Рай и ад, старание*

От същия храм в Чанг май. Бях направил снимки на около 20 подобни табели в онзи храм. Този беше единственият, който намерих и имаше преводи. Надписи имаше и в други. За съжаление съм загубил другите снимки, които направих.



* Ще се радвам някой да ми помогне с добър превод на тези будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

Храм, Мир*

Табела от будистски храм в Чанг май.

Храм: Ако определяте храм като пагода или манастир, тогава това място не е храм. Но ако определяте храм като място за мир и доброта, тогава - да, тази гора и тази пещера са храм.

* Ще се радвам някой да ми помогне с останалите преводи на будистски табели от Тайланд, защото на мен ми е трудно.

Бюджетът на България

Прави ми впечатление, че много хора обвиняват Дянков за работата му. Струва ми се, че тези хора пренебрегват едно обяснение от края на 2009. Тогава стана ясно, че Костов е предложил на Дянков да не спасява бюджета в края на годината.

Аз си позволих да посъветвам г-н Симеон Дянков да разплати всичко миналата година, за да се прояви реално съществуващият дефицит и да влязат начисто в 2010. И чрез политически дебат за актуализация на бюджета хората да разберат какво се е случило. Решението за по-малко разходи, за да се спаси бюджетът на Сергей Станишев, сега показва своята слабост. Неразплатените сметки на държавата запушват цялата система на разплащане по линията на обществените поръчки. Освен сериозен удар върху фирмите силно се влошава и обстановката за 2010 г.

Дянков обяснява неговото разбиране в Дневник:

Министърът коментира предложението на Иван Костов от миналото лято държавата да разплати задълженията, поети от предишното правителство, и така отговорността за целия дефицит да се припише на тройната коалиция като правилно, но само от политическа гледна точка. "Тогава бюджетният дефицит щеше да бъде много по-голям, над 3.5% от БВП, и щяхме да надхвърлим един от критериите за ERM2. Не само заради ERM2, но и за стабилността на борда, което всъщност е по-важно, не допуснахме голям дефицит, макар че от политическа гледна точка беше по-лесно", каза той.

Мисля, че това е много отговорна постъпка. Имайте я предвид когато пак стане дума за липса на пари в държавата до края на кризата.

Външна и вътрешна мотивация

Наскоро гледах един епизод на телевизионното шоу The Apprentice, в който отборите трябва да направят радио хит. Накрая от загубилия екип казват, че са рискували и загубили. Единият от асистентите на Тръмп (Джордж) поправя, че това не е било риск, а глупост и, че който се опитва да променя публиката, губи. Това е 100% вярно в света на бизнеса, където консуматорът е цар. Затова и в повечето комерсиални индустрии малцина рискуват, а повечето се борят да докопат дял от баницата на консуматорите. Просто те правят това, за да вземат парите - най-тривиалният външен мотивиращ фактор.

Но има една друга паралелна реалност, в която да правиш нещо, в което няма достатъчно ново и риск, е просто плагиатство. Това е светът на некомерсиалното изкуство и културата. Свят, в който вътрешната мотивация на хората е движещата сила. Свят, в който идеите се реализират така както авторът им иска да ги види. Свят, в който ако успееш, може да не забогатееш непременно, но във всички случаи някой някъде ще си спомни за теб и може би дори ще си заслужиш да бъдеш споменат в някоя книга за твоята област. Именно това е светът, в който става промяната. Именно от там идват новите идеи, които индустрията после предъвква многократно докато има кой да плаща.

Разбира се, има и един свят на иноваторството и предприемачеството, който някак си успява да се задържи посредата. Но когато аз започвам нещо, все по-често се питам: за пари ли го правя или за удоволствие. И това ми помага да преценя кой дърпа конците - аз или пазара.

Проблем ли е неинформирания активизъм

След втората статия в блоговете на Капитал за вредата от неинформирания активизъм, реших да споделя защо тези статии ми се струват крайно безсмислени.

На първо място: да, фанатизирания и неинформиран активизъм е доста жалко явление.

Но за мен не това е проблемът. За мен е явно, че другата страна е неспособна да защити своите "доказани" позиции. И имено това е проблемът, че в цитираните дебати никой не си прави труда всъщност да потърси и популяризира възможно най-обективната истина, доколкото тя съществува или поне да покаже последни изследвания. А имено активизма провокира публичност и опити за диалогичност. Поне на теория, за да се избегнат ненужни конфликти. В България този ефект е доста слаб и където се забелязва, аз го отдавам на популизма на хора като Бойко Борисов, които в стремежа си да се харесат, без много-много да мислят си изпяват всичко, за което се сетят - не е лошо.

А например във Великобритания обществото очаква от учените да взимат участие в медийния дебат. Самите научни институции полагат усилия да подобрят медийните умения на своите кадри. Правителството разполага с паралелна структура от учени-консултанти, които - с тежестта на авторитета в областта си - изказват мнения по актуални теми.

Затова когато в блоговете на Капитал се появят статии, които взимат страна, изтъкват някакви факти, без източници (въпреки претенциозното име на категория - наука) и слагат думи в устата на опонентите си, аз се замислям всъщност дали авторите не говорят за самите себе си. Но трябва да си призная, че - заради тези мои мисли - и в двата случая не успях да се навия да прочета цялата статия до края.

Web x.0

Често чувам хора от интернет средите да говорят за Web 3.0. Това е своеобразното продължение на идеята, която Тим О'Райли въвежда с името Web 2.0, което описва възникващия феномен на социалните мрежи и много други повече или по-малко свързани технологии. Различни хора отъждествяват Web 3.0 например със семантичната мрежа - технологиите, които позволяват на машините да разбират контекста на обектите (например думите), с които работят. За мен това е странно и показва неоценяване на дълбочината на феномена, получил прякора Web 2.0.

За да обясня какво имам предвид, ще започна с една презентация за Web 2.0, която съм изнасял. Тя представя нещата доста опростено, но смятам, че улавя основните моменти във феномена:

TOSMI Web2.o

View more presentations from Martin Ruskov.

Дотук няма нищо спорно, но е интересно какво всъщност е социална мрежа. За мен важен, но често пренебрегван факт е, че понятието няма общо с технологии. Социални мрежи има откакто хората са способни да общуват. Технологиите в Web 2.0 само силно катализират този процес.

Всъщност аз виждам много добро обяснение на значението на социалните мрежи в теориите за социалния конструктивизъм и социалния конструкционизъм. Просто казано, идеята на тези теории е, че знанието (а защо не и истината) не съществува по принцип, а е нещо, което хората конструират колективно. Един нагледен пример за това е Уикипедия. Именно тези идеи показват, че феноменът Web 2.0 далеч не се отнася до конкретни технологии, а до начин на съществуване на обществото като цяло.

Затова и аз смятам, че нещо като семантичната мрежа, което по някакъв начин придава интелигентност на машините, е много по-малка стъпка. А между другото семантичните мрежи в определена степен вече са факт...

Личното и публичната администрация в България

Покрай поредния опит да се прокара законно следене на лична комуникация в България се развихриха странни дискусии, вкл. на тема "имам ли какво да крия". Странното е, че много рядко се споменават теми като граждански контрол, технологични възможности или гаранции за защита на събраните данни. В същото време в България традиционно се злоупотребява с лични данни от всевъзможни институции. Наскоро нашумя историята на Еленко Еленков за начина, по който се получават пакети от чужбина.

Но един друг огромен проблем - за който рядко се говори - е публичният достъп до лични данни. Само два примера са Търговският регистър, откъдето могат да се научат личните данни на всеки, който някога е бил в ръководството на фирма, и НОИ, където по ЕГН може да бъде разбрано името на човек. Това улеснява например изработката на фалшиви лични документи.

Неадекватността на ситуацията се подчертава още повече от факта, че след като явно в НОИ са разбрали, че има проблем, те са взели някакви мерки. В резултат можем да прочетем този текст от главната страница на сайта:

Уважаеми Г-жо/ Г-не,
Националният осигурителен институт е въвел допълнителен код при проверка на здравноосигурителния статус. Предлаганата услуга е предназначена за персонална проверка. Допълнителното изискване е поставено с цел защита на Вашите лични данни от неоторизиран достъп. Кодът е случаен и съдържа поредица от шест символа, които трябва да бъдат въведени от клавиатурата точно – букви на латиница (без значение малки или главни) и цифри.

Става дума за така наречения CAPTCHA код, който е средство да бъде ограничен достъпа на автоматизирани системи. Това обаче по никакъв начин не възспира други форми на неоторизиран достъп. Друга по-адекватна мярка, която са взели, е ограничаването на видимата информация след подаване на заявка. И все пак проблемът остава.

Когато бъде признат този проблем, възниква една друга трудност: огромните усилия и средства, които са необходими да бъде реално подобрена практиката във всяка една конфликтна ситуация.

Но най-лошото е, че голяма част от българското общество продължава да не осъзнава, че изобщо има проблем.