Наскоро завърших докторантурата си, в която се занимавах с технологии, които подпомагат ученето. Вече съм писал за различните форми на знание и как може да се подхожда към тях. В тази статия искам да покажа един друг начин това да бъде обяснено. Донякъде тя се основава на статията "Отвъд разбирането" ("Beyond Understanding") на Дейвид Перкинс към сборник от изследвания за преломните концепти (threshold concepts).
Причината да напиша тази статия обаче е друга - днес видях една картинка, която обяснява голяма част от това нагледно:
@aquarry Correct!... knowing how to connect the dots makes all the difference. pic.twitter.com/W56DS4yUOq
— Ron Letkeman (@letkeman) March 4, 2014
Ето няколко примера, които илюстрират техники и платформи реализиращи тези категории. С декларативното знание (knowledge в картинката) е най-лесно. Това са просто факти и такива виждаме всеки ден в Уикипедия и новинарски хроники. Процедурно знание (в илюстрацията - experience) се съчетава в модели и инструкции. Такива са обикновените рецепти за готвене, но и други специализирани модели като тези от стопанското управление, математически методи или шаблони за дизайн.
Значително по-сложно е при това, което в картинката е описано като креативност. Това е онова, което Перкинс нарича проактивно знание. Когато видяхте котето, запитахте ли се "Защо коте, защо не куче, защо не футболен стадион или каквото и да било друго?" Това е точно онази проактивна форма на знание, която Перкинс описва, и която позволява на човек да знае кога, къде, с кого и защо да направи нещо. Не знам дали има прости техники, които могат да илюстрират тази форма на знание. Може би социалните мрежи и други технологии, които свързват хората, но при тях основното не е самата технология, а целта и съдържанието, с които хората ги изпълват. Именно затова страшно много се интересувам от специализирани мрежи за генериране на идеи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар