Аватар като символ на медийна ниша

Филмът Аватар на Джеймс Камерън е много голяма стъпка в света на киното. Докато по принцип филмите на Камерън са изключително успешни бест селъри, няма спор, че не блестят с кой знае каква фабула или креативност. Така Аватар се нарежда на голямата опашка от банални филми, в които има много специални ефекти и по малко война, романтика и други елементи на кич (за които се знае, че увличат публиката).



Голямата разлика при Аватар е, че филмът беше пуснат за IMAX 3D технологията. Следствие от такова пускане са две взаимносвързани детайла: продукцията многократно се оскъпява и визуалното въвличане е значително по-силно. Явно това е технология, която изисква много по-комерсиални продукции, за да е икономически обоснована. В същото време явно тя е способна да привлече хората масово да си плащат да гледат филма в киносалоните, реализирайки по-големи печалби.

Т.е. Аватар показа, че IMAX е много перспективна технология за тези, които правят кино за пари. Те нямат нужда от качествен сюжет или някакво новаторство, защото тълпите плащат повече за познато, но атрактивно. Това до голяма степен отваря пространство за независимото и не-холивудското кино да продължат да използват традиционните моноскопична технология, без хората да търсят сравнение между напълно несъвместими форми на кино - едните залагащи на съдържание, другите на опаковка.

Мисля си, че би било хубаво технологиите да могат да позволят подобно разделение и в други медии, за да може нишите на комерсиалното и алтернативното да заживеят по-независимо и да могат хората по-лесно да разграничават качествата им.

Работата на един политик

Как Барак Обама си е прекарал времето в Копенхаген.

Референдум за правата на малцинствата?

Тези дни Бойко Борисов, в качеството си на премиер, изрази подкрепа за референдум за премахването на новините на турски. Разбира се това идва в контекста на широко разпространената нетолерантност в България (както и на целите Балкани) и масовото говорене срещу въпросните новини.

Но всъщност това е популизъм и то неуместен. Като народ с малцинства зад граница, българите би трябвало да са много по-чувствителни към теми свързвани със запазване на груповата идентичност. Съществено е да се обърне внимание и на детайлите: става дума за националната телевизия, която има социалната роля да предоставя услуги, които не представляват интерес за комерсиалните телевизии, но са важни за обществото. Става дума и за времеви период, в който традиционно малко българи гледат телевизия, така че трудно може да се говори за натрапване на турските новини.

А конкретно за случая, такъв референдум би бил безсмислено харчене на средства. По думите на Ги Верхофстад, лидер на Групата на Алианса на либералите и демократите за Европа: "Българското правителство трябва да се осъзнае. Подкрепяйки искането на "Атака" за национален референдум по въпрос за правата на малцинствата, неизбежно ще се стигне до надмощие на езиковото мнозинство". Подобно се изказват и от Българския хелзингски комитет, но те са и малко по-изчерпателни: "най-подлото в тази популистка идея е, че от такъв излишен референдум управляващите очакват конюнктурни дивиденти, които да изиграят спасителна роля срещу падащи рейтинги - нещо неизбежно след вълната от денонощни бандитски набези, грабежи, стрелба по майки с деца". Толкова е просто.

Консерваторите и глобалното затопляне

В България много бавно навлезе една изтъркана мода: консерваторите да оспорват глобалното затопляне (има и по-радикални изказвания). В това аз виждам някакво влияние от модела на поведение на администрацията на Джордж Буш-младши (без да мога да си представя защо някой би искал да се влияе от него). За съжаление тази тенденция навлиза у нас едва след края на Ерата Буш.

Смешно е някакви публицисти да се опитват да оспорват научни изследвания. Най-малкото, защото не полагат усилието да се мотивират, както това е прието в научните среди. Разбира се и учените понякога изнасят презентации в стила на публицистите, но такива презентации имат зад гърба си много научни публикации, които са издържали изчерпателна критика от други експерти в областта. Затова в консерваторските статии аз виждам нещо като споренето на сърдито дете, което повтаря своето и все още не е разбрало, че на всеки се случва да не е прав, но именно умението да развиваш представите и разбирането си е това, което е ценно. Всъщност щеше да е смешно, ако не беше тъжно, защото има хора, които уважават тези автори и им вярват...

Може ли да съществува независима телевизия в България?

В контекста на по-широка дискусия в цял свят и за всякакви медии, така зададен въпросът е може би прекалено конкретен. Но за да избегна "може би" частта поставям въпроса така.

Поводът е спирането на Re:TV. Съобщението от телевизията има доста претенциозни заявки, но за мен важно е да се обърне внимание на тази част и мисля, че тя не може да бъде оспорена:

...Телевизионният рекламен пазар не подкрепи нуждата от съществуването на подобна телевизия. В проекта до момента са инвестирани 9 млн. лева средства на дарители на фондация "Граждански медии", но тежката финансова криза направи финансирането на телевизията невъзможно за по-дълъг период по този начин.

Недългият престой на Re:TV на телевизионния пазар показа и нещо друго. Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV...

Комуникационни канали

С прехода към все по-масова онлайн комуникация представите ни за комуникационни канали се променят.

Докато класическите като говор, език на тялото, интонация на гласа и други от този вид се зараждат интуитивно, новите са директно планирани и проектирани. Така например класическият чат е просто текст, но в последствие е обогатен с емотиконки, моливът в Skype (който издайнически трие и чупи), аватарите в SecondLife (отново за разлика от реалния живот, жестовете тук няма как да са спонтанни), харесване във Facebook, Digg.it и т.н. Така в дигиталните медии невербалната комуникация е съзнателна (или по-лесна за забелязване и манипулиране) вместо неволна.

Разбира се там където технологиите просто се използват да предават конвенционална комуникация това не е така. Например при интернет телефонията интонацията е частично интуитивна, също така и изборът на думи издава характер.

Опасността от едностранна история*

* заглавието е взаимствано от лекцията на Чимаманда Адичи (Chimamanda Adichie), The danger of a single story.

Сред педагозите е добре известно, че една идея може много по-лесно да се предаде, когато тя бъде доведена близо до контекста на слушателя. Ето един добър пример: лекцията на Чимаманда Адичи за това колко подвеждаща може да е представа, развита въз основа само на една история...



...и примерът със Скарлет Йохансон и представата ѝ за България.



Една съвсем друга тема е дори това, което казва да е обективно, доколко приемливо е да го казва публично. Този въпрос може да получи различен отговор в различни култури.