Това е само тест

Който следи този блог знае за отвореното писмо и подписката, които с група приятели инициирахме. Става дума за обществена критика към номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия и призив към Росен Плевнелиев да я оттегли. На мен лично този експеримент ми помогна да освежа представите си защо в България има толкова много социално лицемерие и оцелява такава куха политическа фасада. Фактът, че това се случи едновременно с делото Трентън Олдфийлд в Лондон, ми даде възможност да наблюдавам огромното разстояние в развитието на гражданските общества в България и Великобритания.

В тази статия ще опиша как точно възникна и реализирахме идеята за отвореното писмо и подписката според моята перспектива. Ще се фокусирам върху фактите. В края правя една оценка, която дъжа да оставя отворена. За голямата част от това, което смятам за решения вече съм писал.

Смятам, че за да е пълна картината, трябва да започна с моята лична мотивация. През вече далечната 2006 сайтът Още инфо публикува първата моя политическа статия. Следейки двуличното правосъдие в България аз бях ужасен от мисълта за главен прокурор да бъде назначено поредното послушно номенклатурно детенце и то по начин, който тогава достигаше нови висоти на абсурда – не защото правосъдната ни система не е пълна с подобни фиктивни избори, а защото тогава това се случи с такава неприкрита подмяна за толкова висок пост.

Близо седем години по-късно мога да кажа, че моето пророчество за Борис Велчев е сбъднато. Частта, в която сгреших беше, че ще има поне фиктивно преследване на второстепенни подставени лица. Това не се случи. На практика от гледна точка на съдебната система през този период в България не се забелязва реално развитие. Това са седем години, загубени за така болезнения преход, но спечелени за онези, които искат да прикрият следите си. Това личи и от мотивите на Плевнелиев за номинацията – кухи и изписани по необходимост.

Бях изненадан, че в медиите и интернет номинацията на Борис Велчев беше отразена толкова повърхностно и по задължение – подобно на президентските мотиви. По стечение на обстоятелствата в този момент участвах в обсъждане на въпроса „Защо хвалим послушни, пасивни и подчинени деца?“ и една от тезите ми беше, че децата (а и възрастните) са такива, каквито модели за подражание откриват около тях. В емоционален момент дадох за пример новината за посредствеността на Борис Велчев и Росен Плевнелиев като общественици, които би трябвало да дават пример на цялата нация. Когато вече достатъчно хора бяха видели коментара аз се замислих как аз самият се отличавам от двамата политици-марионетки, за които говоря и чиято посредственост презирам. Това вече означаваше, че след като няма реакция, аз трябваше да я инициирам.

Не за пръв път работя с хора и подемам подобна кампания. Много пъти съм участвал в дискусии около проблемите на политическата система в България. Затова лесно инициирах събирането на едно динамично ядро от активни хора, с които нахвърлихме първа версия на писмото в споделен документ, която да представим за обсъждане в по-голяма група. Така нямаше необходимост да обяснявам прекалено много на хората от това ядро, а когато инициативата достигна по-широка група, тя вече имаше по-детайлна аргументация и по-конкретен вид – оставаше само да се изяснят детайлите и формата. За една седмица писмото беше готово, създадохме онлайн петиция и се бяхме свързали с неправителствени организации (НПО). Смятам за важно уточнение, че всички участващи си имат и други ангажименти в живота. Вече писах и в друга статия, че лично за мен тази кампания дойде в много неподходящ момент. Това, което поддържаше моята лична енергия беше окуражаващата подкрепа, която получавах от най-различни страни и чиято интензивност изобщо не очаквах. Който не е опитал подобно нещо няма как да знае колко високо хората ценят доброволните инициативи за по-справедливо общество.

Откритата кампания беше сравнително кратка. Планът (последователността на който може би трябва да бъде преразгледана) включваше изпращане на писмото до президентството и медиите в петък, катализиране на подкрепата през уикенда и управление на официалните реакции през следващата седмица. Катализирането на подкрепата се състоеше в личен контакт с подбрани общественици и промотиране на кампанията из форуми и социални мрежи. Управлението на официалните реакции включваше следене на медиите, последващи опити за контакт с тях и разширяване и поддържане на активна дискусия в социалните мрежи. Поради вирусния характер на кампанията, тя е инициатива с отворен край. Очакването при нея е за експоненциално нарастваща подкрепа. Когато тази подкрепа покаже признаци на затихване, независимо от продължаващата активна кампания, това най-вероятно означава, че целевата група е заситена и е време кампанията да бъде върната към устойчива активност.

А ето и равносметката – накратко каква подкрепа получихме: официално ни подкрепи една НПО, а една онлайн медия и два сайта на общественици (Свободата.ком и този на Иво Инджев) публикуваха наши текстове. В резултат на това за четири дни активна кампания събрахме над 300 подписа онлайн (близо половината от тях от София). По моя груба оценка около 10% от тях са от мои приятели. Със сигурност подобна лична подкрепа са получили и други от организаторите, но смятам, че в голяма степен приятелската подкрепа се припокрива. Със сигурност след втория ден приятелските подписи са по-скоро изключение. Всъщност покрай тази инициатива завързах нови познанства, на които разчитам в бъдеще.

Подкрепата, която получихме е много по-важна от съпротивата, но подобно на политическите кампании, които се фокусират върху т.нар. swing voters – избиратели, чийто глас може лесно да бъде спечелен или загубен, и аз изпитвам необходимост да анализирам подкрепата, която не получихме, въпреки осъществения личен контакт. Като една кампания, излизаща от нищото, ние нямахме поддръжници, които можем да загубим, а по-скоро няколко конкретни имена, които смятах за сигурни, но чиято подкрепа не получихме. Тази статия, описваща процеса на организацията, стана достатъчно дълга, затова анализа на съпротивата ще оставя за някоя следваща.

Като заключение искам да обобщя, че всъщност реалистичните цели на кампанията бяха постигнати. От една страна ние проверихме до къде се простират възможностите ни за кратко време да реализираме политическа акция. От друга – проверихме доколко българското общество (по-конкретно част от неформалните лидери в него) е готово да последва чужди инициативи, които са базирани на неоспорими факти. За мен лично краткосрочният резултат е, че разбрах, че ситуацията не е назряла за другата ми по-голяма идея за обществен натиск върху избора на нов главен прокурор. Дългосрочният е, че по-ясно мога да разгранича малкото, но силно ядро на гражданското общество в България и подсилих различни лични контакти в него. Ние също оставихме исторически артефакт демонстриращ един от основните проблеми на съдебната система в България и разобличаващ Росен Плевнелиев като политик, при който думите не получават покритие с действия. Ние показахме, че една стъпка от политическите игрички демонстриращи свързаност между Първанов и Плевнелиев, не е останала незабелязана. Не на последно място, сега документирам един процес, който сравнително лесно може да бъде адаптиран и повторен за други цели. Аз лично съм готов да подпомогна различни опити за такива инициативи – при интерес пишете коментар тук или се свържете с мен по друг начин.

Grassroots*

* (буквален превод "корени на трева") се използва в англоезичните страни за движения и акции не инициирани от големи политически или икономически субекти, а произлизащи от средите на обикновените граждани

Тези дни от групата ЗаВитоша, в която имам приятели публикува един гневен и много показателен текст. За мен този текст показва както проблемите, така и положителните перспективи на българското общество. В страната има много хора, които вършат прекрасни неща и разобличават паническите неспособност и нежелание на некомпетентни управници да си свършат работата, когато им се наложи. Публикувам текста без редакции:

От гражданска група ЗаВитоша остро осъждаме продължаващите опити на псевдо-общественици да си правят PR на гърба на доброволците, които гасят поредния пожар в нашите планини! Недопустимо е именно будните млади българи, борещи се с огъня без специална техника, да бъдат обвинявани за хаоса и „управленските“ слабости в организацията. Въпросните казионни сдружения трябва да престанат да служат за параван на некадърното управление. Не у младите хора или редовите пожарникари трябва да се търси вината за липсата на държавна политика, техника и организация. Властниците и техните клакьори да спрат да ни замазват очите, а да вземат пример от обикновените граждани, да се засрамят и да започнат да си вършат работата.

Ние от ЗаВитоша питаме:

• Кога ще бъде купен поне един специализиран хеликоптер за борба с горските пожари?
• Кога ще бъдат проведени обещаните обучения на доброволци?
• Кога редовите и доблестни пожарникари ще получат техника?
• Каква е ролята на армията при бедствия?
• Защо винаги се потулват реалните размери на бедствията и се бърза с успокоителни съобщения по медиите? Пожарът уж бе загасен, а унищожи нови 100 дк, защо? Освен държавата и пожарите ли вече се управляват от PR-ите?
• Кога ще видим прозрачно и адекватно разследване на поне на един пожар? Какво стана с Бистришко бранище?

Не може у нас властта да хвърчи за дреболии като рязане на лентички на катерушки, краварници, за превоз на треторазредни футболни отбори и други „насъщни” нужди, а да няма един пожарогасителен хеликоптер. Щом има пари за такива неща, значи и за гасене на пожари трябва да се намерят!

Не приемаме също да ни баламосват как МОСВ щяло да даде пари на МВР за тежка техника. Трябва гасене от въздуха! Докато това не се случи, ще чакаме с тревога поредния „случаен“ горски пожар.

Всички видяхме по време на пожарите през изминалата година ключовата роля на доброволците за тяхното потушаване и липсата на компетентност у ръководните кадри за справяне със стихията. Видяхме и желанието на нашия народ да съхрани горите и планините си. Време е сега да видим и конкретни действия, отговарящи на обществените очаквания!

Ще си позволя и един коментар: гражданските движения имат няколко принципни предимства - хората, които искат промяна са по-мотивирани, повече са на брой и имат по-малко за губене. Как се сравняват те с някой, чиято основна движеща сила е да не се случва нищо, което може да разклати уравниловката?

Истинският преход

Опитах се да установя контакт с различни общественици, които да подкрепят подписката ни. Иво Инджев беше така добър да ми предложи да публикува мое мнение на блога си. Затова написах тази статия, оригиналната публикация можете да намерите тук.

В България, под натиска на Европейската комисия, протича една плавна промяна. Това е промяната, която милиони българи искаха да се случи на 10 ноември 1989 - промяната от тоталитарно към гражданско общество. Тази промяна е по-популярна като преход от комунизъм към демокрация. Едва ли някой днес би тръгнал да спори, че през 1989 се е променило кой знае какво. В тази статия излагам моето разбиране за това, което се случва и давам пример как една малка стъпка може да ни доближи до така желаната нормалност.

Но нека започнем от официалното начало - промяната на думи - периодът след ноември 1989, документиран във филма "Подмяната 10ти" на Пламен Петков. В този период, въпреки говоренето за демокрация, някак съмнително обществения живот продължава да бъде ръководен от функционери около БКП и ДС. Известни такива имена са Александър Лилов, Андрей Луканов, Атанас Семерджиев, Любен Гоцев, Гиньо Ганев, Цвятко Цветков, но има и много други.

След края на XX в. в страната се усеща нужда от друга, по-осезаема промяна. В отговор започва процес на промяна на лицата. Така безцеремонният Никола Филчев е заменен с деликатния учен-пеналист Борис Велчев. За разлика от предшественика си, Велчев е много старателен в спазването на закона и адекватното говорене. По подобен начин поддръжникът на режима на Милошевич и агент на ДС Георги Първанов - Гоце е заменен от успешния ръководител на проекти Росен Плевнелиев. Като политик, Плевнелиев лесно може да бъде запомнен с призивите си за прозрачни и обективни процедури. Не на последно място, изглежда в момента наблюдаваме опити да бъде заменен мутренският стил на Бойко Борисов с ингелигентното говорене на Миглена Кунева.

И все пак едва ли има нужда да убеждавам когото и да било, че промяната, която ни трябва е друга. Трябва ни промяна на действията. Това означава не само прокурорът да говори внимателно, но и да покаже нагледно, че прокуратурата като институция реагира адекватно на съмненията за престъпления против държавата. Означава и президентът не само да говори за добре мотивирани решения, но и да взима такива. Но всъщност преди всичко означава ние като общество да осъществяваме активен и непрекъснат контрол върху нашите държавници.

Убедени в това и в силата на личния пример, група приятели инициирахме отворено писмо и съпровождаща го интернет подписка, които оспорват номинацията на Борис Велчев за конституционен съдия, която Росен Плевнелиев направи. Подписката поставя под въпрос както аргументите, които Плевнелиев изрежда, така и цялостната работа на Велчев като главен прокурор. Ние смятаме, че неуспехът да бъде наложен закона в България не трябва да бъде възнаграждаван с нов висок и значим за държавата пост. Смятаме и, че повърхностни и слаби аргументи не са истинска прозрачност. Излагайки това свое убеждение, ние успяхме да спечелим подкрепата на Гражданска инициатива "Справедливост" за нашата кауза. Сега искам да приканя всички, които търсят действителна промяна в България да се запознаят с нашето писмо, да подкрепят подписката и при възможност да я разпространят. Точно такива конкретни действия са необходими, за да се случи постепенно промяната, която ние всички желаем.

С тази подписка няма да предизвикаме мека революция, но ясно ще покажем, че не искаме държавници с поведение граничещо с лицемерие. А точно такива граждански действия трябва да виждат както настоящи и бъдещи политици в България, така и хората, оказващи натиск над тях отвън. За всички тях такива подписки дават ясен знак какво ще подкрепим ние като представители на българското общество. А когато такива подписки получат силна подкрепа сред обществото, и медиите вече няма да могат да се преструват, че не са информирани за тях. Затова искам да приканя всички да помогнете слагайки името си на страницата на подписката. Само когато видят, че активните и будни граждани в България са единни в искането си за действия, подкрепящи думите, само тогава политиците ще се съобразят с такова искане.

Тази подписка няма да промени България за един ден. Но тя е една малка стъпка, която погледната като част от една по-голяма картина ще предизвика повече отговорност и повече справедливост, както сред политиците и правистите, така и в останалата част от обществото. А не е ли точно това важна част от промяната, която искаме?

До президента за прокурора

Тези дни съм изключително зает на работата си. Завършвам два проекта и започвам нов, закъснявам и с предаването на една глава за книга. Отделно се местих, имах финансови и здравословни проблеми. Въпреки това, когато в българското публично пространство се появи поредната провокация и нямаше почти никаква реакция, аз не устоях и инициирах отворено писмо и подписка до президента. Нямам нито време, нито желание да се занимавам с тези неща, но един текст на Иван Кръстев ме накара да си дам сметка, че ако искам някога през живота си да имам нещо общо с България, трябва да опитам поне още един път. Ето конкретната извадка, която ме вдъхнови (скрил съм имената, за да улесня правенето на паралела, който аз направих):

В предишните изборни цикли [той] легитимираше своето управление като се уповаваше на факта, че безсрамно нагласените избори не са последвани от публични протести. Легитимността на режима се основаваше върху плебисцит на мълчанието, но това престана да бъде валидно в момента, в който критична маса от [обществото] решиха, че повече не могат да мълчат.

Към петицията добавих резюме на писмото:

В прикаченото писмо са изброени добре известни примери за некомпетентност и немърливост в работата на прокуратурата, които са довели до провала на иначе убедителни дела срещу личности от олигархията. Изброени са и множество примери за откази на прокуратурата да се задейства (което е нейно задължение), включително за скандалните убийства от бездомни кучета тази зима. Обяснено е, че като главен прокурор Борис Велчев е този, който трябва да следи тази работа да бъде свършена. В края на писмото са изброени силно осъдителни оценки от ЕС и САЩ, както и самопризнания на Велчев за провали. Затова с тази подписка призоваваме българите да покажат, че те също се интересуват от съдбата на държавата си. Искаме да покажем, че не чудо или някой отвън ще реши собствените ни проблеми, а ние самите трябва да се вземем в ръце и да контролираме тези, които сме назначили да ни управляват.

Моля, подкрепете искането, за да покажем, че не ни е все едно когато на най-високо ниво в държавата някой не си върши работата и след това друг му подсигурява кариерата в знак за благодарност за несвършената работа. Ето връзките отново: писмото и подписката. Поне покажете с минимално усилие, че не ви е все едно за прикритите престъпления в България.

Резултатът няма да е огромен, но е сигурен - в историята ще остане едно измерване на това колко силно българите искат по-нормален начин на живот. Ако институциите не реагират, поне това ще може да бъде използвано за аргумент в последващи действия, както в България, така и извън нея (например от ЕК). Аз ще се погрижа това измерване да стигне до тях.

Финансова сигурност в глобален мащаб няма

Анализ на HSBC коментира проблемите пред валутната търговия. Може би добро обобщение на статията е този цитат от нея:

„Липсата на яснота повдига въпроси около редица валути... Светът на форекс търговията сега е по-скоро интуитивен, отколкото функция на конкретни причинно-следствени връзки“, коментира Блум.

Това е всъщност важен фактор подкопаващ финансовата стабилност в световен мащаб. Голяма част от спестяванията по света (пенсии, застраховки и осигурителни системи) са пари, които трябва да бъдат инвестирани в нещо, за да не загубят стойността си в резултат на инфлацията. Предвид факта, че средният живот на една компания е около 20 години, бизнесът не е толкова надеждна инвестиция за перспектива от 40-50 години, колкото например се събират за една пенсия.

Сред другите алтернативи за инвестиция остават валутите и суровините. Освен за краткосрочните рискове от търговията в несигурен пазар, цитираната статия сочи проблем и за валутите, ползвани като резерв. Понастоящем еврото (с близо 25% от декларираните световните валутни резерви) е единствения глобален конкурент на долара (60%) за резервна валута, въпреки че по всеобщо признание монетарната политика на САЩ е неустойчива.

На този фон суровини като злато и нефт, подобно на второстепенните (различни от долар и евро) валути са силно надценени, защото се използват за спестявания/резерви и съответно стават обект на спекула. Повишените цени на свой ред водят до увеличаващи се добиви, които водят до обезценяване. Най-силно това се усеща при природния газ, но е фактор и при златото и нефта.

Така новата икономическа реалност прави спестяването изключително трудно и подтиква хората, които разполагат с пари да работят с тях много по-интензивно, ако искат да ги запазят. А може би това е един нововъзникващ аргумент в полза на разходопокривната пенсионноосигурителна система срещу капиталопокривната, въпреки че първата е по-малко прозрачна и изисква много повече политическа отговорност.

А уж Неволята учила хората

Днес ми обърнаха внимание на следния подпис от форума на Капитал:

Една шепа хора останахме, колкото средно китайско градче, а не можем да се справим на тая богата земя... Колко да сме смотани!

Против ТИМ и техния проект за България

Препубликувам един коментар на Атанас Чобанов, който е поредният пример за метаморфозите случващи се в България. От вече близо 10 години следя работата на Атанас и макар много пъти да не споделям подхода, се радвам, че такива като него вече са много повече от пет. Сигурен съм, че личният му пример силно е допринесъл за това. А за мен самото интервю на Митев е положително дотолкова, че то е едно признание за силата на гражданското общество в България, но и за това, че дори машина като ТИМ контролира едва 5% от икономиката.

Варненската групировка ТИМ се заяви в публичното пространство с името си, нещо нечувано до момента. Марин Митев даде интервю. Не пред независима медия, която може да му зададе неудобни въпроси, а пред своята си, владеният от ТИМ вестник Варна утре.

http://www.varnautre.bg/bez_tsenzura/intervyu/37612-otborut_tim_progovori_za_varna_aleya_purva_futbola_i_politicheskia_apetit

Посланието на интервюто в няколко думи е следното: ние сме "нормални" бизнесмени, нямаме нищо общо с организираната престъпност, силни сме, незаобиколими сме, властта е с нас и ние сме с властта, която и да е тя. Приемете го като даденост. Липсва само равнис, мирно, за почест, и се разотивайте.

Посочени са и "враговете". Душманите на ТИМ били "5-ма човека, които всички познаваме, зад тях стоят интереси на идентичен проект и пари. В комбинация с най-голямата медийна машина в България – схема с блогъри и сайтове, които според мен имат сила да съборят и правителство." Журналист от Франция пък "изровил снимка на моето куче" - обяснява Митев. Нарекъл го "помияр" и с това много го раздразнил.

Ласкателно е. Хем сме малко, хем сме силни, хем с голям капацитет да вредим на правителството. Само в едно е сбъркал г-н Митев - няма нито проект, нито пари.

Всъщност, нещо като проект има и като почти поименно посочен в интервюто ще го разясня.

Но най-напред, съжалявам, че съм се изказал непочтително за домашния компаньон на Митев. От думите му "живя с мен 11 години и преди 5 месеца се наложи да го приспя" прозира сдържаната, но автентична болка от загубата на любимото същество. Не разбирам много от породи, но ако животното е вярно и предано, то няма никакво значение дали породата му е квартално-превъзходна или расово-еталонна. Заслужава уважение и точка, лека му пръст.

За да няма недоизказани неща, вижте снимките, които коментирах в страницата си във Facebook, която явно е популярна в тимаджийските среди. Съвсем не съм си хабил познанията и времето да "изровя" специално снимки на домашния любимец, а отбелязах афишираното във Facebook богатство и лукс на профила на някой си Marin Velikov. Снимки на мерцедеси, имения, на маса с Абрамович... Дори не знам дали профилът е истински, на Митев, или някой друг го поддържа. Снимките обаче са автентични.

https://www.facebook.com/media/set/?set=a.163159550460902.31035.100003005753067&type=3

Да се върнем сега към проектите. Моят личен проект срещу ТИМ е техният голям "проект" за България е да се провали и да ги видя в затвора, защото:

"Като групировка на организираната престъпност, ТИМ се занимава с широк спектър от криминални дейности – изнудване и рекет, заплахи, проституция, залагания, трафик на наркотици, кражби на коли и трафик на крадени автомобили."

Това са думи на бившия военен разузнавач, посланик Джеймс Пардю и аз му вярвам. Данните, които той е изпратил във Вашингтон за ТИМ са потвърдени от свидетели и оперативни разработки на наши и чужди служби.

http://www.wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html

Факт е, че над ТИМ има държавен чадър лично от премиера Бойко Борисов, който е въртял с тях бизнес с производство на менте-цигари през 90-те.

http://www.bivol.bg/fabrikata.html

Прокуратурата отказва да се занимава с грозните им престъпления и това е позорно за цялото ни общество, закрепостено от организираната престъпност. Впрочем, Митев не пропуска да се похвали като същи феодал:

"В групата на национално ниво работят около 30 000 човека... Групата произвежда около 5% от БВП на страната. Ние сме собственици на националния превозвач, дружествата осъществяват дейност в производствения сектор, финансови услуги..." - изброява той.

При 54,3 милиарда долара за 2011, 5% са 2,7 млрд. И това само от една престъпна групировка - ТИМ! Колко ли допринася за БВП легалният бизнес на другите български престъпни групировки? А нелегалният? Може би затова Европол смята, че българската организирана престъпност е "уникална" в целия Европейски съюз, както е записано в юлския мониторингов доклад?

Какъв е проектът на ТИМ ставя ясно от логотипа на компанията, който отдалеч изглежда като куче на скейтборд, но всъщност представлява стилизиран троянски кон. Троянският кон е символ на военното коварство и бруталност. Тимаджийската Троя обаче е българската държава, която те са тръгнали да превземат от изток. Проектът е тотална власт на мафията - политическа, икономическа, медийна, съдебна, всякаква.

Ето това аз не искам да се случи, въпреки песимистичния исторически пример на Троя. Моят проект е държавата - Троя, като средище на цивилизацията, да отблъсне агресора - ТИМ в дивия руски безпредел, който ги подхранва с пари и логистика. Защото ТИМ освен всичко друго са и канал за путинските финансови и икономически интереси у нас - троянски кон на Русия в България.

Интервюто на Митев, изпълзял на светло след години в медийния здрач, в който дори името ТИМ беше забранено за споменаване, е нов етап в тази битка. На този етап мафията открито декларира, че е победила. Тимаджийската демонстрация на сила и арогантност е синтезирана в думите за криминалния проект "Алея Първа": "Тогава всички ще забравят какво е било и ще го приемат като даденост, без която няма да могат."

Тази фраза не е само за "Алея първа", тя е квинтесенцията на мераците на българската мафия, която иска да съществува безнаказано и да я приемат като даденост, без която не може. Да, ама не, не съм съгласен. Поне още 4 души като мен не са съгласни с този сценарий.

Малко сме за "марш на несъгласните", но историята не винаги дава право на количеството и на болшинството. На 25 август 1968 г. на Червения площад се състои кратък протест срещу съветската инвазия на Чехословакия. Всичко на всичко 8 души, които тутакси са арестувани и осъдени. Но тези 8 души, част от малобройното дисидентско движение, изкопаха моралния гроб на престъпния комунистически режим и го бутнаха в него 20 години по-късно. За икономическия гроб трябва да благодарим на Рейгън.

Щом "5 души" с клавиатури имаме "сила да съборим и правителството", или поне да стреснем дотам тимаджията, че да изръси такава нелепост, значи надежда има.

Какво ли ще е ако някой ден несъгласните с това мафията да определя съдба станем 5000, като на Орлов Мост?