четвъртък, 15 октомври 2009 г.
Гласуването и надеждността
Във Великобритания регистрирането за гласуване подобрява кредитния рейтинг. Замислих се каква е мотивацията зад това...
сряда, 7 октомври 2009 г.
Настрадин Ходжа и мъдростта
Много ми допадна една историйка за Настрадин Ходжа, на която попаднах преди време:
Виждал съм тази история цитирана по различни поводи, кога като добър пример, кога - като лош. Но на мен лично много ми допадна.
Няма как надълго и нашироко да се аргументирам, затова просто ще направя една препратка към социалния конструктивизъм и факта, че един от основоположниците му - Лев Виготски в момента е един от най-цитираните автори в научните публикации от психология през педагогика до управление на знанието. Една от основните тези на социалния конструктивизъм е, че знанието и мирогледът са не се предават (или преподават), а се пресъздават колективно.
Настрадин Ходжа го направили имам в една селска джамия, ама него хич не му се разправяло със селяните. Влязъл първият ден и попитал множеството:
- Знаете ли сега какво ще ви кажа?
Хората казали:
- Не знаем.
- Ми като не знаете, няма какво да говорим.
Влязъл на следващия ден и пак пита:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
- Знаем - казали хората.
- Като знаете, аз защо да ви приказвам.
И си излязъл. На третия ден влязъл и рекъл пак:
- Знаете ли какво ще ви кажа?
Половината рекли - знаем, другите - не знаем.
Той им казал:
- Ха сега тези дето знаят да кажат на онези дето не знаят.
Виждал съм тази история цитирана по различни поводи, кога като добър пример, кога - като лош. Но на мен лично много ми допадна.
Няма как надълго и нашироко да се аргументирам, затова просто ще направя една препратка към социалния конструктивизъм и факта, че един от основоположниците му - Лев Виготски в момента е един от най-цитираните автори в научните публикации от психология през педагогика до управление на знанието. Една от основните тези на социалния конструктивизъм е, че знанието и мирогледът са не се предават (или преподават), а се пресъздават колективно.
петък, 2 октомври 2009 г.
Креативните индустрии като двигател
Случайно попаднах на статия на Петко Дурмана за креативните индустрии. Препоръчвам статията за четене и темата за размисъл. А аз мога да добавя, че подобно на цитирания Лондон, икономиката на друга водеща европейска столица е силно ориентирана към креативните индустрии - Берлин.
сряда, 30 септември 2009 г.
Ситуацията е очевидна
Гражданите, организациите и международната общественост се опитват да се противопоставят на ТИМ, а държавата пази неутралитет в конфликта.
Наистина ТИМ е много влиятелна структура, може би повече от СИК и ВИС през 1996. ТИМ има завидна както физическа, така и икономическа сила, а и контрабандни канали.
Новото правителство има само един правилен ход в тази ситуация и колкото да е труден, той е ясен на всички, но за целта може би премиерът ще трябва да загуби имиджа си на супергерой и да си спомни годините в охранителния бизнес и МВР.
Наистина ТИМ е много влиятелна структура, може би повече от СИК и ВИС през 1996. ТИМ има завидна както физическа, така и икономическа сила, а и контрабандни канали.
Новото правителство има само един правилен ход в тази ситуация и колкото да е труден, той е ясен на всички, но за целта може би премиерът ще трябва да загуби имиджа си на супергерой и да си спомни годините в охранителния бизнес и МВР.
петък, 24 юли 2009 г.
Новото правителство и българите в чужбина
Новата провокативна новина от България е назначаването на Божидар Димитров за министър без портфейл, отговорен за българите в чужбина, освен други приписвани отговорности.
За мен Божидар Димитров е един от олигархичната клика, който има съмнително близки отношения с Черепа и Първанов (дали към този списък не трябва да се добави и Борисов), за да му имам доверие. Връзките му с ДС влошават това впечатление. Михаил Неделев, не без основание, вижда в назначението му стъпка в един по-дълъг контекст. Но като че ли това избледнява на фона на особената му неадекватност да се занимава конкретно с проблемите на непрекъснато увеличаващите се емигранти от България.
Всъщност самият Димитров съмнително премълчава това:
Той заявява фокус върху хора, които заради систематично погрешната комунистическа политика в България през последните 70 години, нямат никакви основания да се асоциират с нашата държава. За мен тази политика се изчерпва с псевдонационалистическо образование вътре и коминтерновска глобализация отвън (разбирай Съветското преди нациите). А това е в епохата, в която техниките за асимилиране в тези части на Европа достигат своята висота (примери от Беломорието, Македония и Родопите).
На практика (и по това мнението ми се отличава от това на Михаил Неделев), инвазивната риторика спрямо Македония или други региони с исторически български малцинства е контра-продуктивна. Всъщност аз съм склонен да подложа на съмнение доколко тези малцинства все още съществуват. Каква причина има например един потомствен славянин от Беломорска Македония да се определя като българин, след като това би му донесло само негативи, а така или иначе в средата му няма нищо българско. Имам пресен спомен от човек от Македония, който от около 40 години живее в Австралия и води доста глобален живот. Разбира се когато се срещахме във Финландия намерихме много общи теми. Но ме изненада страшно много колко беше убеден, че днешните македонци генетично са по-близо до спартанците, отколкото до славяните.
Другият (може би по-голям) проблем с Божидар Димитров, е че той по никакъв начин не споменава емигрантите. Независимо дали говорим за чикагската, испанската и английската диаспора или студентските общества. В този контекст Божидар Димитров е безличен в сравнение с дейността на НПО-та, включващи българи в чужбина като СБС Бъдеще или Българския Великден. В контекста на поредната вълна млади хора, които панически търсят как да избягат от България, Божидар Димитров не е човекът, който ще положи усилие да осъзнае проблемите. По скоро е човекът, който ще ги задълбочи. А понеже Димитров споменава историческите обстоятелства, няма как да не обърна особено внимание на факта, че от страна на българската държава, политическите проблеми се увеличават, а не намаляват.
А иначе просто така: къде е границата на отговорностите на този министър без портфейл и министъра на външните работи?
За мен Божидар Димитров е един от олигархичната клика, който има съмнително близки отношения с Черепа и Първанов (дали към този списък не трябва да се добави и Борисов), за да му имам доверие. Връзките му с ДС влошават това впечатление. Михаил Неделев, не без основание, вижда в назначението му стъпка в един по-дълъг контекст. Но като че ли това избледнява на фона на особената му неадекватност да се занимава конкретно с проблемите на непрекъснато увеличаващите се емигранти от България.
Всъщност самият Димитров съмнително премълчава това:
Помолен за коментар дали този пост не се създава само за него, Димитров отговори: "Ако приемем, че 4 млн. българи са излишни, тогава и министерството е излишно." Става въпрос за българи, които по волята на историческите обстоятелства са се оказали извън границите на България - македонските българи, българите в Албания, в Косово, в Северна Гърция, в Сърбия, Румъния, Молдова, Украйна.(от статия в Дневник, озаглавена "Приех да съм министър, защото познавам проблемите на българите в чужбина").
Той заявява фокус върху хора, които заради систематично погрешната комунистическа политика в България през последните 70 години, нямат никакви основания да се асоциират с нашата държава. За мен тази политика се изчерпва с псевдонационалистическо образование вътре и коминтерновска глобализация отвън (разбирай Съветското преди нациите). А това е в епохата, в която техниките за асимилиране в тези части на Европа достигат своята висота (примери от Беломорието, Македония и Родопите).
На практика (и по това мнението ми се отличава от това на Михаил Неделев), инвазивната риторика спрямо Македония или други региони с исторически български малцинства е контра-продуктивна. Всъщност аз съм склонен да подложа на съмнение доколко тези малцинства все още съществуват. Каква причина има например един потомствен славянин от Беломорска Македония да се определя като българин, след като това би му донесло само негативи, а така или иначе в средата му няма нищо българско. Имам пресен спомен от човек от Македония, който от около 40 години живее в Австралия и води доста глобален живот. Разбира се когато се срещахме във Финландия намерихме много общи теми. Но ме изненада страшно много колко беше убеден, че днешните македонци генетично са по-близо до спартанците, отколкото до славяните.
Другият (може би по-голям) проблем с Божидар Димитров, е че той по никакъв начин не споменава емигрантите. Независимо дали говорим за чикагската, испанската и английската диаспора или студентските общества. В този контекст Божидар Димитров е безличен в сравнение с дейността на НПО-та, включващи българи в чужбина като СБС Бъдеще или Българския Великден. В контекста на поредната вълна млади хора, които панически търсят как да избягат от България, Божидар Димитров не е човекът, който ще положи усилие да осъзнае проблемите. По скоро е човекът, който ще ги задълбочи. А понеже Димитров споменава историческите обстоятелства, няма как да не обърна особено внимание на факта, че от страна на българската държава, политическите проблеми се увеличават, а не намаляват.
А иначе просто така: къде е границата на отговорностите на този министър без портфейл и министъра на външните работи?
сряда, 15 юли 2009 г.
В културата си проличават
След изборите и посочването на Симеон Дянков като министър на финансите за кратко забравих биографията на Бойко Борисов като една от най-знаковите мутри в София (примери тук и тук). Не съм запознат с историята на Дянков, но професионалната му кариера определено вдъхва доверие като някои от публикациите му са особено значими за България.
Това мое впечатление се промени с дискусията около личностите на ГЕРБ в културата. Разбира се би било прекалено смело да се очаква от човек като Борисов да бъде инициативен в областта на културата, но имена като Божидар Димитров и Вежди Рашидов съмнително ми напомниха за отминали величия като Първанов и Мултигруп. А Вежди си е голям образ с характер, а и пияч на място (както се вижда на снимката на линка, признат от Илия Павлов, Ахмед Доган и други знаменитости на Мултигруп). Божидар Димитров също не се дава с нова инициатива за ордени за народните любимци.
Това мое впечатление се промени с дискусията около личностите на ГЕРБ в културата. Разбира се би било прекалено смело да се очаква от човек като Борисов да бъде инициативен в областта на културата, но имена като Божидар Димитров и Вежди Рашидов съмнително ми напомниха за отминали величия като Първанов и Мултигруп. А Вежди си е голям образ с характер, а и пияч на място (както се вижда на снимката на линка, признат от Илия Павлов, Ахмед Доган и други знаменитости на Мултигруп). Божидар Димитров също не се дава с нова инициатива за ордени за народните любимци.
понеделник, 15 юни 2009 г.
Едно общество
Юлиан Попов отново излиза с много хубава статия в Дневник. В нея става дума за неща, които са определящи за обществения живот в България: за история, съжителство, празнуване, култура като цяло а може би и много други неща.
Но останах много изненадан от коментарите и техните оценки. Никога досега не съм виждал толкова разнопосочни читателски мнения в Дневник. А продължавам да мисля, че там е най-интелигентната читателска аудитория от големите български издания. За мен това означава, че Юлиан Попов е напипал слабо място в самосъзнанието на повечето хора.
Аз самият от отдавна съм убеден в правотата на думите му. Българите (както и всички на Балканите) са възпитавани на реваншизъм и национализъм за сметка на съседните страни. Въпрос на лични контакти и обогатяване на мирогледа е да осъзнаеш, че турци, гърци, сърби и македонци (а и не само) са много близки до мисленето и културата ни и навсякъде извън Балканите те са нещо близко и родствено. Само тук различни комплекси и омрази (понякога едностранни: българи недолюбват турците, македонци - българите) ни пречат да осъзнаем близостта си. Но това явно не е оценено от читателите на Дневник, над 1/3 от които са от чужбина. Явно ще трябва да мине определено време докато и при нас узреем за един общ и толерантен прочит на историята, а оттам и останалите отношения.
Голямата грешка на Юлиан е, че и в заглавието и в текста говори за ДПС и политика. Това провокира политическите предразсъдъци на хората и в голяма степен ги прави неспособни трезво да обмислят идеите в текста. А може би много от нас не осъзнават, че в България не живее монолитно общество, а има етнически и религиозни малцинства.
Но останах много изненадан от коментарите и техните оценки. Никога досега не съм виждал толкова разнопосочни читателски мнения в Дневник. А продължавам да мисля, че там е най-интелигентната читателска аудитория от големите български издания. За мен това означава, че Юлиан Попов е напипал слабо място в самосъзнанието на повечето хора.
Аз самият от отдавна съм убеден в правотата на думите му. Българите (както и всички на Балканите) са възпитавани на реваншизъм и национализъм за сметка на съседните страни. Въпрос на лични контакти и обогатяване на мирогледа е да осъзнаеш, че турци, гърци, сърби и македонци (а и не само) са много близки до мисленето и културата ни и навсякъде извън Балканите те са нещо близко и родствено. Само тук различни комплекси и омрази (понякога едностранни: българи недолюбват турците, македонци - българите) ни пречат да осъзнаем близостта си. Но това явно не е оценено от читателите на Дневник, над 1/3 от които са от чужбина. Явно ще трябва да мине определено време докато и при нас узреем за един общ и толерантен прочит на историята, а оттам и останалите отношения.
Голямата грешка на Юлиан е, че и в заглавието и в текста говори за ДПС и политика. Това провокира политическите предразсъдъци на хората и в голяма степен ги прави неспособни трезво да обмислят идеите в текста. А може би много от нас не осъзнават, че в България не живее монолитно общество, а има етнически и религиозни малцинства.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
