Стратегически анализ на политическата система

От вече 30 години в България тече т.нар. Преход и изглежда, че няма признаци да приключва. Неизменна част от това са повтарящи се масови протести, с които България се превърна в държавата в ЕС, където най-често улични протести свалят правителства. Като реакция на тази нова реалност, често се говори за „нужда от стабилност“ или страх да не дойде по-лошо. При повсеместна политическа корупция, много хора явно нямат доверие в демократичните процеси и не са убедени, че промяната може да доведе до по-добро.

Политическия цикъл на българското общество

България има голям проблем. Този проблем не е, че в рамките на няколко месеца спря търговския регистър и от НАП изтече информация, че незаконно се профилират граждани на база доходите им. Не и, че за тези икономически катастрофи няма да бъдат повдигнати обвинения на никого. Всичко това са симптоми. Първоизточникът на проблема е, че в държавата все още са много силни основни механизми от комунизма. Но за много хора отвореният въпрос е как това може да се промени. Пиша тази статия, за да обобщя ситуацията и още веднъж, за да я направя очевидна за всеки.

Между пряката демокрация и справедливостта

Днес, на фона на множество протести в цялата страна, Инициатива „Правосъдие за всеки“ (ИПВ) организира Марш за правосъдие в София. За разлика от разнородните причини за протестите, и както името ясно показва, този марш е изрично за съдебна реформа, която да не позволи беззакония като отношението към Иванчева и Петрова или добре координираните саморазправи с висши съдии, оставени без институционална реакция. На Марша се появиха гласове, които започнаха да призовават за пряка демокрация и да обвиняват ИПВ, че била против пряката демокрация. Тук искам да обясня нещо, което на мен ми се струва просто: защо темата за пряката демокрация няма общо със съдебната реформа.

Още архитектите на древната Атинска демокрация са си давали сметка за необходимостта от разделение на отговорностите във властта и необходимостта от експерти, които да балансират общите събрания. С развитието на съвременните представителни демокрации във Франция, Великобритания и САЩ, тези баланси се утвърждават като три отделни власти: законодателна, изпълнителна и съдебна. В това разделение, първата определя правилата (законите), втората ги прилага, а третата е арбитърът в случаи на конфликти. Пряката демокрация се отнася до първата категория - как се създават законите. Докато съдебната реформа засяга третата - как се търси справедливостта в случаи на конфликт. Ето едно видео, което също обяснява това разделение:

Що се отнася до обвиненията, че ИПВ била против пряката демокрация, те са абсурдни. Аз самият съм член на ИПВ, но и съм активен поддръжник на идеята за пряка демокрация. Освен, че съм бил активен член на всички възможни форуми за онлайн гласуване, съм и инициатор на няколко кампании, както за Референдум за изборна реформа, така и за пряко управление в София. Също съм съмишленик на Пиратската партия в България, при все, че те все още не взимат идеята насериозно и нещата там стават много бавно.

ИПВ е създадена, за да се бори за съдебна реформа. Не е нито задължение, нито необходимост за ИПВ да се занимава с пряка демокрация. Нещо повече, всякакви опити за тази или други теми, несвързани със съдебната система, отнемат от енергията на целта, за която е създадена ИПВ. А иначе аз самият съм пример, че двете неща не се изключват взаимно по никакъв начин.

#ПравосъдиеЗаВсеки

За всички, които участват в обществения живот в България става все по-очевидно, че липсата на правосъдие е в сърцевината на проблемите. Това се случва по три начина:

• Централизацията на прокуратурата дава на главния прокурор абсолютната власт да решава кога да повдига (справедливо или не) обвинения в съда и кога да си затваря очите.
• Политическото и олигархическото влияние във съдебната власт (чрез ВСС и председателите на съдилищата) нарушава принципа на разделение на властите, заложен в Конституцията. В същото време същите тези политици и олигарси оправдават бездействието си със същия този принцип.
• Цялото общество (малко или много всеки от нас), осъзнавайки тоталитарната хватка във властта, намира начини да се адаптира към тази 80-годишна реалност и така се превръща в част от проблема.

В резултат от всичко това, в страната се случват кражби, престъпления и погроми почти всеки ден, но няма кой да ги забележи, да им даде гласност и да работи за справедливостта при всеки от тях. На пощата на Инициатива „Правосъдие за всеки“ почти ежедневно пишат хора, на които им е отказано прилагане на закона, но в организацията нямаме ресурсите и компетенциите да помагаме на всички тях. И това не е само при нас - на хората с добри намерения не им стигат възможностите да помагат. Вдъхновени от примери като #MeToo и #allforjan, ние решихме да се опитаме да дадем публичност на всички тези проблеми с помощта на един хаштаг: #ПравосъдиеЗаВсеки. Можете да го ползвате във фейсбук, туитър и всички други социални мрежи, за които се досетите.

Това, което искаме да постигнем с тази кампания е да отворим публичен канал за комуникация, извън контрола на една организация или институция. От своя страна това позволява на:

1. онеправданите да привлекат внимание към тормоза на който са подложени;
2. журналисти, правозащитници и активисти да намерят нуждаещи, на които те лично могат да помогнат; и
3. общественици и политици – които искат да покажат, че демокрацията в България може да функционира без да бъде контролирана от олигархията – да работят за промени, които да разрешават реалните проблеми на хората

Но за да успеем с това начинание, трябва да съберем критична маса от независими и активни личности, които със собствените си действия да служат за пример на това общество, в което всеки от нас иска да живее.

Нуждата от реформа в прокуратурата на България, обяснена за деца

Тези дни в социалните мрежи се разпространява статия озаглавена "Съдебната реформа в България, обяснена за деца". Предвид сериозните проблеми с престъпността и правосъдието в страната, смятам за много важно повече хора да разберат как независимото правосъдие е част от решението на проблемите. Статии като тази са начинът повече хора да осъзнаят, къде се коренят болшинството от тези проблеми.

Това, което не е споменато в обяснението на съдебната реформа е, че има пряка и непосредствена зависимост между масовите злоупотреби в държавата (от нагласени конкурси до крадене на едро) и нефункциониращата прокуратура.

Прокуратурата е тази, която защитава обществения интерес. Това означава, че независимо дали става дума за държавни или частни дружества, по един или друг начин прокуратурата е тази, която трябва да следи да се спазва закона. При държавните, тя трябва да повдига обвинения за злоупотреби в ущърб на държавата от страна на фирменото ръководство, което носи отговорност за съответното дружество.

При частните дружества, съществуват регулаторни органи, които трябва да осигурят справедлива бизнес среда чрез защита на конкуренцията, потребителите, професионалната етика, природата и т.н. Но именно прокуратурата е тази, която трябва да гарантира, че когато тези регулаторни органи не защитават държавния и обществения интерес, на тях ще им бъде потърсена отговорност.

Прокуратурата е тази, чиято изключителното право и отговорност е да защитава интереса на държавата - тя е държавно обвинение. А както е обяснено в статията, йерархичната ѝ структура свежда отговорността за такива решения единствено до ръководителя на прокуратурата. По този начин той получава възможност еднолично да решава кой да бъде преследван и кой - не, независимо от реалните обстоятелства. Въпреки че съдът трябва да оцени кой е прав и кой не, в административното правосъдие, прокуратурата е тази, която набавя необходимите доказателства на съда. А как може един съдия да направи обективна преценка, като разполага само с манипулативно подбрани материали?

В момента тази длъжност се заема от Сотир Цацаров, но през годините всички главни прокурори без изключение - Татарчев, Филчев и Борис Велчев са използвали тази изключителна концентрация на власт, за да играят своите собствени игри.

Ако тази статия Ви е била полезна, може да оцените и следващите по темата. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за военни се обяснява как точно структурата на прокуратурата е разграничаващ фактор между правови и тоталитарни държави. В Нуждата от реформа в прокуратурата, обяснена за програмисти се обяснява как точно прокуратурата е отговорна за осигуряването на справедливост в едно общество.

Цецка Цачева - президент на всички българи?

Миналата седмица Бойко Борисов обяви пред медиите, че търси обединител на нацията. Но явно това му е трудно, защото той, както и повечето други политици в България, се затруднява да види темите, които обединяват българите.

А преди около месец излезе поредното проучване, което показва каузата, която обединява най-много българи - правосъдната реформа. Въпреки сложността и присъщата аполитичност на темата, над половината запитани посочват именно сериозни промени в съдебната система като най-голям национален приоритет. Вече в продължение на години наблюдаваме как на водещите български политици непрекъснато им е натяквано от всички страни (както в България, така и отвън), че трябва да реформират съдебната система. С невероятни извъртания политиците упорито намират начини да слагат прът в развитието на страната към пълноценно функционираща правова държава. Това стана най-очевидно на два пъти: 1) първия път на 9 декември 2015 когато невероятно голямо мнозинство в парламента се изметна от предварително поетия ангажимент и гласува против собствените си предложения, и 2) втория път когато Цецка Цачева и Данаил Кирилов си подхвърляха като горещ картоф конкретните предложения на Инициатива “Правосъдие за всеки” докато накрая председателката на парламента не ги затри в нарушение на закона.

С тези свои действия Цецка Цачева се превърна в символ на политическата съпротива срещу най-консенсусната за българското общество реформа. Естествено след всичко това тя няма как да бъде обединител. Един обединител би повел борбата за истинска съдебната реформа, както е описана в седемте точки на “Правосъдие за всеки”, и както е подкрепена от бившият министър Христо Иванов, съдия Лозан Панов и много други български и международни експерти, съдии и наблюдатели.

В същото време президентската институция има правомощията да поднови реформата през Конституцията. С правото си на законодателна инициатива, бъдещият президент може да внесе промените на Конституцията наново и да защитава волята на обществото в дебати с правителството и парламента. Не на последно място, Бойко Борисов пое отговорност да даде път на промяната, ако тя спечели изборите. С този негов ангажимент, той отваря пътя към пълен обществен консенсус и тази възможност не трябва да бъде пропускана.

Аз ще гласувам за този кандидат-президент, който обещае, че ще поднови реалната съдебна реформа.

Технология на тоталитаризма

Ежедневните протести от декември затихната. Те получиха широка и безпрецедентна подкрепа, за пръв път директно ощетените от манипулативното правосъдие се присъединиха със свое събитие. Но протестите вече си изиграха ролята и е време обществените процеси да приемат друга форма.

Докато това се случва и за да не бъдат забравени някои основни неща, които се казаха в голямата шумотевица, искам да споделя един коментар на Кристиан Таков, в който той обобщава начините, по които прокуратурата контролира обществения живот в България. Той припознава три конкретни типа действия:

• Повдига неоснователни обвинения и тормози сума ти народ.
• Внася некадърен обвинителен акт, така че обвиняемият да да не бъде осъден
• Бездейства там, където трябва да действа - не повдига обвинение. В резултат от една страна се осъществява прокурорски чадър, а от друга, може да се изнудва.

Има множество примери за всяко от тези действия, но без запознаване с конкретните материали по делото е трудно да се разграничи кога за кой сценарий става дума. Затова ще се въздържа да давам примери тук. Все пак когато чуете за следващото липсващо или провалено обвинение, върнете се към този списък и преценете сами дали то влиза в някоя от тези категории и коя.

Разбира се, подобно поведение не е уникално за България. Случва се прокурорите да грешат или да злоупотребяват. Това, което го няма в свободните държави, е да няма възможност за търсене на отговорност за тези грешки и злоупотреби. Това разкрива и основната причина за този проблем, както и решението му. Проблемът е, че българската прокуратура и до ден днешен е организирана по сталинистския модел на Андрей Вишински. А решението не е много сложно и е известно на всички. То се състои от седем точки предложени от Инициатива "Правосъдие за всеки" и подкрепени от много страни:

1. Изменение в чл. 126 от Конституцията, с което да се премахне методическото ръководство на Главния прокурор върху дейността на всички прокурори.
2. Намаляване мандата на Главния прокурор от седем на пет години и въвеждане на оценка на дейността му по ръководене на прокуратурата и осъществяването на наказателната политика в края на третата година от мандата му. Намаляване на мандата на членовете на Висшия съдебен съвет от пет на три години, без право на повторно избиране.
3. Въвеждане на Конституционно ниво, в чл.126 (чл. 127) от Конституцията на длъжността “Заместник главен прокурор за борба с корупцията” във висшия управленски ешелон на държавата. Той образува и ръководи досъдебни производства и внася обвинителни актове по сигнали и жалби на граждани и държавни институции, като е независим от Главния прокурор. Избира се и се отчита ежегодно за дейността си пред Висшия съдебен съвет. Може да бъде освободен при системно несправяне със задълженията си и накърняване престижа на съдебната власт.
4. Намаляване на Парламентарната квота във Висшия съдебен съвет от 11 на 7 членове и избор на тези членове с квалифицирано мнозинство от 2/3 от общия брой на народните представители.
5. Подкрепа за предложеното в проекта за изменение и допълнение на Конституцията на РБ разделяне на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Предложението за избор на председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да се прави до Пленума на Висшия съдебен съвет само от съдийската колегия, като прокурорската колегия или отделни нейни членове да нямат право на предложения за ръководители на върховните съдилища, а само участват в обсъждането и гласуването. Пленумът на Висшия съдебен съвет, в който влизат и прокурорите и следовател да не може да взима решения по никакви въпроси, отнасящи се до съдийски назначения, кариерно израстване, атестиране и дисциплинарни производства спрямо съдии.
6. Въвеждане на конституционно ниво на явно гласуване по всички въпроси в колегиите и Пленума на Висшия съдебен съвет, с цел пълна прозрачност и носене на лична отговорност за решенията в административния орган на съдебната власт.
7. Изменение на чл. 120 от Конституцията на Република България, с което да се премахне възможността чрез закон да се изключват от съдебен контрол определени административни актове.

За съжаление политиците в това народно събрание ясно дадоха да се разбере, че осъзнават проблемите и решенията, но нямат волята да ги решат. С това остават в изолация както отвътре, така и отвън.

Буре с барут

Вчера организирах протест. В късния следобед направих фейсбук събитие и докато поканя първите 5 човека, открих, че поканените са вече над хиляда. До половин час след това имаше над 200 потвърдили. Други хора разшириха времето и допълниха описанието на събитието. Появи се и друго събитие във фейсбук, зад което стояха и граждански организации. До 7 вечерта на пл. Народно събрание вече имаше стотици хора, а аз още не бях свършил работа. Преди да разбера за днес вече има организиран нов протест, а хората се заричат да са там всеки ден.

Този протест не го организирах аз, той се случи сам. Аз бях само първият (дали?), който драсна клечката. Ако не бях аз, щеше да го направи някой друг. И пак щяха да се съберат стотици, може би ако беше друг щяха да се съберат хиляди. Нямам как да знам. Но по-важното е, че този път, за разлика от предишния през 2012, направих тест, който се оказа успешен.

А "материал за митингова демокрация" има. Някои протестират против Бойко Борисов, други против ДПС, трети против Атака,... Други пък искат смяна на главния прокурор, смяна на министри или други администратори. Има хора, които искат закон за лустрацията или смяна на Конституцията. Всеки има идеи, но изглежда трудно да бъде събрана критична маса, която да работи методично и с постоянство за реализирането на конкретна идея. Всеки има грандиозни идеи, но малко търпение или желание да работи за по-скромни, но реализуеми идеи.

А големите цели се постигат именно с малки стъпки. Но за това има нужда от координация, от обясняване, от насърчаване, от укротяване. Всяка голяма идея има нужда от много съмишленици, които да работят за нея, но и да се отменят (да поемат щафетата), когато някой се измори. Защото чувството, че каузата ти се развива, дори когато нямаш време за нея, е страхотно. То ни дава надежда да продължим, дори когато имаме усещането, че сме загубили пътя.

За и против заемите

В икономически развитите страни се води спор за и против дълговете. Кейнсианците твърдят, че в моменти на криза държавите трябва да издават облигации и да харчат, за да съживят икономиката, а последователите на Хайек твърдят, че в моменти на криза трябва да се води разумна политика на затягане на коланите. На фона на това българите по принцип не обичат да са задлъжнели. Днес попаднах да една статия, в която "Робърт Скиделски, професор по икономика в университета Уоруик, член на Камарата на Лордовете и автор на биография за Кейнс" пише четири "заблуди" разбулването на които би довело до спасително харчене. Заблудите са:

1. Мисленето на германската домакиня
2. Правителството не може да харчи средства, с които не разполага
3. Държавният дълг представлява отложено облагане
4. Националният дълг е бреме върху бъдещите поколения

Тази макроикономическа дискусия (в която българите заемат своята твърда позиция) изпуска всъщност най-важното в един такъв спор. Изпуска го, защото дискусията е абстрактна и по принцип, а същественото е специфично за всяка ситуация. Едва ли ще е изненада за някого като напиша, че същественият въпрос не е "дали", а "за какво".

А задаването на въпроса "за какво" въвлича в решението идеята за алтернативна цена. И по-точно въпросът не е дали трябва да се тегли кредит (да се издава облигация), а в какво ще бъдат инвестирани парите от нея. Необходим по-задълбочен анализ е да се прецени дали ползите от взимането на кредита и инвестирането на парите са по-големи от невзимането му. Много е просто. Ако се вземе кредит за изграждането на дадена инфраструктура, какви ще бъдат ползите и за колко време ще се изплатят (не само в паричен смисъл). Ако се вземе кредит за социални плащания, какви реформи ще се предприемат (използвайки тези плащания като буфер за тях) и как инвестицията ще се възвърне (отново не само в паричен смисъл).

Накратко решението за теглене на заем зависи от целесъобразността му. Нетегленето на заем е един лесен сценарий, но дали тегленето на заем и използването му за заемане на по-добра позиция в бъдеще не е всъщност по-далновидния ход? Отговорът зависи от конкретната ситуация, а решението може да се вземе само при събиране на възможно най-пълна информация.

Най-... в българската икономика

Един от най-големите проблеми пред българската икономика са неработещите големи държавни компании. Имената им могат да бъдат видяни от списъка на най-големите държавни длъжници. Там са практически всички компании от БЕХ. Наред с агонизиращата енергетика, там са железопътните монополи и общинските топлофикация и транспорт в София, Летище София. По-надолу в класацията се виждат и Български пощи, и ВМЗ Сопот.

Същите обичайни заподозрени са начело и в класацията на най-големите работодатели на Капитал Топ 100. Отново на челни позиции са ЖП монополите, пощите, енергийните компании и ВМЗ Сопот, а останалите изброени по-горе също са в първата половина от класацията. При една съпоставка на двете класации се вижда, че над 70 хил. души в България са на щат в държавни предприятия, които са задължнели общо над 4 млрд лева и в не малко от случаите това води и до неплащане на заплати.

Това са огромни организации осигуряващи работа на цели градове, но и силно генериращи корупция. Председателката на БОРКОР изброява по-контретно пред БНР и цитирана от mediapool.bg:

"Най-много слаби места ние сме установили при обществените поръчки в държавните търговски дружества", това са трите (дружества) "Марици" - "Марица-1", "Марица-2", "Марица-3", това е "Козлодуй", това е системният енергиен оператор (ЕСО), това е БДЖ, Национална компания "Железопътна инфраструктура". Тоест нашето обедняване, невъзможността да платим сметките, много ясно се вижда през анализите, които сме провели, защото точно там системно обвързаните, процесно обвързаните и личностно обвързаните слаби места просто са огромни.

Тези най-големи работодатели зависят повече от политическата конюктура, отколкото от търсене и конкурентно предлагане. Те са като някакви балони в държавата, недосегаеми за променящия се свят отвън. Нищо чудно че България получава оценки като тази:

По отношение на пазара на труда България показва сериозно отстъпление – от 49-та позиция страната се премества на 61-во място. Възникват сериозни проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията.

Разликата между хората в комунистическите мастодонти и хората в свободното общество е описана много добре в статията на Евгений Кънев "Войната на мрежите".

Расте ли тревата*?

* препратка към предишна моя статия където става дума за grassroots активизма

Често се сещам за 2008, когато написах една от статиите си в този блог, с които много се гордея. Причината е отчасти в страхотната редакторска помощ. Все пак статията ми харесва, защото поне тази част от нея е актуална и сега:

Напоследък имаше доста протести. Те показаха, че можем да променим политиката, да обърнем конкретни несправедливи решения, но те не могат да изградят стратегия за дългосрочно развитие, каквато всъщност ни трябва. Важен е нашият ангажимент от самото начало – това, което наричат обществен договор и контрол на качеството на политиката.

На фона на настоящите протести и политическа демагогия, като че ли конструктивната дискусия изостава. Виждал съм безбройните анкети по социалните мрежи и законопроектите на хвърчащи листчета. Има и две харти с предложения за действия - една с краткосрочни стъпки за излизане от политическата криза, а другата за стратегическото управление на България. Има и форуми включващи подбрани теми и позиции като Капитал Интерактив, MoveBG, Chivas 12 Chairs, Политическа промяна сега и GovFaces, където се чуват интересни мнения.

Такива инициативи има много, но нали при пряката демокрация главният герой сме ние? Има и места, където всеки може да предлага различни идеи и да ги обсъжда с обществото. Тези форуми все още нямат представително голяма потребителска база, но са място където се вижда как идеите се приемат от други хора и как могат да бъдат изгладени. Три лесно достъпни форума, които аз знам са citizen.bg, българската част на YourPriorities и BGVot. И двата не са точно жизнени общности, които всеки ден набират стотици нови членове, но все пак имат малка и активна общност, която е готова да обсъжда идеи и обогатява дискусията с факти и мнения. Градинарите знаят, че за да расте тревата, тя трябва и да бъде поливана редовно.

Българският ЖП транспорт не се изчерпва с БДЖ

Днес докато се разсейвах от работа набързо нахвърлях аргументи срещу разглеждането на БДЖ като безалтернативно бъдеще на ЖП превоза в България. Препубликувам ги тук:

1. Вече от много години в Европа успешно се развива практиката на разделяне на инфраструктура от услуги - това се случва не само в железопътния превоз, но и телекомуникациите и енергетиката. В нашите железници това са съответно Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) и БДЖ. БДЖ има огромни задължения към НКЖИ, които ограничават възможностите на втората да съинвестира (да участва в европейски проекти) в подобряване на инфраструктурата.
2. След разделянето, БДЖ всъщност се превръща в само един от няколко оператора на ЖП превози. В България само товарните превози са либерализирани, като е въпрос на време това да се случи с пътническите. В момента (отчасти заради баланса цена-качество), бавно но устойчиво БДЖ губи пазарен дял.
3. БДЖ е товар. Както за данъкоплатците с това, че реализира загуби, така и за НКЖИ, като предлагаща инфраструктура, но не получаваща адекватно за това заплащане.
4. В Чехия, където и пазарът на пътнически преводи е либерализиран, вече получават резултати. Там от много години се радват на присъствието на луксозните IC/EC на Deutsche Bahn, но им се предлагат и евтини билети от местни превозвачи.
5. Социалната функция на пътническите ЖП превози не е задължително да бъде обвързана с държавен превозвач. Така вместо парите от държавния бюджет да отиват в покриване на загубите от евтините билети на БДЖ, те могат да бъдат давани на превозвача, който социално-подпомаганите пътници избират. Подобен механизъм се използва при концесията на обществения транспорт в големите градове.

За съжаление в България цари беззаконие. То се изразява в повсеместната корупцията и в отказа на прокуратурата да си върши работата. Резултатът е, че това проваля организацията както на разделянето на инфраструктура от услуги, така и субсидираните концесии за градски транспорт в София.

Голямата сметка за ток

Безспорно съвременната електроенергетика е изключително сложна индустрия. И въпреки това не е трудно да се провери, че при все, че има проблеми и корупция в ЕРП-тата, и в частност ЧЕЗ, не там са най-големите проблеми в сектора. На този фон нищо чудно, че някои се осъмниха в причините общественото недоволство да е толкова фокусирано:

Запитах се, защо официално се говори само за ЧЕЗ? Според мен, кучето е зарито в това, какъв е потенциалът да бъде придобита по-голяма част от дружеството, ако акциите му понижат цената си. Другите две ЕРП-та закупиха сами държавния дял от малко под 34%, чиято продажба стартира през 2011г.. При ЧЕЗ обаче, акциите на държавата са придобити от различни посредници (не е ясно за кого).

На мен пък ми направи впечатление наскоро публикуваният списък с дълговете на държавни компании за 2011 г. В този списък 6 от първите 7 най-задлъжнели компании са в енергетиката (другата е БДЖ). От общо 7.7 милиарда лева задължения, близо 5 милиарда са в енергийния сектор. От тях 500 милиона лева са дълг на Топлофикация София и още толкова сумарно на Булгаргаз и Булгартрансгаз, а останалите 4 милиарда са дългове на дружества, занимаващи се с електроенергия, всичките част от Български енергиен холдинг (БЕХ). Една груба сметка показва, че това е дълг от над 1300лв на всеки работещ българин (според данни на НСИ през 2011 в България е имало малко под 3 милиона заети).

Причините за този дълг, както често се случва, се свеждат до смесица от некомпетентност и корупция. Методите на работа в българската електропреносна мрежа са допотопни - например графикът за планиране на доставките тук е седмичен, докато в някои други държави тактът е на половин час. Заради такива проблеми от НЕК не могат да планират адекватно нито консумацията от топлофикационните ТЕЦ, нито новоприсъединените възобновяеми централи. Подобен е и хаосът с пускането на електроенергийна борса, която трябва да определя цените на пазарен принцип, вместо настоящия политически на ДКЕВР. Това са част от причините за големия им дълг. Друга основна причина са задължения за 1.5 милиарда лева, свързани с АЕЦ Белене. В тази сума още не е включена претенцията на Атомстройекспорт за още 2 милиарда лева заради вече произведения реактор. Струва ми се, че така накратко се разбира къде отиват парите от сметките за ток, нещо обяснено по друг начин и от Капитал.

На фона на всичко това няма как да не съм положително впечатлен от призива на президента Плевнелиев да бъде направен независим одит на всички дружества в енергетиката, като изрично споменава НЕК и БЕХ. За съжаление дори при положение, че вината лесно може да се проследи до правителството на Тройната коалиция, без работеща прокуратура ще е трудно част от тези пари да бъде възстановена. Дано все пак една такава ревизия успее да спре поне част от продължаващото източване на тези предприятия.

Кенет Рогоф за новите реалности

Най-вероятно вече ще изтъркам от ползване заглавията включващи "... за новите реалности" и някой ден ще ми се наложи да ги повтарям, но заради много тясната връзка на тази тема с темата, която започнах с Барак Обама и Румен Нейков, сега използвам същия шаблон. За разлика от предишните пъти, този път перспективата е от страната на работодателите, особено на държавните администрации. Този проблем в България е много по-изострен при възможните изпълнители на качествени услуги. При нас, заради аутсорсинга и експортно-ориентираната ни икономика, те се котират на глобални (несравними с заплащанията в държавния сектор) тарифи.

Инвестор.бг превежда една статия на Кенет Рогоф за конфликта пред държавната администрация, която от една страна трябва да намаля разходите, от друга да е конкурентна в състезанието за задържане на експерти. Малко уточнение: в българския случай не става дума толкова за намаляване на разходи, колкото за орязване на течове от всякакъв вид, най-вече корупция. Рогоф пише:

Всяка ориентирана към услугите индустрия е изправена пред едни и същи предизвикателства. През 60-те години икономистите Уилям Бомол и Уилям Боуен писаха за „болестта на разходите“, която е хронична за сектора на услугите. Те дават за пример струнен квартет, който свири Моцарт, за който днес са необходими същият брой музиканти и инструменти, както през 19-ти век. Това важи за всички сфери, където технологиите не са претърпели особено развитие.

Защо слабият ръст на продуктивността означава по-високи разходи? Проблемът се състои в това, че всички, които предоставят услуги, в крайна сметка трябва да се състезават за служители в сектори, където производителността нараства много по-бързо. Такива са финансите, производството и информационните технологии.

Дори да приемем, че пазарът на труда донякъде е сегментиран, съществува достатъчно припокриване, което принуждава ориентираните към услугите индустрии да плащат по-високи заплати, ако не в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Правителството, разбира се, почти изцяло е ориентирано към услугите. Сред правителствените служители откриваме учители, полицаи, военни и чиновници.

Рогоф свързва този процес и с нарастващия дял от БВП на услугите:

Нарастват не само правителствените разходи като процент от БВП, но и разходите в секторa на услугите като цяло. В повечето развити икономики този сектор наред с правителствения сектор надхвърля 70% от БВП. Земеделието, което през 19-ти век представляваше над 50% от БВП в повечето страни, сега се е свило до едва няколко процента. Заетостта в производствения сектор, която възлизаше на една трета или повече от общата заетост преди Втората световна война, също се е свила драматично.

Както повечето други сложни проблеми, тук въпросите са много повече от отговорите. Единствената идея за преодоляване на проблема, която Рогоф предлага звучи смислено, но абстрактно:

Сега е ясно, че ограничаването на правителствените разходи означава и създаване на стимули, които да гарантират, че иновациите в държавния сектор няма да изостават от тези в частния.

Истинският преход

Опитах се да установя контакт с различни общественици, които да подкрепят подписката ни. Иво Инджев беше така добър да ми предложи да публикува мое мнение на блога си. Затова написах тази статия, оригиналната публикация можете да намерите тук.

В България, под натиска на Европейската комисия, протича една плавна промяна. Това е промяната, която милиони българи искаха да се случи на 10 ноември 1989 - промяната от тоталитарно към гражданско общество. Тази промяна е по-популярна като преход от комунизъм към демокрация. Едва ли някой днес би тръгнал да спори, че през 1989 се е променило кой знае какво. В тази статия излагам моето разбиране за това, което се случва и давам пример как една малка стъпка може да ни доближи до така желаната нормалност.

Но нека започнем от официалното начало - промяната на думи - периодът след ноември 1989, документиран във филма "Подмяната 10ти" на Пламен Петков. В този период, въпреки говоренето за демокрация, някак съмнително обществения живот продължава да бъде ръководен от функционери около БКП и ДС. Известни такива имена са Александър Лилов, Андрей Луканов, Атанас Семерджиев, Любен Гоцев, Гиньо Ганев, Цвятко Цветков, но има и много други.

След края на XX в. в страната се усеща нужда от друга, по-осезаема промяна. В отговор започва процес на промяна на лицата. Така безцеремонният Никола Филчев е заменен с деликатния учен-пеналист Борис Велчев. За разлика от предшественика си, Велчев е много старателен в спазването на закона и адекватното говорене. По подобен начин поддръжникът на режима на Милошевич и агент на ДС Георги Първанов - Гоце е заменен от успешния ръководител на проекти Росен Плевнелиев. Като политик, Плевнелиев лесно може да бъде запомнен с призивите си за прозрачни и обективни процедури. Не на последно място, изглежда в момента наблюдаваме опити да бъде заменен мутренският стил на Бойко Борисов с ингелигентното говорене на Миглена Кунева.

И все пак едва ли има нужда да убеждавам когото и да било, че промяната, която ни трябва е друга. Трябва ни промяна на действията. Това означава не само прокурорът да говори внимателно, но и да покаже нагледно, че прокуратурата като институция реагира адекватно на съмненията за престъпления против държавата. Означава и президентът не само да говори за добре мотивирани решения, но и да взима такива. Но всъщност преди всичко означава ние като общество да осъществяваме активен и непрекъснат контрол върху нашите държавници.

Убедени в това и в силата на личния пример, група приятели инициирахме отворено писмо и съпровождаща го интернет подписка, които оспорват номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия, която Росен Плевнелиев направи. Подписката поставя под въпрос както аргументите, които Плевнелиев изрежда, така и цялостната работа на Велчев като главен прокурор. Ние смятаме, че неуспехът да бъде наложен закона в България не трябва да бъде възнаграждаван с нов висок и значим за държавата пост. Смятаме и, че повърхностни и слаби аргументи не са истинска прозрачност. Излагайки това свое убеждение, ние успяхме да спечелим подкрепата на Гражданска инициатива "Справедливост" за нашата кауза. Сега искам да приканя всички, които търсят действителна промяна в България да се запознаят с нашето писмо, да подкрепят подписката и при възможност да я разпространят. Точно такива конкретни действия са необходими, за да се случи постепенно промяната, която ние всички желаем.

С тази подписка няма да предизвикаме мека революция, но ясно ще покажем, че не искаме държавници с поведение граничещо с лицемерие. А точно такива граждански действия трябва да виждат както настоящи и бъдещи политици в България, така и хората, оказващи натиск над тях отвън. За всички тях такива подписки дават ясен знак какво ще подкрепим ние като представители на българското общество. А когато такива подписки получат силна подкрепа сред обществото, и медиите вече няма да могат да се преструват, че не са информирани за тях. Затова искам да приканя всички да помогнете слагайки името си на страницата на подписката. Само когато видят, че активните и будни граждани в България са единни в искането си за действия, подкрепящи думите, само тогава политиците ще се съобразят с такова искане.

Тази подписка няма да промени България за един ден. Но тя е една малка стъпка, която погледната като част от една по-голяма картина ще предизвика повече отговорност и повече справедливост, както сред политиците и правистите, така и в останалата част от обществото. А не е ли точно това важна част от промяната, която искаме?

Най-неотложната промяна

През 2006 написах първата си статия на политическа тематика. Тогава ме ужасяваше мисълта, че след близо 15 години хаос, България може да бъде обречена на още 7 години безвремие. Сега ме е обзело отвратително усещане за deja vu.

В България има много неща, които не са наред. Много имаме да работим, за да се гордеем от страната, в която живеем. Да се гордеем, не защото сме патриоти, а защото знаем, че ние сами сме изградили собствената си среда такава, каквато я искаме. По един или друг начин това се случва. Безспорно не по най-добрия и не както ни се иска, но едно по едно нещата се променят.

Всъщност пиша този коментар, защото съм твърдо убеден, че ние като граждани трябва да положим общи усилия да променим едно-едничко и ключово нещо, моментът за което ще дойде много скоро. Твърдо съм убеден, че това единствено нещо ще се отрази на хиляди други по-големи и по-важни неща в близките години. Затова ние трябва сега да съберем сили, да положим извънредно усилие, да направим промяна, каквато досега не се е случвала.

За какво говоря? Може би вече сте се досетили, че проблемът, който аз смятам за решаващ е това, което от ЕК наричат "правосъдие и вътрешен ред". Това е нещото, от което зависи силните на деня да уважават останалите, предприемчивите да печелят по справедлив път, престъпниците да се страхуват да убиват, а съдът в Страсбург да не глобява нас за това, че друг не си е свършил работата.

Разбира се тази тема за реда и правосъдието е огромна и сложна. Няма ден, в който в нея да няма скандали. Няма човек, който да не се е сблъсквал с абсурда на българското "правораздаване". Само че в тази безкрайна плетеница има една структура, която държи ключа на всяко по-голямо дело, и чийто ръководител има пълната власт и не е подложен на никакъв контрол.

Тази решаваща структура е прокуратурата (за мандата си Татарчев казва: "Над мен е само Бог"). А вече 20 години нейните ръководители са символ на абсурдите в България. Ако не знаете за тях, достатъчно е да напишете името на някой от тях в Гугъл, за да разберете каква престъпност и арогантност са концентрирани в тези иначе благоразумно изглеждащи личности. Последният от тях беше неформално номиниран от предишния президент и избран с абсолютно единодушие от тогавашния ВСС. Резултатите от това виждаме и до днес.

Може би не много хора в страната знаят, че наближава нов избор на главен прокурор. Още по-малко знаят за неформално обсъжданите вероятни номинации. Но при настоящите обстоятелства имаме пълни основания да смятаме, че ако ние не окажем необходимия (и огромен) натиск, ни чакат поне още 7 години абсурди и беззаконие.

Аз лично имам две конкретни неща наум, които разчитам, че ще направят необходимата промяна възможна. Първото, разбира се, е непрекъснато да сочим подривната роля на прокуратурата във всеки от ежедневните проблеми около нас. Само така мнозинството активни българи ще осъзнаят колко критичен е наближаващия избор. За другата стъпка ще пиша по-късно, но ще се радвам, ако някой сподели собствените си идеи как промяната може да бъде постигната.

А статията, която написах преди 7 години се оказа, че не само предвиди какво ще се случи (то не е трудно), но и дори подцени колко безскрупулна ще остане олигархичната система.

Приватизацията на Булгартабак

Покрай приватизацията на Булгартабак отново избуяха разни мантри от времето на комунизма, които за моя изненада, се оказа, че срещат подкрепа сред хора, които смятам за интелигентни. Затова искам да коментирам една статия, която приятел ми прати. Може би извадени от цялостния текст параграфите не дават пълна представа за статията, но ето тези, които ми направиха впечатление:

Приватизацията у нас се оказа по-тежка от торнадото, което удари Ню Орлийнс, поне причини четири пъти повече щети и бедствия за дълго. Изведнъж се оказа, че идеалните инвеститори не идват тук, за да развиват производство, а за да източват предприятия. Не ги интересуват сферите в които има конкуренция, а с хищно настървение заизвадиха пари за покупката на монополните предприятия, защото знаеха, че по този начин стъпват на гърлото на потребителите и ги превръщат в свои пленници. Няма български пример за добро управление на приватизиран монопол. Хиляди семейства всеки месец се зареждат с валериан преди да проверят сметката си за ток или вода, защото знаят, че от малкото листче с хартия ще ги връхлети ужас, подобен на роман на Стивън Кинг. А трябва ли да припомняме болезнените случаи с авиокомпания „Балкан” и „Кремиковци”, за да видим, че в тази икономическа градска легенда нещо куца.

Явно не всички помним, че през комунизма нямаше сфери, в които има конкуренция, а грубото описание на пазара се изчерпваше с наше, руско и най-доброто - нещо от страните в Централна Европа. Всъщност пазар е неточно казано, защото вторите две алтернативи най-често не бяха достъпни в нашите магазини. Иначе поради липсата на държавна регулация, монополите наистина злоупотребяват с положението си. Но "Кремиковци" и "Балкан" са изключително лоши примери в случая, защото става дума за две крайно неефективни предприятия, които ако не бяха приватизирани, щяха да бъдат ликвидирани.

На фона на това е хубаво да си припомним, че Булгартабак не е монопол като доставчик на цигари, а като купувач на тютюн, което само по себе си е огромен проблем за общностите, които са зависими от тютюнопроизводството.

Друг въпрос. Никой никога не е бил в състояние логично да ми обясни защо трябва да се приватизира едно печелившо предприятие. Защо държавата да се лиши от един доход, който да разпредели по други пера и да го отдаде в частни ръце? Нима някой би подарил заплатата си доброволно, дори и ако му обясняват, че с това действие ще спаси душата си? Нали все пак държавата трябва да има ресурси за своето функциониране? Лишавайки се от тях, тя започва да става куха, недействена, все по-малко социално и в крайн сметка – изпразнена от съдържание. Но всъщност идеолозите на тоталната приватизация нямат проблем с тази идея. Проблем ще имат всички онези, които един ден ще поискат достъпно здравеопазване, образование за всички или поддържани влакове.

В глобализиращата се икономика нещо, подобно на приватизацията, е свойствено не само за държавите, но и за предприятията. В бизнеса това се нарича аутсорсинг и често се прави, за да може организацията да се освободи от дейности, които не са са основни и да пренасочи освободените ресурси към основните. За една държава такива дейности са например сигурност, управление на природните ресурси и регулация на вътрешните пазари. А що се отнася до това дали една тежка бюрократична машина с много функции може да е по-социална от едно фокусирано държавно управление, връзката е толкова далечна, че не смятам за уместно да коментирам тук и сега.

От друга страна е хубаво да си припомним, че в случая става дума за Булгартабак и тютюнопушене, при което перспективата е да бъдат въвеждани все повече ограничения и на практика държавата се освобождава от необходимостта да проявява своеобразната шизофреничност от една страна да ограничава тютюнопушенето, а от друга да поддържа предприятие, занимаващо се с производство на цигари.

Цялата схема на идеологията „приватизация на всяка цена” е политическа до мозъка на костите си. Не се оставяйте някой да ви заблуди, че тоталната приватизация е експертно-икономическа теория, това е политика и то възможно най-скапана. Защото нейните адепти на българска почва, икономическите сектанти, които всекидневно ни заливат с намръщени лица и размахани пръсти по телевизията, всъщност не могат да посочат почти нито един успешен пример за приватизация на стратегически сектор. Точно обратното – там, където се настаниха частниците услугите се влошиха, цените скочиха, бюрокрацията стана невъзможна, а клиентите са третирани единствено като дойна крава.

Като оставим манипулативния изказ настрана, бих искал да оспоря универсалността на последствията. За мен пример за положително развитие след приватизацията е БТК. Аз съм склонен да се съглася, че в този случай цената може да не е била изгодна за държавата. Все пак БТК беше компания, която не смогваше включи в мрежата си желаещите абонати. В крайните квартали на София, хората се сдобиха с мобилни телефони преди да бъдат присъединени фиксираната телефонна мрежа. Поради динамичната среда в комуникациите в момента Vivacom предлага пълния спектър комуникационни услуги, включително и телевизия и мобилен интернет.

За завършек ще използвам друг цитат от статията, който смятам, че я описва най-добре: "предпочита крясъка и многословието, за да скрие, че лъже". Това е подход, който преди години аз видях и много силно ме впечатли в предизборната програма на БСП.

Системната грешка в българското висше образование

Безспорно в България има много сектори, в които все още цари тоталитаризъм, наследен от комунизма. Един мой приятел, в свой коментар във Facebook, обясни защо българското образование е един от тях. Прилагам текста на коментара:

ФМИ: 750лв (такса) + 1650лв (държ. субсидия) = 2400лв
НБУ(Информатика): 2600лв (такса)

Цената на услугата в държавните и частните университети е сходна като цяло. В момента, в който МОМН издействат законодателство, което действително да спазва принципа "Парите следват студента" и започнат да субсидират и частни университети и частни училища, тогава поставени вече в реална конкурентна среда повечето държавни университети и училища ще бъдат принудени или да повишат качеството на услугата си или да се самозакрият.
Всеки от нас има интерес от реална конкуренция между университетите - резонно е като студенти да поставим този въпрос пред министерството.

В противен случай държавните университети ще продължат да качват таксите без да повишават качеството на услугата, просто защото ще са монополисти в нискоценовия пазар.
20 години вече наблюдаваме следното явление:
- младите бъдещи икономисти отиват в УНСС
- електроинженерите в ТУ
- строителите в УАСГ
- учителите в СУ

Няма конкуренция. Ректорските ръководства са спокойни, защото винаги ще има клиенти на тяхната услуга, защото пазарът е монополизиран по сегменти. Частните университети не могат да припарят на техния нискоценови пазар, защото държавата възпира всячески частната инициатива.

В България хората инвестират сума пари и време в образование, а резултатите са нищожни. Излизаш магистър на 25 години (защото да си завършил университет е голяма работа в България) и започваш да работиш нещо, което в 80% от случаите няма общо с твоето образование.
Университетите пука ли им?! Риторичен въпрос - не, не ги интересува, те си имат сигурната порция новобранци всяка година.

Просто целият модел на образователната система е сбъркан - обърнат е към университетите, а не към студентите. Точно както моделът на държавната администрация е обърнат към самите институции, а не към нуждите на клиента (в случая гражданите).

В заключение ще кажа, че имаме връстници на по 23-24 години, които вече са създали производствени компании, реализирали са иновативни идеи, регистрирали са милиони печалби, реинвестирайки ги обратно, въпреки че НЯМАТ висше образование, а ние дали се залъгваме, че сме полезни на обществото, само защото ходим (а често и не ходим) на лекциите на някой доцент в университета. Абсолютен нонсенс!

Образованието не е самоцел, държавните университети - също.

И по ирония на съдбата водим тази дискусия в сайт, създаден от човек, който към дадения момент не е имал висше образование (Марк Зукерберг). Някой от нас пишат от телефоните си, които са създадени от човек, който все още няма висше (Стив Джобс).

Някъде има проблем

Бойко Борисов, в типичния си всезнаещ стил обявил относно нивото на българското училищно образование:

Нещо не е наред, за да има неграмотни ученици

Колкото и абсурдно е премиерът на България да направи такава констатация при положение, че резултатите дори не са нови, толкова много се изненадах и от адекватността на коментарите на читателите на Дневник. За съжаление както обикновенно използват доста простоват и груб език:

charlyb:

Не е наред ами! То ако беше наред, тъпанар като тебе ли щеше да ни е министър-председател?!

pi314_:

Нещо не е наред в системата, за да има (такава повсеместна престъпност), защото се дават много пари за (милиция). Фактите показват, че освен да искат пари, съсловията трябва да помислят за своето професионално израстване и за това, каква продукция дават срещу получените пари.

Което всеки ще се съгласи.

За образованието обаче ....

liolio3:

я го питайте тоя на снимката дали може да чете гладко , да анализира и осмисля текстове, и дали може да разчита графики, или може само да държи маркуча и да гледа лошо

Philip:

А, пак сте учуден господин Министър - Председател!
Образованието, науката, културата и здравеопазването, са значително по-важни от подслушването. Но е много по-лесно хората да се контролират и манипулират, вместо да се образоват.
Образованите задават неудобни въпроси, нали така другарю Борисов?! Та затова не се правете на неразбрал, отново.

chukundur:

В СТРАНА, в която премиера е прочел само една книжка ( после си призна, че разгледал само картинките й ), естествено е младото поколение да бъде скандално неграмотно.

vstoyanov:

"защото се дават много пари за образование. "

този човек какви наркотици употребява?

Хриси:

Те много неща не са наред, Боко. Като почнем от теб.

Jay Gould:

Мога да дам на премиера да прочете и "Конникът без глава"...
Защото и той е нещо такова :)))

Dehumanizer:

Ами за какво да четат? Те, учениците, имат очи, виждат докъде може да стигне един прост и необразован човек и съответно решават, че от много учене полза няма.

За съжаление хора, които осъзнават парадокса като тези читатели на Дневник са малко, а Бойко Борисов се държи като представителна извадка от онази част от обществото, за която определени форми на грамотност са проблем. Разбира се Борисов не е сам. Сред читателите също се намира един, който явно не е забелязал, че в неговата теория сметките не излизат:
Pondic:

Циганчетата не са наред, те дърпат процента надолу, както родителите им дърпат държавата към дъното...

Надявам се, че Борисов и Pondic ще спят добре довечера - те успяха да намерят врага, който е виновен за тяхното нещастие. Така въпросното нещастие се понася по-леко. Остава да се надяваме и някой ден да се замислят дали пък те лично не могат да променят нещо...

Отворено писмо с призив за свобода на словото от висши партийни функционери в Китай

Уважаеми приятели,

23 висши партийни функционери на Китайската Комунистическа Партия са подписали отворено писмо, което приканва правителството да подкрепи свободна и независима преса. Цензурата в Китай трие копия на писмото от китайски сайтове и блокира международни. Направил съм копие на английския и китайския текст.

Моля публикувайте копия и разпространете този текст (не линка към него), ако можете, за да стане достъпен от колкото се може повече интернет адреси. Ще е добре да има и доброволци, които да преведат и преразкажат текста, така че да е по-трудно той да бъде цензуриран по съдържание.

Благодаря!