Българският ЖП транспорт не се изчерпва с БДЖ

Днес докато се разсейвах от работа набързо нахвърлях аргументи срещу разглеждането на БДЖ като безалтернативно бъдеще на ЖП превоза в България. Препубликувам ги тук:

1. Вече от много години в Европа успешно се развива практиката на разделяне на инфраструктура от услуги - това се случва не само в железопътния превоз, но и телекомуникациите и енергетиката. В нашите железници това са съответно Национална компания Железопътна инфраструктура (НКЖИ) и БДЖ. БДЖ има огромни задължения към НКЖИ, които ограничават възможностите на втората да съинвестира (да участва в европейски проекти) в подобряване на инфраструктурата.
2. След разделянето, БДЖ всъщност се превръща в само един от няколко оператора на ЖП превози. В България само товарните превози са либерализирани, като е въпрос на време това да се случи с пътническите. В момента (отчасти заради баланса цена-качество), бавно но устойчиво БДЖ губи пазарен дял.
3. БДЖ е товар. Както за данъкоплатците с това, че реализира загуби, така и за НКЖИ, като предлагаща инфраструктура, но не получаваща адекватно за това заплащане.
4. В Чехия, където и пазарът на пътнически преводи е либерализиран, вече получават резултати. Там от много години се радват на присъствието на луксозните IC/EC на Deutsche Bahn, но им се предлагат и евтини билети от местни превозвачи.
5. Социалната функция на пътническите ЖП превози не е задължително да бъде обвързана с държавен превозвач. Така вместо парите от държавния бюджет да отиват в покриване на загубите от евтините билети на БДЖ, те могат да бъдат давани на превозвача, който социално-подпомаганите пътници избират. Подобен механизъм се използва при концесията на обществения транспорт в големите градове.

За съжаление в България цари беззаконие. То се изразява в повсеместната корупцията и в отказа на прокуратурата да си върши работата. Резултатът е, че това проваля организацията както на разделянето на инфраструктура от услуги, така и субсидираните концесии за градски транспорт в София.

Още веднъж за АЕЦ в България

В Капитал излезе интервю с изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй. В него няма нищо, за което не съм писал в предишната си статия по темата, но когато нещата са обяснени от първо лице, те звучат много по-убедително. Разбира се, остава въпросът защо това интервю излиза след референдума, а не преди него. Моят отговор е, че очевидно това е интересът на самия интервюиран и хората около него.

В интервюто се споменават данни, че наистина цените на електроенергия на свободния пазар в региона продължават да спадат:

Имате ли намерение през тази година да започнете провеждането на общи търгове за износ и за вътрешен пазар, тъй като ЕК отправи критики към България в това отношение?
Ние вече провеждаме общи търгове. Миналата седмица имахме такъв за продажба на електроенергия за февруари, март и април. За март и април обаче предложените цени бяха прекалено ниски и прекратихме търговете. Като цяло цените на електроенергията падат драстично, което ще се отрази на цялата енергетика. Мисля, че АЕЦ ще издържи поради това, че продукцията му е с ниска себестойност, но няма да се отрази добре на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2".

Защо, какви цени постигнахте?
64.46 лв. за мегаватчас, което на фона на енергията в Унгария, която без таксите е около 30 евро, е добра цена.

Разбира се да разграничаваш дейността на НЕК от АЕЦ Козлодуй е силно манипулативно, една от причините за което се вижда и от по-долната част на тази статия.

Става дума и за това, че официалните данни за доходността на АЕЦ Козлодуй са подвеждащи, защото в тях не са калкурилани целите разходи и сега НЕК (и съответно българските данъкоплатци) ще трябва да плащат допълнително. Не за изграждането на нови мощности, а за вече съществуващи такива, които по този начин се оказват по-скъпи от директно калкулираната цена. Типично по български тези пари не се приспадат от печалбата на АЕЦ Козлодуй.

Как ще отговорите на критиките от ЕС, че спрените блокове все още не са изведени от експлоатация и реално ЕС няма как да осигури всички необходими средства за тази цел?
Извеждането на блоковете от експлоатация е отговорност на Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци, към което сега прехвърляме 3 и 4 блок. Знаете, че светът няма достатъчно опит в извеждането от експлоатация на ядрени блокове, което поражда допълнителни проблеми в цяла Европа. Реално в момента ние се учим. Не бих обаче се съгласил, че нещо е изхарчено не както трябва, при положение че са правени одити от Европейската банка за възстановяване и развитие, имало е и наблюдения и от Европейския парламент. Освен това, откакто Делян Добрев е министър, тук се монтираха камери и ежедневно се гледа какви манипулации се извършват. Трябва да ви кажа, че процесите бяха много забавени, но сега всичко се върши с много бързи темпове.

Откъде все пак ще дойдат средствата за извеждането от експлоатация?
Част от средствата ще дойдат от ЕС а останалите - от държавата. По принцип, когато тези блокове са работили, е трябвало да има фонд, в който да бъдат заделяни пари за извеждане от експлоатация. Такъв фонд обаче е нямало. Затова сега българската държава трябва да плати за това, че навремето се е ползвала евтин ток.

Всичко това още веднъж показва, че за нас като общество няма никакво значение дали ядрената енергетика е евтина, защото ние участваме в плащането на разходите, но не толкова и в разпределянето на приходите.

Накрая искам да повторя тезата си от предишната статия: България няма нито административен капацитет да поддържа ядрена енергетика, нито гражданския капацитет да контролира процесите около управлението ѝ. Тези две неща отнемат много време за изграждане, затова и не виждам как това може да се промени в близкото десетилетие.