Проблемите на моя лекар са и мои проблеми

Д-р Христо Хинков е написал много добра статия, описваща дълбочината на проблемите в българското здравеопазване чрез това, което стои в основата на една такава сложна система - отношението лекар-пациент.

За мен това е нещо, което в някаква степен мъчи всяко съвременно общество, не само българското. На практика в днешното време на индивида е много по-трудно човек да прояви загриженост за другия, да се опита да разбере света през неговите очи.

Смятам, че две от причините за това могат да се обяснят с открития в областта на психологията: от една страна преекспонирането на ролята на парите, но от друга - тяхната недостатъчност. Тук се опитвам да обясня това, което на пръв поглед може да изглежда противоречиво. Според мен, то е въпрос на баланс.

Първата причина е, че отношенията в съвременното общество все повече се базират на външни стимули, които допринасят до омаловажаването на вътрешните. Мисля, че проблемът тук е, че хората, а от това и вътрешните им мотивации, са различни - някои имат едни стимули да задълбочат връзката си с клиента, други - други, а трети може и да нямат. Чрез външни мотивиращи фактори (най-често пари) регулаторите се опитват да оеднаквят мотивацията. Проблемът е, че това въвеждане на стандартни мотивиращи фактори подрива и вътрешната мотивация на тези, които я имат силно изразена.

Втората причина, която е по-специфична за неработещите здравни системи, е свързана с откритието, че за хората, вършещи интелектуална работа, парите са само условен и частичен мотиватор. Те всъщност са фактор само дотолкова, доколкото човек изкарва достатъчно да си осигури задоволително съществуване. При нас това базово изискване не е покрито. Ако успеем да преодолеем този праг, от там нататък ролята на парите е второстепенна и отново значение придобиват фактори, които можем да твърдим, че са свързани с вътрешната мотивация - автономия, майсторство/майсторлък* и цел.



Накрая ми се иска да спомена, че смятам, че този проблем стои в основата на проблемите и в образователната система, но и по-общо във всяка сфера, където се дава персонализирана помощ.

* Не съм убеден, че съм превел английската дума mastery правилно.

Орел, рак и щука

Трима души, които говорят на три различни езика. За съжаление най-некомпетентният и най-неадекватният (по собствено признание преуморен) от тях има последната дума. Положителното в случая е, че при него нищо не е за последно.

Кой реши, че такъв човек е най-добрият избор да управлява България?

Sicko

Вчера гледах поредния филм на Майкъл Мур. Лично на мен този ми допадна повече от предишните негови, които съм гледал. Новият филм се казва Sicko (на места превеждан като Недъзи) и се занимава с абсурдите в американската система на здравно застраховане, които след това сравнява с обслужването в други страни по света. Разбира се филмът се ограничава с разглеждането на няколко частни случая, но това е именно първата необходима стъпка за задълбочен анализ и сравнение на здравните системи в различните страни.

Освен нагледен пример за неадекватността на сегашната система и корупционните практики, обхванали настоящия политически елит (на САЩ), за мен Sicko е доказателство, че има сфери, в които чистият либерализъм е вреден за обществото и малко добре премерени регулации, могат да постигнат завидно подобрение. Филмът е и доказателство за това, че добре информирано взаимстване от чужди добри практики може да спести дългогодишно повтаряне на чужди грешки. Някак си между другото във филма става дума за критичните разлики между демокрация и капитализъм, както и за ангажимента на обществото към неговите най-ценни представители (напр. майките или доброволците при бедствия).

Може би най-уважаваната световна медия, BBC, също наскоро направи предаване по темата - DocArchive: Building Better Health:

• Part One: Jill McGivering compares two very different free health systems in the developed world: the British NHS and that of the US state of Massachusetts


• Part Two: Jill McGivering explores whether China is doing enough to provide healthcare to 1.3 billion people and what it can learn from the struggles of the developed world

А къде е България? Оказва се, че правителството на ОДС (1997-2001) успешно взаимства основната и най-неоспорвана практика в съвременното здравеопазване - правото на всеки да има личен лекар. Този своеобразен здравен консултант служи като близък до семейството посредник в ориентацията и комуникацията с тясноспециализираните доктори. Така се избягва типичното за страни като САЩ и Китай безидейно лутане по скъпи и тяснопрофилирани специалисти. Но реформата в здравеопазването остава непродължена. В последващите години ние някак си сме съумели да вземем най-лошото от всички системи. При нас има както държавен монопол, събиращ данъци, така и доплащане при всяка услуга. При все това при нас работата на лекарите е отвратително подценена и на хората се налага да изправят изродената система с нерегламентирани плащания. Много често не защото лекарите им искат, а защото виждат нищетата, в която им се налага да помагат на другите. Това е резултат на дългогодишна липса на реформи или само половинчати такива. Подобна реформа има нужда от време, а видяхме, че в идеите на НДСВ и БСП не само липсва приемственост, но и липсва способност да се осъзнае чуждата идея. Факт е, че дори в рамките на правителството на Станишев, Евгений Желев не съумя (или не пожела) да разбере замисъла на предшественика си.

За да ободря картината, искам да добавя, че през последните години се убедих в качеството на Токуда Болница, както за пациентите, така и за работещите там, но това се дължи на факта, че там имат допълнително финансиране от Япония.