Мъртви души*

* Взаимствам името "Мъртви души" от едноименната книга на Николай Гогол, защото смятам, че словосъчетанието добре описва феномена, за който пиша тук. Не виждах връзка със самото съдържание на книгата. След това се замислих и вече не съм толкова сигурен.

Наскоро гледах един филм, който развива на пръв поглед странен сценарий. Това е The Purge: Anarchy (преводът може би е: "Пречистването: Анархия"), а действието му се развива в САЩ. Филмът описва един свят от бъдещето, където има един ден в годината, в който всякакви престъпления, включително убийства, са разрешени. Сюжетът на филма се развива в този ден и в него се проявяват идеи за това как на този ден утайката на обществото се самопречиства. В него се вижда как нещата много бързо могат да излязат извън контрол и да се влошат още повече:

За съжаление това, което за някои е антиутопичен сценарий, за други днес се оказва реалност. Ето една случка, която намерих разказана във Фейсбук на руски. Според профила на авторката, тя живее в Новосибирск:

Соседский паренек занес ключи от квартиры.
- Надолго уезжаешь?
- Не знаю...
- Это как?
- На Донбасс еду, воевать...
- Господи, зачем?
- Я боец. Такие как я знают, что скоро большая война. Года через два... Надо готовиться, надо быть в форме.
- Будешь убивать таких же как ты украинских ребят, единоверцев?
- Мы в равном положении. Они тоже собираются меня убивать.
- А с кем будет большая война?
- Мне без разницы. Хотите анекдот? Заходит в Россию 5-миллионная китайская армия, неделю идут по тайге, вдруг деревня - пять домов. Все жители в одном доме гуляют свадьбу. Китайцы заходят в дом, видят жениха мордой в салате. Офицер объявляет: "Мы взяли вашу территорию под свой контроль". Жених поднимает лицо из салата и спрашивает: "А сколько вас?" - "5 миллионов" - "Ну, дела! Где ж мы вас хоронить-то будем?"
... Мне не смешно, и парень даже не улыбается. Ноль эмоций.
- Ты, допустим, идейный. А другие ребята зачем туда едут?
- Большинство от скуки спасаются. Побегать, пострелять. На войне хорошо - не надо ничего самому решать. Простая жизнь.
- А смерть?
- Смерть тоже простая. Лучше, чем дома заживо гнить... Мне пора. Ключи родителям отдайте. Они думают, что я гуманитарку повез и скоро вернусь. Не говорите, пожалуйста, про наш разговор.
... Что характерно - ни слова про Новороссию, бандеровцев, защиту русских...

Може би нямаше да приема този разказ толкова сериозно, ако и аз не познавах хора, които имат нагласата за някакъв подобен катаклизъм, по думите на един от тях: "Да ни дадат на всички по един пистолет и да останем само 500 човека". Наскоро роднина на една позната, българин живеещ в Швеция, се оказа убит в Украйна. Не съм разпитвал за обстоятелствата.

Преди време бях видял това описано и от един от т.нар. "киборги" - украинските войници, които са се окупирали в летището на Донецк и вече седмици отблъскват постоянните атаки на т.нар. "опълчение" на ДНР след сключването на примирието в Украйна. В интервю по време на ротацията му, Евгени "Маршал" казва, че Русия им стоварва "своя човешки боклук, така да се каже, за да ги почистим". Той добавя, че тези хора не умеят да воюват и дава примери за това. Можете да го чуете в 1:20-1:45 минута от това видео:

И това не е само в Източна Украйна. Новините са пълни с примери как хора от цял свят се стичат към зоните на военни конфликти по света. Правят го с най-различни мотиви, само някои от тях доловени от репортерите или засегнати във филма The Purge.

Тези истории ме карат да си мисля как въпреки привидното спокойствие, бездната между обществото и отчаяните от него се разтваря. Прочистването, като реакция от разтварянето на тази бездна е реалност днес. То не е регламентирано като ден в годината, а е избутано в зоните, които са извън контрол. Филмът показва само една много малка част от причините защо това не може да бъде оставено така. Най-вече, защото озверелите тълпи от аутсайдери за съвременното общество в безумието си взимат и невинни (дори нерядко - заслужили особено уважение) жертви. Но и защото вендетата, част от насилието, е подсилващ се порочен кръг.

Съмнявам се, че тези хора ще могат някога да живеят адекватно. Подобно на мечките-стръвници, когато зверствата и убийствата започнат да се повтарят и станат част от нечий живот, човек привиква към тях. Именно затова е важно да предпазим децата, имали досег с тази отровна среда (у нас това са най-вече бежанците) от развиване на подобни страсти. Трябва да им покажем, че ние като общество се грижим за тях и да им помогнем да се привържат към това общество така, че да могат да бъдат съпричастни с чуждото страдание.

Ненадейният наблюдател

Който следи този блог знае, че се интересувам от събитията в горещите точки по света. Тук съм писал за Грузия, Китай, Молдова. Правил съм го защото в определени моменти съм смятал, че хората около мен, които се интересуват, не обръщат достатъчно внимание на детайли, които смятам за важни. За други теми, които следя не съм писал, защото не съм имал какво да добавя към разговора.

Тези дни много силно ме вълнуват събитията в Украйна. Смятам, че те са много показателни за това, което се случва в България, макар и в много по-малка степен - без престрелки и жертви. Нямам лични приятели, които са украинци, но въпреки това смятам, че успявам да получа много широко покритие на темата, четейки медии на 5 езика (е, някои не крайно пълноценно). Успях да наблюдавам дистанционно събитията в Одеса - като повратна точка на руския сепаратизъм в Украйна - от различни противоречащи си перспективи на мои приятели, които отидоха там. Затова смятам, че съм много чувствителен към манипулациите (например RussiaToday) или просто незаинтересоваността (Telegraph, Forbes) на медии да предоставят пълноценни гледни точки.

Точно в този контекст една ненадейна медиа ми направи изключително силно положително впечатление. Това не е Guardian, известен с търсенето и на левия наратив в конфликтите по света (въпреки че за Украйна техните новини са завидно детайлни). Не е и The Daily Beast с техните радикални и подривни прочити на събитията. Всъщност става дума за Vice, които за много хора в България са известни с лайфстайл (за по-педантичните - от англ. "lifestyle", на български може би се превежда като "модни") материалите си като българското им видео за Vagina Crew. На мен лично лайфстайл изданията са ми доста скучни. Оставам с впечатлението, че се опитват да ми наложат неща, които не ми идват отвътре (всъщност изключението от това усещане - държа да отбележа - беше българското издание на Intelligent Life което в краткото си съществуване имаше доста авторски материали).

Та при тази моя нагласа, която в голяма степен е изградена именно на базата на Vice, откриването на новинарския им канал с репортажи от конфликтни краища на света беше много голяма приятна изненада. Първо видях откъслечни репортажи от Крим, като този:

После видях, че техните предавания от горещите точки продължават. Сега виждам, че са започнали и поредици за Венецуела и Централноафриканската република. Техните репортери се опитват да разговарят с всеки, който има желание за това. Това, което ме впечатлява при тях е, че с техния подход на лайфстайл медиа те успяват да предразположат хората да говорят, въпреки че тези хора често са скептични към масовите медии. Това, разбира се, няма как да е информация, която е изчерпателна. За да има обективно покритие на събитията, е необходимо да има много подобни източници, които да допълват картината на обобщенията, които основните медии правят.

В същото време като, че ли един такъв поглед е достатъчен, за да възникне въпроса: "Защо на някои места протестите са достатъчно толерантни, за да възникнат анти-протести, а на други - не?" Разбира се зад феномена на анти-протестите има много други фактори, като например липсата на пълноценен диалог между двете групи, но наличието на две гледни точки винаги дава възможност те да бъдат съпоставени.

Неуместен тон

Не съм следял отблизо политическите процеси в Турция. Затова и доскоро нямах обособено мнение за турската Партия на справедливостта и развитието. Имах откъслечни впечатления за неколкократни ултиматуми към ЕС:

• Гюл заплаши, че няма да участва в среща с ЕС, ако не бъде предложено пълноправно членство на Турция


• Турция обвърза влизането си в ЕС с изграждането на “Набуко”

Днес Ердоган отново беше на първа страница с критиките си към навлизането на израелската армия в ивицата Газа и демонстративното си напускане на икономическия форум в Давос, Швейцария. За мен това е евтино лицемерие на фона на турските военни операции срещу Кюрдската работническа партия, които преминаха и на територията на Ирак.