Популизъм и плагиатство - в примери

Една неприятна страна на примитивните, но самоуверени хора, е неспособността им да погледнат по-широко и да проумеят, че не те са открили топлата вода. Малко по-конкретно тук прилагам няколко примера:

• Последният (и повода за тази статия) си пролича в конфликта между Танов и Цветанов:

  ...По думите му, единствения проблем е, че понякога МВР си приписва заслугите за пресечена от митничари опит за контрабанда и това демотивира митническите служители. "Митническите служители имат нужда от сигурност и признание за да вършат добре работата си", добави Танов.

• За нежеланието на Борисов да признае, че е бил предупреден в един предишен случай писах покрай държавния бюджет за 2009 г.


• Третият е гражданската инициатива за нощен транспорт в София, която нуждаещият се от дейност зад гърба си бъдещ министър на транспорта не се поколеба да си припише. Но в бързината да обере славата, г-н Цветков така и не се постара да осигури устойчивостта на идеята, както тя беше замислена във Facebook групата.

Тази тактика сработва завидно добре пред аудитории, които идеализират личности и в последствие не подлагат на съмнение дори преувеличени самохвалства. Явно широкото разпространение на този феномен в България създава среда за популистски успехи.

Демография и образование

Едно мнение на Даниел Грос (за когото не бях чувал досега), което споделям и смятам, че при всяка възможност трябва да се повтаря:

За съжаление изглежда, че България съчетава една от най-тежките демографски тенденции в Европа с една от най-слабите образователни системи. Идните поколения не само ще бъдат по-малобройни, но и ще бъдат по-слабо образовани.

Населението на България вече е с около 10% по-малко в сравнение с преди 20 години. При запазване на сегашната тенденция то ще намалее наполовина към 2050 г. Това е по-зле дори в сравнение с Япония. Нивото на образование пък ще бъде много по-зле в сравнение с останалата част на Европа.

Преобръщането на тези две тенденции би трябвало да бъде приоритет за всяко правителство. За нещастие нито един от двата проблема не може да бъде решен с краткосрочни мерки. И двата изискват ресурси и основни реформи. Докато последните не бъдат приложени, България ще е щастлива, ако се отърве само със стагнация вместо с изоставане.

Аз бих го перефразирал така: не толкова циганите са проблем за България (както се палят много хора в страната), а фактът, че образователната система се срива и оставя все повече хора без реална перспектива да се развиват адекватно в обществото.

Да си изградиш средата

След като завърших училище, като много други младежи от България, заминах да уча в Германия. Там един познат направи форум на българските студенти в града и постепенно започнахме да обсъждаме в него всичко възможно от ежедневието и университетската бюрокрация до икономика и философия. Някои просто си задаваха ежедневните въпроси, а други имаха мнение по всяка тема. Очаквано там се палихме изключително много за щяло и нещяло от политически убеждения и лични симпатии до граматика и правопис. Опознахме се добре - много бързо си пролича кой е идеалист и кой циник. И въпреки тези различия всеки малко по-любопитен имаше възможност да се запознае със света в чуждите очи и да се обогати с това, което другите са прочели или преживяли.

Вече студентският форум ми е далечен, а когато се виждам с приятели от тогава се случва да си говорим колко наивни сме били когато сме писали по различни теми, но и колко много сме научили. А за мен лично това беше периодът, в който (без да съм бил запознат с понятието) аз за първи път усетих прекия ефект от социалния конструктивизъм - създаването на тясно и споделено значение на езика в нашата общност.

Сега, доста години по-късно, аз вече съм запознат с теориите цитиращи Пиаже и Виготски. Сега знам какво наричат лична учебна среда и практикуваща общност и как те допринасят за личното развитие. Вече не участвам толкова активно в студентски форум, но за сметка на това пиша в блогове и Уикипедия, дискутирам по новинарски и професионални форуми. Прилагам това, което научих там в една по-широка среда. Приносите, които правя сега не са в една студентска общност, а в по-широкото общество с членове с по-разнообразни разбирания. Защото съм твърдо убеден, че вместо да бягам от посредствеността и консуматорството в търсене на по-приятна среда, аз трябва да положа усилие и да я създам заедно с другите, които изпитват подобна необходимост. Убеден съм, че ние (тези които можем да си го позволим) трябва да създадем света, в който искаме да живеем.

Съзнание

За Рождество Христово получих страхотен подарък - моите стари загубени снимки от Чанг Май. Весели празници и Щастлива Нова Година!

Буда... Ако дириш знание, трябва да погледнеш навътре, ако търсиш мъдрост, трябва да отвориш очите на съзнанието си. Приеми думата "Буда" в теб. Позволи на значението ѝ да стане част от теб и нуждата от думата ще изчезне.

Лотус... Цветът на лотуса цъфти и после се затваря. Но скоро се отваря отново. Като човешкото съзнание, което прелита от мисъл ма мисъл, отваряйки и затваряйки се, без да намира покой.

Някъде има проблем

Бойко Борисов, в типичния си всезнаещ стил обявил относно нивото на българското училищно образование:

Нещо не е наред, за да има неграмотни ученици

Колкото и абсурдно е премиерът на България да направи такава констатация при положение, че резултатите дори не са нови, толкова много се изненадах и от адекватността на коментарите на читателите на Дневник. За съжаление както обикновенно използват доста простоват и груб език:

charlyb:

Не е наред ами! То ако беше наред, тъпанар като тебе ли щеше да ни е министър-председател?!

pi314_:

Нещо не е наред в системата, за да има (такава повсеместна престъпност), защото се дават много пари за (милиция). Фактите показват, че освен да искат пари, съсловията трябва да помислят за своето професионално израстване и за това, каква продукция дават срещу получените пари.

Което всеки ще се съгласи.

За образованието обаче ....

liolio3:

я го питайте тоя на снимката дали може да чете гладко , да анализира и осмисля текстове, и дали може да разчита графики, или може само да държи маркуча и да гледа лошо

Philip:

А, пак сте учуден господин Министър - Председател!
Образованието, науката, културата и здравеопазването, са значително по-важни от подслушването. Но е много по-лесно хората да се контролират и манипулират, вместо да се образоват.
Образованите задават неудобни въпроси, нали така другарю Борисов?! Та затова не се правете на неразбрал, отново.

chukundur:

В СТРАНА, в която премиера е прочел само една книжка ( после си призна, че разгледал само картинките й ), естествено е младото поколение да бъде скандално неграмотно.

vstoyanov:

"защото се дават много пари за образование. "

този човек какви наркотици употребява?

Хриси:

Те много неща не са наред, Боко. Като почнем от теб.

Jay Gould:

Мога да дам на премиера да прочете и "Конникът без глава"...
Защото и той е нещо такова :)))

Dehumanizer:

Ами за какво да четат? Те, учениците, имат очи, виждат докъде може да стигне един прост и необразован човек и съответно решават, че от много учене полза няма.

За съжаление хора, които осъзнават парадокса като тези читатели на Дневник са малко, а Бойко Борисов се държи като представителна извадка от онази част от обществото, за която определени форми на грамотност са проблем. Разбира се Борисов не е сам. Сред читателите също се намира един, който явно не е забелязал, че в неговата теория сметките не излизат:
Pondic:

Циганчетата не са наред, те дърпат процента надолу, както родителите им дърпат държавата към дъното...

Надявам се, че Борисов и Pondic ще спят добре довечера - те успяха да намерят врага, който е виновен за тяхното нещастие. Така въпросното нещастие се понася по-леко. Остава да се надяваме и някой ден да се замислят дали пък те лично не могат да променят нещо...

Предприемачи за пример

Нещо безспорно, което всеки от нас може да направи за децата си, е да им даде положителен пример в живота, който да може да ги впечатли и те евентуално да могат да последват. Въпреки че по света има множество примери за подражание, когато те са по-далечни, децата срещат трудности да ги приспособят към своята среда. Затова и тези, които са по-близо, имат по-голямо влияние. За мен са много любопитни положителните примери на успели предприемачи в новата българска история.

А такива примери има много предвид кратките моменти от историята ни, когато това е било възможно. През българското Възраждане и младата българска държава има стотици хора, които са останали в историята със своето неконвенционално мислене и пробивност. Тук не става дума за идеализирани образи, а за хора, чиито отделни черти от характера и действия следва да бъдат разглеждани критично. Позволих си да разделя примерите на три условни категории, въпреки че лесно се вижда, че те преливат една в друга:

• Иноватори: Добри Желязков, Цветан Недков, Лалю Метев, Димитър Паничков


• Инвеститори: Стоян Бочев, Атанас Буров, Пенчо Семов


• Меценати: Евлоги Георгиев, Иван Денкоглу, Иван Калпазанов, Димитро Папазоглу, Димитър Ценов

За съжаление информацията в Уикипедия е оскъдна, но всички тези хора по една или друга причина са намерили място в категория „български предприемачи“. Те не са единствените от този период, достигнали до Уикипедия.

Едно от нещата, които си проличават и от изброените примери е, че хората не се изграждат само от формалната образователна система, но тя (със своето присъствие или отсъствие) неизбежно игре роля в живота на всеки. Друго, което ми прави впечатление е, че още тогава някои от тях са прекарали част от живота си извън България. По темата за предприемачите в България са писани и книги, напр.

• Й. Коев, Предприемаческата идея. Преглед и реинтепретация, Стено, 2005


• Р. Аврамов, Комуналният капитализъм, Фондация Българска наука и култура, 2007

Това, което ми харесва точно в тези хора е, че те могат да служат като модели за подражание не само на деца, но и на възрастни.

Кой притежава неплатените пенсии

По повод дебата за прехвърляне на индивидуалните партиди от професионалните пенсионни фондове към обща сметка в НОИ, Симеон Дянков днес е казал:

Тези пари принадлежат на държавата. Фондовете само ги управляват.

За съжаление това е много абсурдно мислене, защото тези пари не принадлежат на държавата или фондовете, а на съответните работници. Парите са внесени по лични сметки на работниците от техните работодатели заради това, което служителите са изработили. Жалко е финансов министър с претенции за дясна позиция да има такова разбиране.

Иван Костов демонстрира, че доста по-добре разбира как реално стоят нещата:

Това са пари на работодателите, дадени на работниците, а пенсионните фондове ги управляват, и никой не може да влиза в управлението на тази частна собственост.