Причините за Тръмпизма

Една позната наскоро сподели това видео като добро обяснение за победата на Тръмп на изборите в САЩ.

Като цяло съм съгласен с аргументите, но в него аз не виждам толкова много проблем в предизборната кампания на Хилъри Клинтън, а по-скоро дългосрочно предизвикателство пред образованието, което ние като общество предоставяме, за да развием една форма на глобална емпатия. Как да стане това е една дълга тема и има много опити от най-различно естество за постигането на тази цел. Защото това - според моето субективно мнение - е само един пример за разглезени бели дечица, ако искате ги наричайте интелектуалци-идиоти, които не осъзнават реалните проблеми, които ги заобикалят, а мрънкат за техните идеологии и проблеми от развития свят.

Това, което Сам Харис нарича "black or brown identity politics" не е някаква идеология, както имаме много поводи да си припомним. Това за хората е ежедневие. Прав е като казва "this is not racism". Това просто е нежелание да бъдат отчетени предимствата, които един бял мъж (само за майтап ще добавя със западен акцент) има пред всеки друг на тази планета, дори само при пръв контакт. След ерата на Обама (не бих го отдал на него, а на глобалните процеси), стана пределно ясно, че ако привилегированата част от света не направи нещо да запази привилегиите си, много бързо ще ги загуби. Дали ще е от Китай, от имигрантите, от цветнокожите малцинства или от жените, зависи от конкретния случай. Примера с Хелоуийн костюмите на партита в колежи от бръшляновата лига е много добра илюстрация на тезата ми. Ние знаем какви са шансовете да попаднеш там, ако родителите ти не се бръкнат доста дълбоко (включително за дарения), или още от малък не си се доказал като уникален човек на световно ниво.

А конкретно за мюсюлманите, исляма разбира се има своята основна роля. В същото време обаче, за разлика от Индия, Китай и по-голямата част от Латинска Америка, които малко или много избягват сянката на колониализма, повечето арабски страни и Африка все още са управлявани от диктатори, крепени отвън. Какви шансове има един млад мюсюлманин от арабския свят да се развие и да бъде независим, по начина по който ние разбираме това? И това не е нов разговор, просто няма чуваемост.

Самият контраст за това, което се случва с бежанците в Берлин (живях там една година и се забърках и в инициативите по посрещането) и в Харманли е показателен, че проблемът не е точно в бежанците. Фактът, че в САЩ използват Европа за сплашване е достатъчно красноречив колко си нямат представа за какво говорят и само повтарят слухове. Всяка от показаните във видеото снимки си има история, която значително променя обстоятелствата, повечето не са на бежанци изобщо. За връзката между тероризма и религиите, Европа има много богат опит с тероризма, който ясно показва, че не религията или идеологията са решаващия фактор, а социалната изолация. Примери могат да бъдат атентатите във Великобритания, Германия, пък и дори Буново.

Единственото, с което съм съгласен е, че мюсюлманите трябва да преосмислят прочита си на исляма (там има много консерватизъм, дори отношението към думата "бидат" е проблем). Но не съм сигурен, че някакви костюмарчета от Лос Анджелес (които не знам защо смятат, че безумието на мормонизма е нещо, от което мюсюлманите се били интересували), или пък реднекове от Средния запад са тези, които могат да им помогнат това да се случи.

Защитаване на Пратеника ли е терорът?!

* Препубликувам статус във Фейсбук на Али Хайраддин, бивш районен мюфтия на София, който ДАНС, ДПС и свързани с тях медии нарочиха за ислямски фундаменталист през далечната 2007. Всъщност покрай писането на този коментар, открих, че г-н Хайраддин е един от подсъдимите и в нашумялото дело от 2014. Причината да публикувам този текст тук е защото съм убеден, че един от най-големите и нарастващи проблеми на нашето време е чувството за безизходица у изолираните от обществото. Макар и не един от обезверените, г-н Хайраддин е виден представител на малцинство в България, което много хора се опитват да изолират. Аз пък съм убеден, че необходимото и трудно решение на проблема с обезверените минава само през диалог и ограмотяване.

Атаката във Франция, пореден терор от името на религията. Когато мюсюлманин реши да отсъди за нещо, той търси довод от религията. А когато днес стане въпрос за религия, нещата се размиват, защото за едни религията са становища на учени, за други, преданията, а за трети постановеното от Аллах. В повечето случаи мюсюлманите се доверяват на казаното от видни личности днес, с верую в тях, че те не може да сгрешат, като това често води до объркване и лутане.

Мюсюлманите почти не се сещат да търсят отговор и решение на проблемите си при Аллах – в Неговото Слово, да го попитат какво казва Той, защото отдавна са излезли от опцията да търсят решенията си там.

Нека проверим какво Аллах Всевишния казва в Своето Напътствие до нас:

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ¬– те са угнетителите. /60: 8, 9/

Основното послание тук, както и генерално на Корана е доброто и справедливостта. След това се изреждат три групи, които по определени причини, не могат да бъдат взимани за ближни:

1. Които воюват с вас в религията.
2. Които ви прогонват от домовете ви.
3. Които помагат за прогонването ви.

Никъде в тези постановки не се споменава за право, когато някой обижда или богохулства, да бъде убит? Някои на своя глава ще направят заключение, че това е война срещу исляма, заговор. Когато Аллах Всевишния е казал война, значи война и не е необходимо някой да Го поправя или да пояснява това, което Той е казал, защото тази е причината за множеството извращения и между самите мюсюлмани. Има много хора, които се поставят на мястото на Аллах и отсъждат от Негово име – съдружават с Него, а казват, че са Му отдадени.

В Своето напътствие Аллах Всевишния не е оставил празнина, която хората да допълват, защото както се е случва, те са готови да преобърнат истината според това, което душите им диктуват. Аллах се е произнесъл изрично и за случай на поругаване религията на Аллах:

Той вече ви низпосла в Книгата:

“Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с отричащите, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” /4: 140/

О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от отричащите, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте вярващи! /5: 57/

Разбира се, че на ислямофобските изблици по света мюсюлманите няма да ръкопляскат, но означава ли това, че те са повод за престъпване нормите на Аллах? Терорът си е терор и той по никакъв начин не може да бъде оправдаван. Извършителите, които си мислят, че защитават Пратеника и религията, всъщност прекрачват нормите постановени от Аллах, посяват разруха по земята и омраза срещу всички мюсюлмани."

Ненадейният наблюдател

Който следи този блог знае, че се интересувам от събитията в горещите точки по света. Тук съм писал за Грузия, Китай, Молдова. Правил съм го защото в определени моменти съм смятал, че хората около мен, които се интересуват, не обръщат достатъчно внимание на детайли, които смятам за важни. За други теми, които следя не съм писал, защото не съм имал какво да добавя към разговора.

Тези дни много силно ме вълнуват събитията в Украйна. Смятам, че те са много показателни за това, което се случва в България, макар и в много по-малка степен - без престрелки и жертви. Нямам лични приятели, които са украинци, но въпреки това смятам, че успявам да получа много широко покритие на темата, четейки медии на 5 езика (е, някои не крайно пълноценно). Успях да наблюдавам дистанционно събитията в Одеса - като повратна точка на руския сепаратизъм в Украйна - от различни противоречащи си перспективи на мои приятели, които отидоха там. Затова смятам, че съм много чувствителен към манипулациите (например RussiaToday) или просто незаинтересоваността (Telegraph, Forbes) на медии да предоставят пълноценни гледни точки.

Точно в този контекст една ненадейна медиа ми направи изключително силно положително впечатление. Това не е Guardian, известен с търсенето и на левия наратив в конфликтите по света (въпреки че за Украйна техните новини са завидно детайлни). Не е и The Daily Beast с техните радикални и подривни прочити на събитията. Всъщност става дума за Vice, които за много хора в България са известни с лайфстайл (за по-педантичните - от англ. "lifestyle", на български може би се превежда като "модни") материалите си като българското им видео за Vagina Crew. На мен лично лайфстайл изданията са ми доста скучни. Оставам с впечатлението, че се опитват да ми наложат неща, които не ми идват отвътре (всъщност изключението от това усещане - държа да отбележа - беше българското издание на Intelligent Life което в краткото си съществуване имаше доста авторски материали).

Та при тази моя нагласа, която в голяма степен е изградена именно на базата на Vice, откриването на новинарския им канал с репортажи от конфликтни краища на света беше много голяма приятна изненада. Първо видях откъслечни репортажи от Крим, като този:

После видях, че техните предавания от горещите точки продължават. Сега виждам, че са започнали и поредици за Венецуела и Централноафриканската република. Техните репортери се опитват да разговарят с всеки, който има желание за това. Това, което ме впечатлява при тях е, че с техния подход на лайфстайл медиа те успяват да предразположат хората да говорят, въпреки че тези хора често са скептични към масовите медии. Това, разбира се, няма как да е информация, която е изчерпателна. За да има обективно покритие на събитията, е необходимо да има много подобни източници, които да допълват картината на обобщенията, които основните медии правят.

В същото време като, че ли един такъв поглед е достатъчен, за да възникне въпроса: "Защо на някои места протестите са достатъчно толерантни, за да възникнат анти-протести, а на други - не?" Разбира се зад феномена на анти-протестите има много други фактори, като например липсата на пълноценен диалог между двете групи, но наличието на две гледни точки винаги дава възможност те да бъдат съпоставени.

Как искаме да бъде в нашата страна?

Не за пръв път си мисля, че съм безкрайно далеч от съвременна България. Затова исках да напомня тези думи на Васил Левски:

В нашата България не ще бъде така... В нея всички народи ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

Искам да ги напомня на всеки готов да обвинява други само защото са различни. Защото вместо да търсим вина в различността на другите , трябва да се вгледаме в себе си, да видим дали сме изпълнили своя ангажимент, за да изградим общество със закони и да видим ние какъв пример даваме. А примерът, който искаме да дадем не трябва да се изчерпва само с невключване в повсеместната злоба. Карл Попър, един от най-големите мислители на XX век казва:

Безграничната толерантност води до изчезване на толерантността. Ако разширим безграничната толерантност и до тези, които са нетолерантни, ако не сме готови да защитаваме едно толерантно общество от покушенията на нетолерантние, тогава толерантите ще бъдат унищожени. И толерантността ще изчезне с тях.

Защото въпреки различията си, ние живеем в едно огромно общество, където щастието на един не е възможно, когато другите са нещастни.

Кога се кове желязото

Вчера беше ден на много емоции за България. Не много се промени, но още веднъж ясно се видя разделението в държавата. Докато някои обявиха, че протестът е бил превзет от ГЕРБ, други се опитаха да преначертават граници, които те не харесват. За добро или лошо очертанията на тези граници стават все по-ярки.

А все повече се вижда, че България е разделена. Дали това е заради финансови зависимости, ценности или просто заради прехода е труден въпрос, но със сигурност го има това разделение между хората, които протестират "за ценности", и тези които протестират когато сметките за ток ги притиснат. Разделението е между хората, които протестират всеки ден на жълтите павета срещу олигархията, и онези дошли от някой по-малък български град да подкрепят своите фаворити - независимо дали от БСП, ДПС или ГЕРБ. Явно проблемите на вторите са толкова големи, че не им позволяват да обръщат внимание на ценностите на първите. Това разделение е дълга тема, за която са говорили и писали други. Това не е разделение София срещу провинцията, богати срещу бедни, интелигентни срещу прости или красиви срещу грозни. Разделението е на хора, които вярват в собствените си способности, и такива, които мислят, че единствената им възможност за развитие е да бъдат покровителствани от силните на деня, разделение на свободни и зависими.
Именно от темата за разделението се вижда, че проблемът в България не са толкова политиците, колкото избирателите. Защото политици има различни. Но избирателите изхвърлят тези, които признават грешките си, и преизбират безцеремонните. Това е процес, в който не играят решаваща роля изборните манипулации. Аз си мисля, че и платеният вот не е чак толкова голям. Защото, ако не друго, покрай събитията тази година стана ясно, че голяма част от хората не са докарани насила, а наистина поддържат компроментираните политици. Защото огромна част от българското общество зависи от държавната корупция и е въвлечена в един изчезващ свят - свят на производство на оръжия, цигари и въглища. Тези хора нямат силите да се огледат, да видят, че пътят, по който вървят, е обречен и най-вече нямат време да потърсят друг. Може би затова те не разбират защо протестиращите в София се борят с вятърни мелници като Дон Кихот. А в крайна сметка ние живеем в едно общество - и протестиращите, и пенсионерите, и тютюнопроизводителите, и неграмотните.

И за да има сближаване между нас - хората живеещи заедно, но мислещи различно, трябва да има интерес. Наличието на интерес е предпоставка човек да възприеме нови идеи. Това е нещо, което е добре известно на политици, учители, маркетолози и родители. Именно сега в тези времена на протести и конфликти, когато в социалните мрежи гъмжи от политически коментари, а в кръчмите се водят политически спорове в стил Левски - ЦСКА, е време, в което хората биха си направили труда да се поинтересуват, да прочетат, да седнат и да помислят. И за това какво си мислят, е определящо каква информация достига до тях.

Идеите и гледните точки на протестиращите трябва да достигнат отдалечените кътчета на България. А точно сега това се оказва по-лесно от всякога. Защото самозабравилите се лидери сами довеждат своите поддръжници в София на протест. Срещата на протестите трябва да доведе до един много труден диалог. Може би не с пенсионерите, които вече живеят в миналото, когато е била тяхната щастлива младост. Но може би с онези необразованите (вината да са такива, не е тяхна, а на цялото общество), които идват на безплатна екскурзия в София. Но най-вече с онези отрудени хора, които се сблъскват с битови проблеми всеки ден. Всеки ден те, къде повече, къде по-малко, успешно се борят с трудностите пред тях. Те също вярват, че в една или друга партия от настоящите в парламента е форма на защита от някоя друга такава (уж по-лоша).

Затова, моля Ви, опитвайте се да говорите с тях, но бъдете търпеливи. Подарете им едно разпечатано копие на вестник Протест, почерпете и тях по една вода. Помогнете им да видят света през Вашите очи. Сигурен съм, че ако успеете, обогатяването ще бъде взаимно.

За индивидуалните различия и образованието

Попаднах на една статия със заглавие "На кого е нужно държавното образование?", която бих искал да коментирам по няколко причини. На първо място ми хареса как в нея авторът илюстрира индивидуалните различия. Ето мита, който авторът оприличава на образователната система:

Митологичният разбойник Прокруст от древна Атика е обичал да завързва жертвите си на желязно легло; ако те се окажели по-дълги от леглото, им отрязвал краката, за да се вместят; ако са били по-къси, ги разтягал с въжета, докато умрат от скъсване на ставните връзки. Тази извратена игра на изравняване на хората бива прекъсната от героя Тезей, който връзва Прокруст за собственото му легло, и тъй като Прокруст се оказва твърде голям за него, му отрязва краката и главата.

Ако звучи интригуващо, препоръчвам прочитането на цялата статия като начин за задаване на контекст на този много кратък коментар.

Аз лично не бих отишъл толкова далеч колкото автора да обвиня държавната образователна система в злонамереност. Според мен проблемът е по-прозаичен и много по-трудно решим. Аз мисля, че проблемът е, че за да се отдели индивидуално внимание на всяко дете, е необходимо много повече от един силно ограничен ресурс - усилие от страна на учителите и обществото.

Част от ответната реакция след осъзнаването на този проблем също изобщо не е засегната в разглежданата статия, въпреки че смятам, че цитираният Велин Цанов много добре осъзнава, че тя е допринесла за неговото личностно развитие. Това е социалната среда. Нещо, което е много по-лесно да бъде намерено в голям град, отколкото в малко населено място. Ще оставя последното като един отворен край за тази безкрайна тема, която ми се иска занапред да продължа.

Явно и другите причини ще останат за друг път :)

Да държиш правата над израз

На техния сайт и на мейлинг листа artbox Йово Панчев предявява претенции към името Sofia Underground. Според него защото от години той и хора около него организират събитие с това име, не е коректно Червената къща да използва името Sofia Underground Chronicles за техен фестивал. Не съм сигурен дали концепцията на двете събития е подобна, но тук аз виждам странна заявка. Той твърди, че понеже те за първи път са използвали словосъчетанието от две доста използвани думи (което е и един от най-преките начини да опише съответното изкуство), те имат някакво право над него.

На мен това ми звучи като претенция към всичко, което е некомерсиално (underground) в София. Защото на практика, за да не го наречеш Sofia Underground трябва да положиш усилие за по-индиректно описание. А такава претенция от своя страна звучи доста нагло. Може би е трябвало още в началото да се замислят за по-оригинално име.

А и дали в момента, в който предявиш претенции за права, не се опитваш да превърнеш ъндърграунда в нещо комерсиално?

Референдум за правата на малцинствата?

Тези дни Бойко Борисов, в качеството си на премиер, изрази подкрепа за референдум за премахването на новините на турски. Разбира се това идва в контекста на широко разпространената нетолерантност в България (както и на целите Балкани) и масовото говорене срещу въпросните новини.

Но всъщност това е популизъм и то неуместен. Като народ с малцинства зад граница, българите би трябвало да са много по-чувствителни към теми свързвани със запазване на груповата идентичност. Съществено е да се обърне внимание и на детайлите: става дума за националната телевизия, която има социалната роля да предоставя услуги, които не представляват интерес за комерсиалните телевизии, но са важни за обществото. Става дума и за времеви период, в който традиционно малко българи гледат телевизия, така че трудно може да се говори за натрапване на турските новини.

А конкретно за случая, такъв референдум би бил безсмислено харчене на средства. По думите на Ги Верхофстад, лидер на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: "Българското правителство трябва да се осъзнае. Подкрепяйки искането на "Атака" за национален референдум по въпрос за правата на малцинствата, неизбежно ще се стигне до надмощие на езиковото мнозинство". Подобно се изказват и от Българския хелзингски комитет, но те са и малко по-изчерпателни: "най-подлото в тази популистка идея е, че от такъв излишен референдум управляващите очакват конюнктурни дивиденти, които да изиграят спасителна роля срещу падащи рейтинги - нещо неизбежно след вълната от денонощни бандитски набези, грабежи, стрелба по майки с деца". Толкова е просто.

Новото правителство и българите в чужбина

Новата провокативна новина от България е назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл, отговорен за българите в чужбина, освен други приписвани отговорности.

За мен Божидар Димитров е един от олигархичната клика, който има съмнително близки отношения с Черепа и Първанов (дали към този списък не трябва да се добави и Борисов), за да му имам доверие. Връзките му с ДС влошават това впечатление. Михаил Неделев, не без основание, вижда в назначението му стъпка в един по-дълъг контекст. Но като че ли това избледнява на фона на особената му неадекватност да се занимава конкретно с проблемите на непрекъснато увеличаващите се емигранти от България.

Всъщност самият Димитров съмнително премълчава това:

Помолен за коментар дали този пост не се създава само за него, Димитров отговори: "Ако приемем, че 4 млн. българи са излишни, тогава и министерството е излишно." Става въпрос за българи, които по волята на историческите обстоятелства са се оказали извън границите на България - македонските българи, българите в Албания, в Косово, в Северна Гърция, в Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна.(от статия в Дневник, озаглавена "Приех да съм министър, защото познавам проблемите на българите в чужбина").

Той заявява фокус върху хора, които заради систематично погрешната комунистическа политика в България през последните 70 години, нямат никакви основания да се асоциират с нашата държава. За мен тази политика се изчерпва с псевдонационалистическо образование вътре и коминтерновска глобализация отвън (разбирай Съветското преди нациите). А това е в епохата, в която техниките за асимилиране в тези части на Европа достигат своята висота (примери от Беломорието, Македония и Родопите).

На практика (и по това мнението ми се отличава от това на Михаил Неделев), инвазивната риторика спрямо Македония или други региони с исторически български малцинства е контра-продуктивна. Всъщност аз съм склонен да подложа на съмнение доколко тези малцинства все още съществуват. Каква причина има например един потомствен славянин от Беломорска Македония да се определя като българин, след като това би му донесло само негативи, а така или иначе в средата му няма нищо българско. Имам пресен спомен от човек от Македония, който от около 40 години живее в Австралия и води доста глобален живот. Разбира се когато се срещахме във Финландия намерихме много общи теми. Но ме изненада страшно много колко беше убеден, че днешните македонци генетично са по-близо до спартанците, отколкото до славяните.

Другият (може би по-голям) проблем с Божидар Димитров, е че той по никакъв начин не споменава емигрантите. Независимо дали говорим за чикагската, испанската и английската диаспора или студентските общества. В този контекст Божидар Димитров е безличен в сравнение с дейността на НПО-та, включващи българи в чужбина като СБС Бъдеще или Българския Великден. В контекста на поредната вълна млади хора, които панически търсят как да избягат от България, Божидар Димитров не е човекът, който ще положи усилие да осъзнае проблемите. По скоро е човекът, който ще ги задълбочи. А понеже Димитров споменава историческите обстоятелства, няма как да не обърна особено внимание на факта, че от страна на българската държава, политическите проблеми се увеличават, а не намаляват.

А иначе просто така: къде е границата на отговорностите на този министър без портфейл и министъра на външните работи?

Едно общество

Юлиан Попов отново излиза с много хубава статия в Дневник. В нея става дума за неща, които са определящи за обществения живот в България: за история, съжителство, празнуване, култура като цяло а може би и много други неща.

Но останах много изненадан от коментарите и техните оценки. Никога досега не съм виждал толкова разнопосочни читателски мнения в Дневник. А продължавам да мисля, че там е най-интелигентната читателска аудитория от големите български издания. За мен това означава, че Юлиан Попов е напипал слабо място в самосъзнанието на повечето хора.

Аз самият от отдавна съм убеден в правотата на думите му. Българите (както и всички на Балканите) са възпитавани на реваншизъм и национализъм за сметка на съседните страни. Въпрос на лични контакти и обогатяване на мирогледа е да осъзнаеш, че турци, гърци, сърби и македонци (а и не само) са много близки до мисленето и културата ни и навсякъде извън Балканите те са нещо близко и родствено. Само тук различни комплекси и омрази (понякога едностранни: българи недолюбват турците, македонци - българите) ни пречат да осъзнаем близостта си. Но това явно не е оценено от читателите на Дневник, над 1/3 от които са от чужбина. Явно ще трябва да мине определено време докато и при нас узреем за един общ и толерантен прочит на историята, а оттам и останалите отношения.

Голямата грешка на Юлиан е, че и в заглавието и в текста говори за ДПС и политика. Това провокира политическите предразсъдъци на хората и в голяма степен ги прави неспособни трезво да обмислят идеите в текста. А може би много от нас не осъзнават, че в България не живее монолитно общество, а има етнически и религиозни малцинства.