Да се научим как да се справяме със задачи, които нямат оптимални решения е предизвикателство, с което продължаваме да се сблъскваме през целия си живот. По-конкретно, когато такова обучение трябва да е скалируемо за големи аудитории, са необходими технологии, които да подпомагат учителите да предоставят обратната връзка и дискусиите, необходими за ефективно учене. В тази дисертация аз прилагам изследване чрез дизайн като следвам типичния развоен цикъл за разработката на сериозни игри. Предлагам напътстващ модел (показан на графиката), който извежда учебни и мотивационни принципи, които да бъдат включени в дизайна на сериозни игри.
Моето изследване започва с приложение в областта на управлението на проекти и – по прагматични причини – се премества към областта на информационната сигурност. Първата (концептуална) фаза от този развоен цикъл за разработка се състои от задълбочено изследване на съществуващ продукт: симулационна игра на тема преговори (Изследване 1 в класна стая и 60 участници). Във втората (дизайн) фаза използвам бързо прототипиране, за да разработя геймифициран уеб инструмент, въплъщаващ модела Предпоставки за престъпление, провеждайки пет малки формативни оценки (Изследване 2 със 17 участници) и окончателно лабораторно изследване (Изследване 3 с 28 участници). В последната (продукционна) фаза използвам инструмента в две изследвания в класна стая (Изследване 4 с 34 участници и Изследване 5 с 20 участници), за да проверя възможностите за използването на инструмента в реални условия.
С тази дисертация правя три основни научни приноса. Един е адаптирането на итеративния метод на феноменографичното иследване на ученето към изследването на ефективността на сериозните игри. За тази цел използвам отворени въпросници, анализирани с три различни модела за анализ, за да покажа примери за четири различни форми на дълбоко учене. Друг принос е предоставянето на практически примери за положителните ефекти върху ангажираността (с учебното помагало) и ученето от внасянето на елементи на разнообразие. Третият принос е разработката на четири принципа базирани на изследването чрез дизайн: 1) важността на гъвкавите методологии, 2) полезността на обратната връзка, която теорията получава от конкретното приложение, 3) специфичната необходимост от учителско напътствие и 4) преизползването на съдържание, генерирано от потребителите.
Пълният текст на моята дисертация е достъпен на английски.
Няма коментари:
Публикуване на коментар