Популизъм и плагиатство - в примери

Една неприятна страна на примитивните, но самоуверени хора, е неспособността им да погледнат по-широко и да проумеят, че не те са открили топлата вода. Малко по-конкретно тук прилагам няколко примера:

• Последният (и повода за тази статия) си пролича в конфликта между Танов и Цветанов:

  ...По думите му, единствения проблем е, че понякога МВР си приписва заслугите за пресечена от митничари опит за контрабанда и това демотивира митническите служители. "Митническите служители имат нужда от сигурност и признание за да вършат добре работата си", добави Танов.

• За нежеланието на Борисов да признае, че е бил предупреден в един предишен случай писах покрай държавния бюджет за 2009 г.


• Третият е гражданската инициатива за нощен транспорт в София, която нуждаещият се от дейност зад гърба си бъдещ министър на транспорта не се поколеба да си припише. Но в бързината да обере славата, г-н Цветков така и не се постара да осигури устойчивостта на идеята, както тя беше замислена във Facebook групата.

Тази тактика сработва завидно добре пред аудитории, които идеализират личности и в последствие не подлагат на съмнение дори преувеличени самохвалства. Явно широкото разпространение на този феномен в България създава среда за популистски успехи.