Вътрешен ред и сигурност*

* заглавието е взаимствано от термина, който ползва ЕК, за да демонстрира, че проблемите по пътя полиция-прокуратура-съд са взаимносвързани.

Когато нацистите дойдоха за комунистите, Аз мълчах; Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, Аз мълчах; Не бях социалдемократ.
Кoгато дойдоха за профсъюзите, Аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, Аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.

Мартин Нимьолер (1892-1984)

Благодарение на социалните мрежи се разчу за поредното безумие в правораздаването в България. Става дума за един конкретен съдебен процес, в който подред полиция, прокуратура и съд пренебрегват доказателства с цел да обявят за разкрит един грабеж, независимо от обстоятелствата. Най-вероятно под обществен натиск втора съдебна инстанция разкрива злоупотребите (защото това са именно целенасочени пропуски) и прави следните констатации:

...Още към момента на постановяването на присъдата сред наличната доказателствена маса, с която е разполагал районният съд (осъдил Максим Савов на 3 години условно - бел. ред.), са съществували сериозни алогизми и несъответствия в събраните доказателства, поставящи под съмнение съпричастността на Савов, които обаче мълчаливо са били подминати в мотивите...

Пространната, но иначе не съвсем убедителна теза на районния съд за авторството на деянието на практика се гради единствено на субективните възприятия на свидетелката Димитрова (ограбената продавачка - бел. ред.), намерили израз в неотстъпчивите й изявления, че шест дни след инцидента е разпознала на улицата минаващия оттам подсъдим като извършител на грабежа, и в съставените протоколи за разпознаване, направено пак от нея...

...ако го беше сторил (да прегледа съществуващите видеозаписи - бел. ред.), дори и без експертна помощ, районният съд щеше да установи, че някои важни подробности от пресъздадените от потърпевшата събития не съответстват и използваният при грабежа нож има отлика с иззетия от дома на подсъдимия...

И най-сетне, първостепенният съд елементарно не е отговорил на въпроса що за мотив е имал Максим Савов да извърши обсъждания грабеж, при положение че по делото са били събрани достатъчно доказателства за материалната му обезпеченост, а според експертното мнение на специалистите в областта на психологията и психиатрията Савов изцяло се отличава от другите профили на лица, обвинени за подобни деяния...

Аз лично знам и други случаи (за щастие не толкова тежки), където последващите инстанции дори си позволяват да променят фактите по обвинението.

Но в крайна сметка за мен е напълно закономерно, че при присъда в Страсбург парите се плащат не от джоба на полицаи (които и без това незаслужено получиха част от пенсиите на категорийните работници чрез противоконституционната национализация), прокурори и съдии, а от държавния бюджет. Логиката за това е проста: ако ние не си оправим държавата, неволята няма да дойде да ни я оправи. А именно ние сме избрали (с гласуване, въздържание или недостатъчна подкрепа на алтернативите) хората, които днес носят отговорност за провала и на МВР (Борисов, който заедно с Цветанов спъва реформите в министерството) и на прокуратурата (Първанов, който постави Велчев, за да няма кой да разследва делата му), а и индиректно на съдебната власт, защото повечето членове на ВСС са назначени под техния контрол.

В този ред на мисли и предвид наближаващите избори за мен е много важно да бъдат подкрепени кандидати, които говорят за тези проблеми и за търсене на отговорност от силните на деня. Дори да сме скептични към предизборни обещания, даването на гласност на проблемите определено е по-голям ангажимент от мълчанието. За мен това мълчание е признак на гузна свързаност.

Предизборните ботове

За тази публикация, както и друг път, си имам ясно разграничими причина и повод. Поводът за тази статия е един коментар във Фейсбук, гласящ "Пуснали са предизборните ботове". Причината е много дискутираното тригодишно проучване на PISA, което разкрива, че обучението на българските ученици продължава да е на много лошо ниво. В изследването PISA 2009 е бил поставен фокус на четивната грамотност.

В работата си неколкократно съм се сблъсквал с един технически проблем, който от десетилетия изкушава изследователи и инжинери по света. Става дума за изкуствен интелект, който може да поддържа разговор. Съществува ежегодно състезание, направено според теста за изкуствен интелект на Тюринг. регламентът изисква за 5-минутен разговор, съдия да не може да разбере, че не разговаря с човек.

За мен двете теми са изключително свързани, защото и двете се отнасят до това какво става с информацията в текста, след като тя бъде възприета от системата, била тя човешко съзнание или компютър. Тази прилика донякъде се разяснява с констатацията на международното проучване, която според в. Капитал е:

Най-тревожният извод е, че 41 процента от българските ученици са под критичния праг за четивни умения. Това означава, че притежават елементарна функционална грамотност - могат да четат и пишат, но се затрудняват при тълкуването и интерпретирането на текстовете. Съответно най-трудната част за деветокласниците е осмислянето и оценяването на текста. Още по-слаби са резултатите при анализа на нетрадиционни формати като графики, илюстрации и карти. Учениците с най-добри резултати в България са под 3 процента (за сравнение съответният процент в Шанхай е 21,4%).

При чат ботовете повечето синтактични и семантични проблеми са решени. Съществуват алгоритми, които могат да разбират и поправят граматика и правопис. Често системите са свързани с различни бази данни с речници и онтологии. Проблемът, който остава нерешен е участието в дискурса. До сега не е измислена програма, която да успее да поддържа развитие на разговора с интелигентен човек. За целта са необходими много качества, сред които познаване на контекста, емоционална интелигентност и ангажираност в разговора. За съжаление понякога ми се струва, че тези толкова ценни качества не се виждат и при разговори с хора. Затова аз бих си позволил да направя едно грубо обобщение в отговор на въпроса дали изкуствения може да надмине човешкия: като че ли някои хора се опитват да демонстрират, че това вече се е случило, но съдейки по други - това едва ли ще се случи някога.

Бинев в Бутан

Помните ли Жорж Ганчев? Няма как да го забравите, неговото начало е навсякъде около нас. Няма как да не ни зарадва текст от официалното прессъобщение на Слави Бинев (коментарът под снимка №3):

"Народът на Бутан е като народа на аватарите ейтикон, те са щастливи. Не случайно е и името на най-висшия административен орган, какъвто е Парламента, а то е Голямо Национално Щастие. За мен е щастие да говоря пред голямото щастие и да говоря с говорителя на Голямото щастие!" с тези думи Бинев се обърна към председателя на парламента г-н Цултим и предизвикаха бурното одобрение сред присъстващите в залата. Бинев бе приет лично и от премиера на страната Джигме Тхинлей, с който евродепутатът ни обсъди все още младата демокрация на страната. Бинев призна, че Бутан наистина е новота Шангри ла, където народът живее отделен от останалия свят по собствена воля и не бърза към цивилизацията, но и без да се отказват от всекидневни удобства.

но и

Преди да пристигне в Бутан Бинев посети Калкута, където се срещна с Почетния консул на България г-н Саран, който е и в топ 10 на най-богатите индийци. Освен със Саран в Индия Бинев проведе срещи и с шефа на малкия и среден бизнес Чандрахан Салункхе, както и с г-н Прашант Моди, шеф на източно енергийна корпорация, една от влиятелните компании с позиции в цял свят.

Променящият се свят на парите

Основният кандидат за управител на Европейската централна банка Марио Драги казва:

Монетарната стабилност вече не е в количеството ценни метали в системата, а зависи от надеждността и мъдростта на централните банки. Те обаче не могат да постигнат нищо, ако ценността на тази стабилност не е заложена в колективното съзнание.

Това е само един пример за това как светът около нас се променя изключително бързо и става все по-зависим от всички нас като неуловим колектив. Вместо да започваме да мразим парите, банките и други подобни инфраструктурни услуги, може би е добре да се опитаме да ги разберем. На сравнително разбираем език Нийл Фъргюсън обяснява историята на парите.

Системната грешка в българското висше образование

Безспорно в България има много сектори, в които все още цари тоталитаризъм, наследен от комунизма. Един мой приятел, в свой коментар във Facebook, обясни защо българското образование е един от тях. Прилагам текста на коментара:

ФМИ: 750лв (такса) + 1650лв (държ. субсидия) = 2400лв
НБУ(Информатика): 2600лв (такса)

Цената на услугата в държавните и частните университети е сходна като цяло. В момента, в който МОМН издействат законодателство, което действително да спазва принципа "Парите следват студента" и започнат да субсидират и частни университети и частни училища, тогава поставени вече в реална конкурентна среда повечето държавни университети и училища ще бъдат принудени или да повишат качеството на услугата си или да се самозакрият.
Всеки от нас има интерес от реална конкуренция между университетите - резонно е като студенти да поставим този въпрос пред министерството.

В противен случай държавните университети ще продължат да качват таксите без да повишават качеството на услугата, просто защото ще са монополисти в нискоценовия пазар.
20 години вече наблюдаваме следното явление:
- младите бъдещи икономисти отиват в УНСС
- електроинженерите в ТУ
- строителите в УАСГ
- учителите в СУ

Няма конкуренция. Ректорските ръководства са спокойни, защото винаги ще има клиенти на тяхната услуга, защото пазарът е монополизиран по сегменти. Частните университети не могат да припарят на техния нискоценови пазар, защото държавата възпира всячески частната инициатива.

В България хората инвестират сума пари и време в образование, а резултатите са нищожни. Излизаш магистър на 25 години (защото да си завършил университет е голяма работа в България) и започваш да работиш нещо, което в 80% от случаите няма общо с твоето образование.
Университетите пука ли им?! Риторичен въпрос - не, не ги интересува, те си имат сигурната порция новобранци всяка година.

Просто целият модел на образователната система е сбъркан - обърнат е към университетите, а не към студентите. Точно както моделът на държавната администрация е обърнат към самите институции, а не към нуждите на клиента (в случая гражданите).

В заключение ще кажа, че имаме връстници на по 23-24 години, които вече са създали производствени компании, реализирали са иновативни идеи, регистрирали са милиони печалби, реинвестирайки ги обратно, въпреки че НЯМАТ висше образование, а ние дали се залъгваме, че сме полезни на обществото, само защото ходим (а често и не ходим) на лекциите на някой доцент в университета. Абсолютен нонсенс!

Образованието не е самоцел, държавните университети - също.

И по ирония на съдбата водим тази дискусия в сайт, създаден от човек, който към дадения момент не е имал висше образование (Марк Зукерберг). Някой от нас пишат от телефоните си, които са създадени от човек, който все още няма висше (Стив Джобс).

Не е лесно да си голям

И преди съм писал за трудностите и рисковете пред големите организации. Наскоро попаднах на този много показателен комикс по темата.

Призрак

Призрак: когато си готов да се освободиш от "аз", кой призрак ще може да те изплаши?

Когато изгониш "аз" вън от теб, кого ще изплаши призракът?

Когато вече няма "аз", какво може да направи призракът?