Причините за Тръмпизма

Една позната наскоро сподели това видео като добро обяснение за победата на Тръмп на изборите в САЩ.

Като цяло съм съгласен с аргументите, но в него аз не виждам толкова много проблем в предизборната кампания на Хилъри Клинтън, а по-скоро дългосрочно предизвикателство пред образованието, което ние като общество предоставяме, за да развием една форма на глобална емпатия. Как да стане това е една дълга тема и има много опити от най-различно естество за постигането на тази цел. Защото това - според моето субективно мнение - е само един пример за разглезени бели дечица, ако искате ги наричайте интелектуалци-идиоти, които не осъзнават реалните проблеми, които ги заобикалят, а мрънкат за техните идеологии и проблеми от развития свят.

Това, което Сам Харис нарича "black or brown identity politics" не е някаква идеология, както имаме много поводи да си припомним. Това за хората е ежедневие. Прав е като казва "this is not racism". Това просто е нежелание да бъдат отчетени предимствата, които един бял мъж (само за майтап ще добавя със западен акцент) има пред всеки друг на тази планета, дори само при пръв контакт. След ерата на Обама (не бих го отдал на него, а на глобалните процеси), стана пределно ясно, че ако привилегированата част от света не направи нещо да запази привилегиите си, много бързо ще ги загуби. Дали ще е от Китай, от имигрантите, от цветнокожите малцинства или от жените, зависи от конкретния случай. Примера с Хелоуийн костюмите на партита в колежи от бръшляновата лига е много добра илюстрация на тезата ми. Ние знаем какви са шансовете да попаднеш там, ако родителите ти не се бръкнат доста дълбоко (включително за дарения), или още от малък не си се доказал като уникален човек на световно ниво.

А конкретно за мюсюлманите, исляма разбира се има своята основна роля. В същото време обаче, за разлика от Индия, Китай и по-голямата част от Латинска Америка, които малко или много избягват сянката на колониализма, повечето арабски страни и Африка все още са управлявани от диктатори, крепени отвън. Какви шансове има един млад мюсюлманин от арабския свят да се развие и да бъде независим, по начина по който ние разбираме това? И това не е нов разговор, просто няма чуваемост.

Самият контраст за това, което се случва с бежанците в Берлин (живях там една година и се забърках и в инициативите по посрещането) и в Харманли е показателен, че проблемът не е точно в бежанците. Фактът, че в САЩ използват Европа за сплашване е достатъчно красноречив колко си нямат представа за какво говорят и само повтарят слухове. Всяка от показаните във видеото снимки си има история, която значително променя обстоятелствата, повечето не са на бежанци изобщо. За връзката между тероризма и религиите, Европа има много богат опит с тероризма, който ясно показва, че не религията или идеологията са решаващия фактор, а социалната изолация. Примери могат да бъдат атентатите във Великобритания, Германия, пък и дори Буново.

Единственото, с което съм съгласен е, че мюсюлманите трябва да преосмислят прочита си на исляма (там има много консерватизъм, дори отношението към думата "бидат" е проблем). Но не съм сигурен, че някакви костюмарчета от Лос Анджелес (които не знам защо смятат, че безумието на мормонизма е нещо, от което мюсюлманите се били интересували), или пък реднекове от Средния запад са тези, които могат да им помогнат това да се случи.

Най-... в българската икономика

Един от най-големите проблеми пред българската икономика са неработещите големи държавни компании. Имената им могат да бъдат видяни от списъка на най-големите държавни длъжници. Там са практически всички компании от БЕХ. Наред с агонизиращата енергетика, там са железопътните монополи и общинските топлофикация и транспорт в София, Летище София. По-надолу в класацията се виждат и Български пощи, и ВМЗ Сопот.

Същите обичайни заподозрени са начело и в класацията на най-големите работодатели на Капитал Топ 100. Отново на челни позиции са ЖП монополите, пощите, енергийните компании и ВМЗ Сопот, а останалите изброени по-горе също са в първата половина от класацията. При една съпоставка на двете класации се вижда, че над 70 хил. души в България са на щат в държавни предприятия, които са задължнели общо над 4 млрд лева и в не малко от случаите това води и до неплащане на заплати.

Това са огромни организации осигуряващи работа на цели градове, но и силно генериращи корупция. Председателката на БОРКОР изброява по-контретно пред БНР и цитирана от mediapool.bg:

"Най-много слаби места ние сме установили при обществените поръчки в държавните търговски дружества", това са трите (дружества) "Марици" - "Марица-1", "Марица-2", "Марица-3", това е "Козлодуй", това е системният енергиен оператор (ЕСО), това е БДЖ, Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тоест нашето обедняване, невъзможността да платим сметките, много ясно се вижда през анализите, които сме провели, защото точно там системно обвързаните, процесно обвързаните и личностно обвързаните слаби места просто са огромни.

Тези най-големи работодатели зависят повече от политическата конюктура, отколкото от търсене и конкурентно предлагане. Те са като някакви балони в държавата, недосегаеми за променящия се свят отвън. Нищо чудно че България получава оценки като тази:

По отношение на пазара на труда България показва сериозно отстъпление – от 49-та позиция страната се премества на 61-во място. Възникват сериозни проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията.

Разликата между хората в комунистическите мастодонти и хората в свободното общество е описана много добре в статията на Евгений Кънев "Войната на мрежите".

За мястото на популизма в обществото

Темата за популизма няма край и точно в ерата, когато световната политика му е подчинена бих искал да засвидетелствам уважението си към един отиващ си министър (което е много по-голямо от уважението към премиера или към оставащите министри). Затова искам да обърна внимание на един цитат от негово интервю веднага след уволнението му:

Всеки от колегите, може би и аз, със сигурност вие можете да се сетите и аз мога да се сетя за случка, в която е гонен по скоро личният ефект. И това е част от работата на едно правителство. Но това трябва да е малка част. Основната част е къртовска работа, организация на експертите, работа по проектите.

Интервюто е много богато и въпреки все още пресните емоции, Трайков се държи изключително трезво. При интерес, препоръчвам целия запис от предаването.

Вихърът на популизма като ефект от съвременната демокрация е сложна тема. Моят опит за кратко въведение е следния: в усложняващия се свят около нас, хората без изградени позиции имат склонност да не изследват нещата в перспектива, а по-скоро се отдават на ежедневните си страсти. По-детайлно тази тема е изследвана в този документален филм на BBC за историята на връзките с обществеността през 20ти век (ако не ви се гледа цялото видео, можете да прегледате само 34:40-39:30, ако пък сте изгледали видеото и ви е харесало, предпоръчвам гледането и на предишните епизоди от поредицата):


В заключение искам да благодаря на Трайков и за тези две реплики, които казват много повече от самите думи в тях:

"престоят в политиката ти дава един вид мъдрост, която не те прави непременно по-щастлив"

Но, ако ми позволите, аз няма да се дезинтересирам от темите, по които съм работил. Така че, ако ви интересува, винаги можете да разчитате на мнението ми по тях.

Occupy yourself*

* в превод на български - окупирай себе си

Неведнъж съм се изказвал скептично към Occupy движенията. Например за мен претенцията да представляваш 99% е наивна и по-скоро форма на популизъм. Но нека се опитам да обясня в малко повече детайли. С това искам да постигна две цели: да разясня критиката си, но и да покажа, че с нея и аз не съм напълно прав.

Искам да започна с един цитат от изключително популярния напоследък (вече покойник) Стив Джобс:

Когато си млад, гледаш телевизия и си мислиш: има конспирация. Информационните мрежи са се съюзили с цел да ни оглупят. Но когато поостарееш, осъзнаваш, че това не е вярно. Работата (и бизнесът) на информационните мрежи е да дават на хората точно това, което хората искат. Това е много по-депресираща мисъл. Конспирацията е форма на оптимизъм. Тогава бихме могли да застреляме копеленцата. Бихме могли да вдигнем революция. Но всъщност информационните мрежи са в бизнеса с доставяне на хората това, което самите хора искат. Това е истината.

А BBC в един свой документален филм показват как това се пренася от бизнеса в политиката като първоизточник на популизма:



Но натискът, който Occupy движенията оказват върху финансистите и политиците е важен. Защото няма друг начин да окажем натиск върху цялото човечество. Просто трябва да се вглеждаме повече в себе си, преди да критикуваме другите. Не на последно място - това е много по-лесно, когато околните ни помагат и ни казват къде смятат, че грешим.