот не е чак толкова голям. Защото, ако не друго, покрай събитията тази година стана ясно, че голяма част от хората не са докарани насила, а наистина поддържат компроментираните политици. Защото огромна част от българското общество зависи от държавната корупция и е въвлечена в един изчезващ свят - свят на производство на оръжия, цигари и въглища. Тези хора нямат силите да се огледат, да видят, че пътят, по който вървят, е обречен и най-вече нямат време да потърсят друг. Може би затова те не разбират защо протестиращите в София се борят с вятърни мелници като Дон Кихот. А в крайна сметка ние живеем в едно общество - и протестиращите, и пенсионерите, и тютюнопроизводителите, и неграмотните.

И за да има сближаване между нас - хората живеещи заедно, но мислещи различно, трябва да има интерес. Наличието на интерес е предпоставка човек да възприеме нови идеи. Това е нещо, което е добре известно на политици, учители, маркетолози и родители. Именно сега в тези времена на протести и конфликти, когато в социалните мрежи гъмжи от политически коментари, а в кръчмите се водят политически спорове в стил Левски - ЦСКА, е време, в което хората биха си направили труда да се поинтересуват, да прочетат, да седнат и да помислят. И за това какво си мислят, е определящо каква информация достига до тях.

Идеите и гледните точки на протестиращите трябва да достигнат отдалечените кътчета на България. А точно сега това се оказва по-лесно от всякога. Защото самозабравилите се лидери сами довеждат своите поддръжници в София на протест. Срещата на протестите трябва да доведе до един много труден диалог. Може би не с пенсионерите, които вече живеят в миналото, когато е била тяхната щастлива младост. Но може би с онези необразованите (вината да са такива, не е тяхна, а на цялото общество), които идват на безплатна екскурзия в София. Но най-вече с онези отрудени хора, които се сблъскват с битови проблеми всеки ден. Всеки ден те, къде повече, къде по-малко, успешно се борят с трудностите пред тях. Те също вярват, че в една или друга партия от настоящите в парламента е форма на защита от някоя друга такава (уж по-лоша).

Затова, моля Ви, опитвайте се да говорите с тях, но бъдете търпеливи. Подарете им едно разпечатано копие на вестник Протест, почерпете и тях по една вода. Помогнете им да видят света през Вашите очи. Сигурен съм, че ако успеете, обогатяването ще бъде взаимно.

Късметът

Днес един приятел, след като е гледал "Последната линейка в София", заговори за това, че се моли да не му се случва да прибягва до нуждите ѝ. За припомняне прикачвам трейлър на филма:



Това ми напомни на една история, която бях прочел преди време. Успях да я намеря и я публикувам тук:

Много интересен пример за живота на унгарските цигани привежда изследователят Майкъл Стюарт. Той е убеден, че дори редовното получаване на заплата противоречи на това, което се смята за "цигански възглед за живота". Отказът от живот според "законите на късмета", продаването на самия себе си за заплата и работно място, което принадлежи на някой шеф-гаджо, е равносилно от отказ от самоличност, смята Стюарт. То е все едно да се откажеш от искрите на бога Агни, комуто техните прадеди са се кланяли в далечна Индия. В тази връзка Стюарт разказва за обичай на цигани - фабрични работници в Унгария. Преди работа те имали навик да удрят по един голям коняк или ракия, които сякаш ги пречистват от опетняването (палесидото) на мястото, където циганската им гордост ще бъде унижена. В края на работния ден, когато им се изплаща дневната надница, те се събират всички заедно, и правят следното. Започват да играят комар, за да пречистят мръсните (гаджовски) пари, изкарани по неподходящ начин - със старание и методичност. И преразпределят печалбата по "чистите" закони на късмета! Понякога един от тях обира братята си с един удар - "баро", но него не шефът-гаджо, а провидението е изсипало върху му. Парите вече са чисти.

Интересно е да разчиташ на късмета. Да се погрижиш за бъдещето си, обаче, е по-сигурно.

Grassroots*

* (буквален превод "корени на трева") се използва в англоезичните страни за движения и акции не инициирани от големи политически или икономически субекти, а произлизащи от средите на обикновените граждани

Тези дни от групата ЗаВитоша, в която имам приятели публикува един гневен и много показателен текст. За мен този текст показва както проблемите, така и положителните перспективи на българското общество. В страната има много хора, които вършат прекрасни неща и разобличават паническите неспособност и нежелание на некомпетентни управници да си свършат работата, когато им се наложи. Публикувам текста без редакции:

От гражданска група ЗаВитоша остро осъждаме продължаващите опити на псевдо-общественици да си правят PR на гърба на доброволците, които гасят поредния пожар в нашите планини! Недопустимо е именно будните млади българи, борещи се с огъня без специална техника, да бъдат обвинявани за хаоса и „управленските“ слабости в организацията. Въпросните казионни сдружения трябва да престанат да служат за параван на некадърното управление. Не у младите хора или редовите пожарникари трябва да се търси вината за липсата на държавна политика, техника и организация. Властниците и техните клакьори да спрат да ни замазват очите, а да вземат пример от обикновените граждани, да се засрамят и да започнат да си вършат работата.

Ние от ЗаВитоша питаме:

• Кога ще бъде купен поне един специализиран хеликоптер за борба с горските пожари?
• Кога ще бъдат проведени обещаните обучения на доброволци?
• Кога редовите и доблестни пожарникари ще получат техника?
• Каква е ролята на армията при бедствия?
• Защо винаги се потулват реалните размери на бедствията и се бърза с успокоителни съобщения по медиите? Пожарът уж бе загасен, а унищожи нови 100 дк, защо? Освен държавата и пожарите ли вече се управляват от PR-ите?
• Кога ще видим прозрачно и адекватно разследване на поне на един пожар? Какво стана с Бистришко бранище?

Не може у нас властта да хвърчи за дреболии като рязане на лентички на катерушки, краварници, за превоз на треторазредни футболни отбори и други „насъщни” нужди, а да няма един пожарогасителен хеликоптер. Щом има пари за такива неща, значи и за гасене на пожари трябва да се намерят!

Не приемаме също да ни баламосват как МОСВ щяло да даде пари на МВР за тежка техника. Трябва гасене от въздуха! Докато това не се случи, ще чакаме с тревога поредния „случаен“ горски пожар.

Всички видяхме по време на пожарите през изминалата година ключовата роля на доброволците за тяхното потушаване и липсата на компетентност у ръководните кадри за справяне със стихията. Видяхме и желанието на нашия народ да съхрани горите и планините си. Време е сега да видим и конкретни действия, отговарящи на обществените очаквания!

Ще си позволя и един коментар: гражданските движения имат няколко принципни предимства - хората, които искат промяна са по-мотивирани, повече са на брой и имат по-малко за губене. Как се сравняват те с някой, чиято основна движеща сила е да не се случва нищо, което може да разклати уравниловката?

До президента за прокурора

Тези дни съм изключително зает на работата си. Завършвам два проекта и започвам нов, закъснявам и с предаването на една глава за книга. Отделно се местих, имах финансови и здравословни проблеми. Въпреки това, когато в българското публично пространство се появи поредната провокация и нямаше почти никаква реакция, аз не устоях и инициирах отворено писмо и подписка до президента. Нямам нито време, нито желание да се занимавам с тези неща, но един текст на Иван Кръстев ме накара да си дам сметка, че ако искам някога през живота си да имам нещо общо с България, трябва да опитам поне още един път. Ето конкретната извадка, която ме вдъхнови (скрил съм имената, за да улесня правенето на паралела, който аз направих):

В предишните изборни цикли [той] легитимираше своето управление като се уповаваше на факта, че безсрамно нагласените избори не са последвани от публични протести. Легитимността на режима се основаваше върху плебисцит на мълчанието, но това престана да бъде валидно в момента, в който критична маса от [обществото] решиха, че повече не могат да мълчат.

Към петицията добавих резюме на писмото:

В прикаченото писмо са изброени добре известни примери за некомпетентност и немърливост в работата на прокуратурата, които са довели до провала на иначе убедителни дела срещу личности от олигархията. Изброени са и множество примери за откази на прокуратурата да се задейства (което е нейно задължение), включително за скандалните убийства от бездомни кучета тази зима. Обяснено е, че като главен прокурор Борис Велчев е този, който трябва да следи тази работа да бъде свършена. В края на писмото са изброени силно осъдителни оценки от ЕС и САЩ, както и самопризнания на Велчев за провали. Затова с тази подписка призоваваме българите да покажат, че те също се интересуват от съдбата на държавата си. Искаме да покажем, че не чудо или някой отвън ще реши собствените ни проблеми, а ние самите трябва да се вземем в ръце и да контролираме тези, които сме назначили да ни управляват.

Моля, подкрепете искането, за да покажем, че не ни е все едно когато на най-високо ниво в държавата някой не си върши работата и след това друг му подсигурява кариерата в знак за благодарност за несвършената работа. Ето връзките отново: писмото и подписката. Поне покажете с минимално усилие, че не ви е все едно за прикритите престъпления в България.

Резултатът няма да е огромен, но е сигурен - в историята ще остане едно измерване на това колко силно българите искат по-нормален начин на живот. Ако институциите не реагират, поне това ще може да бъде използвано за аргумент в последващи действия, както в България, така и извън нея (например от ЕК). Аз ще се погрижа това измерване да стигне до тях.

Финансова сигурност в глобален мащаб няма

Анализ на HSBC коментира проблемите пред валутната търговия. Може би добро обобщение на статията е този цитат от нея:

„Липсата на яснота повдига въпроси около редица валути... Светът на форекс търговията сега е по-скоро интуитивен, отколкото функция на конкретни причинно-следствени връзки“, коментира Блум.

Това е всъщност важен фактор подкопаващ финансовата стабилност в световен мащаб. Голяма част от спестяванията по света (пенсии, застраховки и осигурителни системи) са пари, които трябва да бъдат инвестирани в нещо, за да не загубят стойността си в резултат на инфлацията. Предвид факта, че средният живот на една компания е около 20 години, бизнесът не е толкова надеждна инвестиция за перспектива от 40-50 години, колкото например се събират за една пенсия.

Сред другите алтернативи за инвестиция остават валутите и суровините. Освен за краткосрочните рискове от търговията в несигурен пазар, цитираната статия сочи проблем и за валутите, ползвани като резерв. Понастоящем еврото (с близо 25% от декларираните световните валутни резерви) е единствения глобален конкурент на долара (60%) за резервна валута, въпреки че по всеобщо признание монетарната политика на САЩ е неустойчива.

На този фон суровини като злато и нефт, подобно на второстепенните (различни от долар и евро) валути са силно надценени, защото се използват за спестявания/резерви и съответно стават обект на спекула. Повишените цени на свой ред водят до увеличаващи се добиви, които водят до обезценяване. Най-силно това се усеща при природния газ, но е фактор и при златото и нефта.

Така новата икономическа реалност прави спестяването изключително трудно и подтиква хората, които разполагат с пари да работят с тях много по-интензивно, ако искат да ги запазят. А може би това е един нововъзникващ аргумент в полза на разходопокривната пенсионноосигурителна система срещу капиталопокривната, въпреки че първата е по-малко прозрачна и изисква много повече политическа отговорност.

Наръчник за протести

По повод протестите против закона на Цеко един приятел публикува списък с препоръки за участниците как да се държат с полицията. Намирам това за много полезно (и навременно), затова го препубликувам. Предполагам, че с годините това ще остарее чрез различни промени в законите, но в близките (надявам се поне) една-две години това за мен е наръчника за протести.

Препоръките могат да се разделят в три групи: 8 препоръчителни, 12 информативни и три за това как да реагирате.

Как да се държите:

1. Не носете „оръжие или други специално предназначени или приспособени предмети, които може да се използуват против живота и здравето на хората или за причиняване на материални щети”.
2. Не бъдете в „очевидно пияно състояние”. Не бъдете маскирани.
3. Не причинявайте вреди на хора или вещи.
4. Не се поддавайте по никой начин на евентуални провокации от страна на полицията. Не си позволявайте никакво словесно или телесно посегателство над полицай.
5. Не извършвайте никаква „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие”. Това е подсъдно по Указа за борба с дребното хулиганство.
6. Не призовавайте към никакво насилие/ престъпления. Протестирайте мирно.
7. Не се идентифицирайте по никой начин като „организатор” на протеста. Организаторите носят наказателна отговорност за провеждане/ продължаване на забранен/ прекратен от кмета митинг – лишаване от свобода до 1 година.
8. Имайте готовност да покажете документ за самоличност. В противен случай, полицията може да ви задържи само на това основание.

Знайте, че:

1. Само кметът или лице, което той изрично писмено е упълномощил за това, може да прекрати незаконосъобразен митинг. Полицията не може да прекрати протеста.
2. Неразрешен от кмета митинг не е равнозначен на забранен от кмета митинг. Забраната трябва да е изрична и мотивирана.
3. Ако кметът или негов пълномощник прекратят митинга, участниците са длъжни да се разотидат. В противен случай, носят административно наказателна отговорност (глоба). Това нарушение може да се установи само от длъжностно лице, определено от кмета – а не от полицията.
4. Полицията може да ви задържи само за 24 часа без разрешение на съда. Длъжни са незабавно да уведомят за задържането ви лице, което вие посочите.
5. Полицията има право да ви предупреди (и устно) да не извършвате нарушение на обществения ред – каквото е блокирането на пътното движение.
6. Полицията има право да ви задържи, ако не изпълните тяхно разпореждане, вкл. заповед да освободите пътното платно.
7. От момента на физическото си задържане имате право на защитник (адвокат).
8. Полицията е длъжна да издаде писмена заповед за задържането ви (най-късно, в полицейското управление, където ви отведат).
9. Ако не знаете български, полицията дължи незабавно да ви информира защо ви задържа на разбираем за вас език.
10. Когато ви задържат, не могат да ви ограничават никакви други права, освен свободното придвижване.
11. Длъжни са незабавно да ви освободят, щом отпадне основанието за задържането ви. Може да ви обискира само полицай от същия пол.
12. Полицаите могат да използват сила и помощни средства (например, белезници) срещу вас, само ако: не им се подчинявате или се съпротивлявате; групово нарушавате обществения ред; застрашавате тях или други хора; незаконно заемате обекти. Ако правите тези неща, могат да използват сила/ помощни средства срещу вас, ако това е абсолютно необходимо – когато не могат да постигнат законните си цели по никакъв друг начин. Ако не правите тези неща или не е абсолютно необходимо, не могат да използват никаква сила или физическа принуда.

Реакции:

1. Ако полицията ви задържи, поискайте незабавно да ви обяснят защо ви задържат. Ако кажат, че е защото не се подчинявате на разпореждане да освободите пътното платно, поискайте да ви освободят веднага щом вече не се намирате на пътното платно – тогава основанието за задържането ви ще е отпаднало и те са длъжни да ви освободят.
2. Ако полицията ви задържи и не ви освободи, след като освободите пътното платно, поискайте им служебен адвокат незабавно, от момента на физическото ви задържане. Кажете, че имате право на адвокат, но не можете да си го осигурите сами и искате те да ви набавят веднага служебен защитник.
3. Ако станете обект на физическо насилие от страна на полицията, първата ви работа е да се прегледате при съдебен лекар. Таксата е ниска. След това подавате жалба с приложено медицинско свидетелство в Районна прокуратура.

Вътрешен ред и сигурност*

* заглавието е взаимствано от термина, който ползва ЕК, за да демонстрира, че проблемите по пътя полиция-прокуратура-съд са взаимносвързани.

Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Кoгато дойдоха за профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Мартин Нимьолер (1892-1984)

Благодарение на социалните мрежи се разчу за поредното безумие в правораздаването в България. Става дума за един конкретен съдебен процес, в който подред полиция, прокуратура и съд пренебрегват доказателства с цел да обявят за разкрит един грабеж, независимо от обстоятелствата. Най-вероятно под обществен натиск втора съдебна инстанция разкрива злоупотребите (защото това са именно целенасочени пропуски) и прави следните констатации:

...Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите...

Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея...

...ако го беше сторил (да прегледа съществуващите видеозаписи - бел. ред.), дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия...

И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния...

Аз лично знам и други случаи (за щастие не толкова тежки), където последващите инстанции дори си позволяват да променят фактите по обвинението.

Но в крайна сметка за мен е напълно закономерно, че при присъда в Страсбург парите се плащат не от джоба на полицаи (които и без това незаслужено получиха част от пенсиите на категорийните работници чрез противоконституционната национализация), прокурори и съдии, а от държавния бюджет. Логиката за това е проста: ако ние не си оправим държавата, неволята няма да дойде да ни я оправи. А именно ние сме избрали (с гласуване, въздържание или недостатъчна подкрепа на алтернативите) хората, които днес носят отговорност за провала и на МВР (Борисов, който заедно с Цветанов спъва реформите в министерството) и на прокуратурата (Първанов, който постави Велчев, за да няма кой да разследва делата му), а и индиректно на съдебната власт, защото повечето членове на ВСС са назначени под техния контрол.

В този ред на мисли и предвид наближаващите избори за мен е много важно да бъдат подкрепени кандидати, които говорят за тези проблеми и за търсене на отговорност от силните на деня. Дори да сме скептични към предизборни обещания, даването на гласност на проблемите определено е по-голям ангажимент от мълчанието. За мен това мълчание е признак на гузна свързаност.

Сигурност и доверие в интернет

Днес докато преглеждах какви нови торенти мога да си изтегля и се опитвах да оптимизирам трафика в моя клиент, видях че един от хората, с които обменям, ползва непознат ми торент клиент: tixati. Стана ми любопитно и разгледах сайта му. Оказа се доста добре направен с много детайлна информация за трансферите и въпреки това безплатен. Още повече: оказа се, че го има и за Линукс. Веднага реших да го изпробвам и го потърсих в Synaptic. Нямаше го. Разбира се от сайта на разработчиците може да се дръпне инсталационния пакет. Но в този момент бях започнал да се замислям дали това няма да е риск за сигурността на компютъра ми.

Може би всеки се е натъквал на различни форми на злонамерен софтуер (malware). Особено в България се славим с челния си опит с вирусите. По-рядко тези програми са точно прицелени, по-често те се опитват да използват заразения компютър например да изпраща спам. През последните години производителите на злонамерен софтуер показват невероятна креативност.

Затова и няма нищо чудно, че често се появяват съмнения за чистотата на различни програми като тази, която намерих. Аз се опитах да я проуча в Google, Уикипедия и AlternativeTo. Въпреки че никъде нямаше сериозно обвинение, че софтуерът е проблематичен (ако имаше, той просто щеше да бъде заличен от много от местата), аз не можах да му се доверя, така както някои се усъмняват дори в uTorrent. Затова си реших, че съм си добре с моя си клиент с отворен код. Не, че е сигурно, че някой си е направил труда да провери кода, но усилието да се направи проверка е по-малко, както и в последствие изкушението за злонамерени разработчици да си направят атаката точно със свободна програма.