Мъртви души*

* Взаимствам името "Мъртви души" от едноименната книга на Николай Гогол, защото смятам, че словосъчетанието добре описва феномена, за който пиша тук. Не виждах връзка със самото съдържание на книгата. След това се замислих и вече не съм толкова сигурен.

Наскоро гледах един филм, който развива на пръв поглед странен сценарий. Това е The Purge: Anarchy (преводът може би е: "Пречистването: Анархия"), а действието му се развива в САЩ. Филмът описва един свят от бъдещето, където има един ден в годината, в който всякакви престъпления, включително убийства, са разрешени. Сюжетът на филма се развива в този ден и в него се проявяват идеи за това как на този ден утайката на обществото се самопречиства. В него се вижда как нещата много бързо могат да излязат извън контрол и да се влошат още повече:

За съжаление това, което за някои е антиутопичен сценарий, за други днес се оказва реалност. Ето една случка, която намерих разказана във Фейсбук на руски. Според профила на авторката, тя живее в Новосибирск:

Соседский паренек занес ключи от квартиры.
- Надолго уезжаешь?
- Не знаю...
- Это как?
- На Донбасс еду, воевать...
- Господи, зачем?
- Я боец. Такие как я знают, что скоро большая война. Года через два... Надо готовиться, надо быть в форме.
- Будешь убивать таких же как ты украинских ребят, единоверцев?
- Мы в равном положении. Они тоже собираются меня убивать.
- А с кем будет большая война?
- Мне без разницы. Хотите анекдот? Заходит в Россию 5-миллионная китайская армия, неделю идут по тайге, вдруг деревня - пять домов. Все жители в одном доме гуляют свадьбу. Китайцы заходят в дом, видят жениха мордой в салате. Офицер объявляет: "Мы взяли вашу территорию под свой контроль". Жених поднимает лицо из салата и спрашивает: "А сколько вас?" - "5 миллионов" - "Ну, дела! Где ж мы вас хоронить-то будем?"
... Мне не смешно, и парень даже не улыбается. Ноль эмоций.
- Ты, допустим, идейный. А другие ребята зачем туда едут?
- Большинство от скуки спасаются. Побегать, пострелять. На войне хорошо - не надо ничего самому решать. Простая жизнь.
- А смерть?
- Смерть тоже простая. Лучше, чем дома заживо гнить... Мне пора. Ключи родителям отдайте. Они думают, что я гуманитарку повез и скоро вернусь. Не говорите, пожалуйста, про наш разговор.
... Что характерно - ни слова про Новороссию, бандеровцев, защиту русских...

Може би нямаше да приема този разказ толкова сериозно, ако и аз не познавах хора, които имат нагласата за някакъв подобен катаклизъм, по думите на един от тях: "Да ни дадат на всички по един пистолет и да останем само 500 човека". Наскоро роднина на една позната, българин живеещ в Швеция, се оказа убит в Украйна. Не съм разпитвал за обстоятелствата.

Преди време бях видял това описано и от един от т.нар. "киборги" - украинските войници, които са се окупирали в летището на Донецк и вече седмици отблъскват постоянните атаки на т.нар. "опълчение" на ДНР след сключването на примирието в Украйна. В интервю по време на ротацията му, Евгени "Маршал" казва, че Русия им стоварва "своя човешки боклук, така да се каже, за да ги почистим". Той добавя, че тези хора не умеят да воюват и дава примери за това. Можете да го чуете в 1:20-1:45 минута от това видео:

И това не е само в Източна Украйна. Новините са пълни с примери как хора от цял свят се стичат към зоните на военни конфликти по света. Правят го с най-различни мотиви, само някои от тях доловени от репортерите или засегнати във филма The Purge.

Тези истории ме карат да си мисля как въпреки привидното спокойствие, бездната между обществото и отчаяните от него се разтваря. Прочистването, като реакция от разтварянето на тази бездна е реалност днес. То не е регламентирано като ден в годината, а е избутано в зоните, които са извън контрол. Филмът показва само една много малка част от причините защо това не може да бъде оставено така. Най-вече, защото озверелите тълпи от аутсайдери за съвременното общество в безумието си взимат и невинни (дори нерядко - заслужили особено уважение) жертви. Но и защото вендетата, част от насилието, е подсилващ се порочен кръг.

Съмнявам се, че тези хора ще могат някога да живеят адекватно. Подобно на мечките-стръвници, когато зверствата и убийствата започнат да се повтарят и станат част от нечий живот, човек привиква към тях. Именно затова е важно да предпазим децата, имали досег с тази отровна среда (у нас това са най-вече бежанците) от развиване на подобни страсти. Трябва да им покажем, че ние като общество се грижим за тях и да им помогнем да се привържат към това общество така, че да могат да бъдат съпричастни с чуждото страдание.